Отговори

Не мисля, че е точно с Ливърпул, а по-скоро с американските собственици на спортни отбори. Това е американският тип стратегия за развитие. В нея, ако си точен с трансферите, постигаш страхотни успехи, но ако не си, тогава проблемите стават сериозни.

Сака, Бен Уайт, Тиърни. Някой от тримата.

Ако говориш за Арсенал, не е изпускан Бруно Гимараеш. Агентите на играча чакаха два дни оферта от Арсенал, но не я получиха и се съгасиха с тази на Нюкасъл. Сега за мен се прави неща изкюлчително интересно в Арсенал - търси се само качество на хора, които треньорите искат. И ако не се стигне до сделка, не се взимат просто заместници. Което на мен ми харесва.

1. Не съм съгласен с почти всичко казано от теб. Но ще се опитам да ти кажа защо. Обамеянг не е даден безплатно. Договорът му е прекратен и съответно се оказва, че Арсенал няма да плаща 20 милиона от оставащите 27, като до лятото на определени вноски ще се платят тези 7 разлика. Но това са спестени по договора му 20 милиона, които могат да бъдат употребени лятото в определена посока. Те и зимата можеше да се случат, ако сделката бе станала по-рано. Ако няма да ползваш един играч в бъдеще време, но заплатата му е малка е не ти е проблем, защо да не го изплозваш до края? За мен е нормално сега, в тези няколко месеца Нкетия да получи шанс за покаже какво може на терена в конкурентни мачове. И ако не се получи, лятото си отива. Ако ли пък не, може да ес случи както стана миналата пролет с Балогън. Оказа се, че това за Пепе и било медийна измислица, макар че източникът беше сериозен. Но важният въпрос е колко и кои играчи използва Артета през есента, което го докара до добра позиция в битката за топ 4 и кои от тях останаха в отбора. Когат оси отговориш на този въпрос, мисля, че и логиката на действията през зимата ще станат ясни. 2. Салиба ще се върне през лятото в Арсенал, това е сигурно вече. Дали ще бъде титуляр е друга тема. А се говори, че той е един от играчите, които ще получат нов договор. Но чрез наемите му Арсенал е стестил едни допълнителни милиони, които е трябвало да даде при трансфера му. Общо взето сделка, която е насочена към бъдещето и сега се стига до решителната фаза - лятотот и неговото връщане в тима. За мен има огромна разлика между Джака и Обамеянг. Върни назад времето и се пусни пак интервюто на Артета, в което той говори за действия, които са непростими. За съжаление не се сещам правиланат дума за директен провед на неговото $non-negotiable". Там ще откриеш отговора. Никой не е казвал, че няма да има грешки на терена, но да не спазваш вътрешната дисциплина, това е фатално. От момента, в който Обамеянг направи това, той е пътник, такива дествия не се прощават. Дисциплината и отношението към тренировъчния процес са разликата между Джака и Обамеянт. Също и Давид Луик, макар, че неговият договор не бе подновен, когато Артета стана мениджър и тук мога да споря доста. Всъщност проблемът ан нападателите на Арсенал е, че нито един не е на нивото, което се изисква за този клуб. Поради което и всички си отиват един след друг, остана само Балогън, което е играч тим "проект" .

Аз не мисля, че проблемът е в супербогатите собственици. Защото Нюкасъл може и да има предимство, но то ще е само в рамките на тези 3 години. След това нещата ще се върнат към нормалното. А и те доста страдаха в предходните кампании от липсата на инвестиции, така че образно казано са си "заработили" правото на тези трансфери. Освен това аз от доста време се каня да направя нещо по темата, но май наистина трябва. Става дума за идеята "похарчени нетно пари средно на сезон за срок от 10 години". Идеята е да се съберат в една таблица дадените и получени пари от трансфери за футболисти, нетната стойност е производна от тези две величини и накрая общата нетна сума за 10 години да се раздели на 10, така че да се получи число, което е средната инвестиция в трансфери за един сезон. Правил съм го за Ман.Сити във времето на Гуардиола и излиза, че "гражданите" дават средно по 40 милиона на година за трансфери. Доста интересно като факт. Да, да имаш парите е важно, не го отричам, но е от значение и как ги управляваш. Онова правило в Германия има съвсем различна стойност. Но тук трябва да влезем и в психологията на нацията, дори и чисто политическата логика. В Германия е издигната в култ "обществената справедливост", докато в Англия винаги е имала приоритет "личната собственост". Ще е доста дълго за обяснение, но щом един човек има собственост в Англия, той е абсолютон защитен и никой няма право да му обяснява какво да прави със собствеността си. Ок, има и изключения, съзнавам го, но това е различно. Поради това е не мисля, че дори е нужно да има такова правило за 50+1 в Англия. Проблемът не е в парите, а в начина им на управление. Поне за мен е така.

За мен промяната във формата на КЕШ на практика съсипа всички турнири. Може спокойно да се види колко опита за промяна имаше след това. По онова време имаше 3 големи турнира - КЕШ, КНК и купата на УЕФА. В последния например се събираха страшно силни отбори, защото там участваха обичайно състави, които са на 2-3 място в своите първенства. А това означаваше класа. И още нещо страшно важно - всеки един двубой бе важен. Защото загубиш ли един с 0:3, на практика си отпаднал. Трудно в реванша печелиш с 4:0 или 5:1. Поради това е мачовете бяха страшно интересни, всички играеха максимално, беше изключително вълнуващо. Когато обаче се промени формата, изчезна логиката да има турнир за купата на УЕФА, защото там вече участваха доста по-слаби състави и мачовете не бяха толкова конкурентни. Първоначално се "дъвчеше дъвката", че това се прави заради страните от източна Европа, което си беше чиста лъжа. На практика носителите на купи, които се състезаваха един срещу друг в КНК, бяха почти винаги в ШЛ. И постепенно и този турнир избледня. Сами разбирате, че в един момент трябваше КНК и купата на УЕФА да бъдат обединени, защото иначе качеството падаше още повече. Сега върви обратния процес - създаден бе трети турнир. Но колкото и промени да се правят, щетите са направени. Съзнавам, че светът никога няма да се върне към вариант с преки елиминации през цялотот време, защото това може да означава само два мача за данен отбор в турнирите. Те дори си измислиха правила, така че като отпаднеш от единия турнир да отидеш в другия и така нататък. За мен това е драмата на европейските турнири - съсипани са. Докато в Англия нищо не ес променя като формат, макар че сега се опитват да използват пандемията за нещо подобно, но се надявам това да не стане. И главно идеите идват от чужденците в Англия, които искат да им е по-лесно. Но не искат да се лишават от заплатите на ВЛ. Смешно е като цяло.

Не мисля, че проблемът вече е в бизнеса. Футболът е наука. Като започнем от планирането на разходите, с които разполагат клубовете, после преминем през стратегическите решения за развитието на отбора, привличането на определен тип треньор или мениджър, който може да се справи с тези задачи, стигнем дори до тренировъчния процес и възстановяването на играчите. Това, което ние виждаме на терена е крайният продукт, който също е страшно интересен, защото вече всичко е подчинено на отбора. Придвижването на футболистите по игрището е съобразено с позиционирането на всички 11 играчи. Нищо не се случва случайно, а ако стане, тогава треньорите определено не са доволни. За мен футболът е вече наука, която невъоръжено със съответните знания не може да гледа и да се наслаждава. А тези знания никога не са крайно число. Не може да кажеш - имам всичко, което ми трябва, за да гледам футбол и да разбирам какво се случва на игрището. Защото още следващата седмица някои е измислил нещо ново и вълнуващо. И трябва и него да изучиш. Но вече нищо не е такова, каквото беше преди 10-15 години, когато бе важно да имаш добри играчи. Сега е далеч, далеч по-важно да имаш добър треньор. Има и една промяна, която на мен ми е страшно интересна. По някаква причина клубовете започват да зависят от мнението на феновете за случващот се на терена. И обичайно умните феновете правят отборите си по-силни. И обратното. Знам, че звучи провокативно, но има предостатъчно примери, когато мнението на привържениците е съсипало не една и две прекрасни идеи. От там и идеята за разбирането на играта. Футболът е различен от това, което беше преди 15 години и който не го осъзнава, ще изостане много.

От доста години не ме вълнуват конкретни български отбори като привърженик. В нашето първенство обаче има треньори, които ми е интересно да наблюдавам и в определени моменти съответно гледам повече един или друг състав, макар че най-често това е на запис, защото пряко трудно ми се отдава. Но нямам симпатии или емоции вече към българските отбори като привърженик. Следя какво се прави в българския футбол, има страшно интересни идеи в играта на някои състави. Чудя се защо не се говори повече по телата, но очевидно на всички им е по-интересно дали някъде има дузпа или не, а не какво играят всъщност на терена отборите. Чарлтън има да извърви дълъг път, за да стигне евентуално до ВЛ. Но на мен ми се вижда невъзможно в близко бъдеще да се случи, защото работата на този клуб е насочена повече към развиването на играчи, които при първа възможност биват продавани, отколкото към изграждането на отбор за по-високото ниво в играта.

Причината е простичка. Финансовият фейърплей най-общо казано се гледа в рамките на 3 години. Във всяка то последните 3 години клубът има право да е на загуба от по 35 или 36 милиона паунда. Това е допустима. А при Нюкасъл (най-вече заради Майк Ашли и липсата на инвестиции от негова страна) Нюкасъл винаги е бил абсолютно изряден. Дори на печалба в определени години. Именно заради това и Нюкасъл бе толкова желан за закупуване. И така през следващите 3 години Нюкасъл има право да харчи всички пари на света, стига да ги обезпечи с необходимите договори за спонсорство. Точно поради тази причина имаше първоначално опит за забрана за сключване на договори от фирми в Саудитска Арабия с Нюкасъл, но после тази забрана падна. Между другото финансовият фейърплей е друга измислица, която е абсолютно неработеща във футбола в момента. Ако някои иска да го заобиколи, го прави с неземна лекота, като най-добрият пример е ПСЖ.

Той си остава последният ми любим футболист. След него вече едва ли ще имам подобна емоция към даден играч. Но контузиите за съжаление го сринаха. Иначе талантът му бе да е сред най-добрите в света и беше наистина огромна класа (най-вече преди първата контузия). Но за съжаление тази игра е зависима от физическото състояние на футболистите. А той премина през всичко възможно. Между другото преди известно време (заради един мач, койт отрябваше да коментирам) си припомних целия младежки отбор на Арсенал от неговото време. Интересното е, че с изключение на Ейлинг от Лийдс Ю, всички останали миналаха през серия тежки контузии и така и не успяха да реализират потенциала си. Което всъщност е още по-тъжно по принцип, защото бяха изключително поколение.

1. Без никакво съмнение за мен сделката за Луис Диас е от огромно значение, защото сега вече Ливърпул е различен като структура в нападение и се търси разнообразие, умората се предполага, че няма да е такъв фактор в отбора, какъвто бе в края на предходните сезони. Колебаех се с Бруно Гимараеш в Нюкасъл, но в крайна сметка бих избрал Луис Диас. Но от човешка гледна точка бих казал Кристиан Ериксен - това е просто една прекрасна новина за мен.

Обамеянг дойде в Арсенал в момент, когато точно неговите качества бяха от значение. Отборът имаше изключителни индивидуалности в нападение и можеше да му закарат топката на подходящата позиция, а той да вкара с едно (или две примерно) докосвания на топката. Докато това се случнаше всичко беше наред и за мен той бе изключително полезен и силен играч. Постижението му на вкарани голове във ВЛ е изключително, имам съмнение, че само Салах е по-добър от него в този период, макар че го казвам по спомен. Просто Обамеянг бе взет за определен стил на игра, който сега вече липсва и за него е трудно да бъде също толкова полезен. Иначе беше страхотен за Арсенал и то в тежки моменти като 2020 година например. Неприятното е, че в Арсенал се случи същото, което стана и в Дортмунд. Накрая дисциплината се оказа ключова.

Аз съм човек, който вярва в състезателните мачове. Във ВЛ всеки един кръг, всеки един мач е равностоен като значение за крайното класиране. Помисли дали е така в европейските клубни турнири към момента. И всъщност е интересно как се помни кога е създадена ВЛ, а не кога бяха променени европейските турнири и конкретно КЕШ. Аз винаги ще защитавам старите европейски турнири, защото ги намирам за честни и истински. И поради това е бяха толкова ценни за печелене. Наречи ме старомоден или какъвто искаш, но искам всеки един мач в даден турнир да има своята еднаква стойност за крайния успех. Не може да създадеш мачове, в които ти трябва само определени точки, а другите да не ги играеш, каквито са есенните в Европа. Иначе за Брайтън ... нямам идея какво да очаквам. За мен ще са около топ 10. Дали ще са от горната страна на десетото място или от долната е труден въпрос, но ще са някъде там. Причината е, че техният стил е свързан с разиграването на топката, създаването на положения след продължителни комбинации, но в крайна сметка някой трябва да вкара топката във вратата, което е проблем. Повтаряли сме, че работата на мениджърите е да закарат топката до финалната третина и там вече индивидуалната класа на футболистите трябва да реши мачовете. Мисля, че това се потвърждава изключително от Брайтън. Така че докато не се намери този тип реализатор или дори двама, не мисля, че Брайтън ще стигне по-далеч от място около десетата позиция.

Е, всеки от отборите, които са в битката за топ 4 имаше трудни моменти. Така че ако ги нямаше тези трудни моменти, нещата за всеки от тези тимове щяха да са различни. В моите очи обаче Уулвс успя да премине един важен тест - смяната на мениджъра. Защото имаше опасност Вълците да загубят инерцията от миналите сезони. Сега се получи хубав преход и напрактика съставът е на същата позиция, а сега потенциалът за развитие е голям. Да видим как ще се справят.

Между другото в рубриката "Буквата на играта" има текст по темата и там съм изразил мнението си. Нека не го повтарям, може да прочетете целия коментар за трансферния прозорец там.

Още съм голям негов привърженик, но сега не мога да го гледам достатъчно. Може би контузията му попречи да се развие. А освен това той бе контузен, когато и Ван Дайк, а можеше да получи шанс за изява точно в този период. Понякога е въпрос и на късмет. За мен Джо Гомез е прекрасен играч, но сега не съм сигурен дали е достатъчно здрав физически. А и понякога да можеш да играеш на няколко позиции, всъщност е проблем, защото нямаш своя и те изпозват за попълване на всякакви липси. Това също оказа лошо влияние върху развитието му. Но все още ми харесва страшно много.

Интересен въпрос. Знаете ли кои са едни от любимите ми турнири? КЕШ и КНК, но онези старите турнири. Аз харесвам и обичам точно тези турнири, които се провеждат на директна елиминация. Така че отношението ми е към настоящите европейски турнир, техният формат и превръщането им в печатница за пари, вместо във футболно състезание. И не, не винаги гледам Чемпинъшип пред евротурнирите. Опитвам да гледам мач, в който имам какво да видя като футбол. Да, интересувам се от всеки двубой, в който мога да видя нещо различно. За мен се говорят много глупости в интернет и аз съм се отказал да "опровергавам" всяка безумие. Ако се оказва, че има нещо неясно, мога да доразвия мисълта си.

Аз съм доста впечатлен от две неща - успехът на Джерард при промяната в играта и представянето на отбора от една страна. А от друга - сделките, които бяха направени. За мен той постигна една страктура на състава, която ще му даде възможност да продължава да работи върху играта на състава. Идеята му Вила да се превърне в отбор, койт ода доминира владението на топката,

Не, този път проектът е доста различен. В момента целта е в Арсенал да останат единствено качествени играчи. Колкото - толкова. Може да са само 10, но ще остават само качествени и после ще се добавят към тях други. Това е стратегия, която е рескована, но няма друг начин. Иначе отборът ще се върти в един кръг през цялото време, аккто бе в последните години. Промяната минава през качество на играчите. А то струва пари, когато няма да идва от академията. Откак Кронке е самостоятелен собственик на Арсенал, парите, които дава за сделки са солидни. Аз съм оптимист за първи път от доста години насам, че Арсенал скоро ще се бори за титлата.

Гринууд е друга тема и не ми се иска да я коментирам. Обаче тези играчи на Манчестър Ю не успяват да стигнат до титлата вече при няколко треньора. Може би проблемът е всъщност в тях. И ако през лятото, освен нов треньор, ще трябва да има и нови футболисти, тогава най-логичното е наличните сега да бъдат пуснати да играят някъде и да им бъдат евентуално взети пари после. На мен ми се вижда като доста логичен ход.