Волейболен клуб ЦСКА стана Отбор на месец февруари в анкетата на Пресклуб България. Наставникът на „червените” Александър Попов пък получи приза за най-добър треньор.

Волейболистите на ЦСКА за осми път получават отличието, а за Попов това е шеста награда. „Червените” получиха 24 гласа в анкетата, като изпревариха баскетболния Лукойл Академик, с 2 гласа, и националния отбор по таекуондо с един глас.

„Нямам даже спомени какво е ставало през февруари, но най-вероятно класирането на полуфинал е наклонило везните, благодаря за оценката. Важна е и нашата самооценка, вътре в колектива, тя е много стойностна за нас. Самооценката не се изразява с много думи, и не е нужно. Хвалебствия, силни думи и така нататък са безсмислени, когато са събрани професионалисти, с едно ръкостискане и една прегръдка се казва всичко.”

„Винаги ще има горчилка, защото не стигнахме до финал. Отборът, който отстранихме, вече е 70% шампион. Ние направихме изключителен мач в Самоков срещу Закса, и още не можем да си дадем сметка какво сме направили. Даже и в момента, във финалната серия, поне аз стискам палци на полския отбор, за да има поредното доказателство за това. Ние обаче, вместо да се радваме, казваме – как можахте да загубите. Този негативизъм изтощава. Винаги ще ни боли,” разказа още младият треньор.

Попов подчерта, че само с много опит, много участия, може да се спечели нещо голямо. Според него, трябва да се отбележи огромният успех вътре във волейболен клуб ЦСКА, където той смята, че е постигнато вътрешно спокойствие.

Какво е бъдещето на ЦСКА? „Имаме два пътя за развитие – да направим по-силен отбор от тази година, което е много трудно, но не и невъзможно. Вариант Б е да почнем да инвестираме в бази и млади състезатели, и той може би е по-правилният. Затова нека да свърши първенството и с ръководството ще седнем и ще изберем по кой път да вървим.”

„Ние не сме доволни, но ние сме горди. Ние знаем къде сме, и къде отиваме. Аз си лягам изключително щастлив и доволен,” категоричен бе той.

„След края на сезона ще се преценят трезво всички плюсове и минуси. Не можем да сме като Дон Кихот непрекъснато,” завърши Александър Попов.