Коя е музиката, която вдъхновява един диджей, какъв е приключенският дух зад пулта в началото на 90-те и каква е ползата от модерните технологии днес - отговорите на тези въпроси от Норман Кук, по-известен като Fatboy Slim, в следващото интервю за "Ники Кънчев Шоу" по Дарик. Световноизвестният диджей пристига отново у нас за участие във второто издание на фестивала Elevation, който ще се проведе на 23 и 24 юни край авиобаза Доброславци (откриващото парти е на 22 юни).

Не за първи път сте в България. Как прекарахте по време на първото гостуване у нас и какви очаквания имате за предстоящото участие на фестивала Elevation?

Всъщност повече от веднъж съм идвал. Съвсем за първи път беше през 1992-ра с моята формация Beats International и концертът в България беше последният, преди да се разпадне групата. Така че всяко следващо мое шоу е било и ще бъде голямо удоволствие. Но сериозно - беше готино, феновете бяха много надъхани. За съжаление, където и да отида, все нямам време да попия от местната култура или дори да поразгледам, най-много да опитам някое готино местно ястие, но дотам. Основното нещо, което усещам, е отношението на тълпата по време на концерта и впечатлението ми зависи изцяло от това. А когато бях в България, музикалните фенове бяха многобройни и много добре настроени.

Лесно ли се съгласихте да дойдете този път?

Не, на този етап от кариерата ми съм по-скоро диджей отколкото музикален изпълнител. Когато си изпълнител, правиш турнета от по няколко месеца, за да промотираш албуми; докато на мен сега много повече ми допада животът на диджей - това означава, че пускам всеки петък и събота, а през седмицата си живея нормален живот. Като изпълнител списъкът с предстоящи концерти ти изглежда безкраен и съм доволен, че вече не го живея този живот. Не съм го планирал, просто така се получи. Идването в България не е стратегически ход, свързан с реклама на моя музика - не идвам да Ви продавам нищо, а просто ме поканиха, за да си покупонясваме заедно.

Споменахте нормалния живот през седмицата - как е семейният живот?

Страхотно! Когато е зима в северното полукълбо, винаги ми се налага да отсъствам доста, защото свиря в горещите държави като Бразилия и Австралия, обаче в момента е готино, понеже навлизам в английския летен сезон. Отивам на работа в петък сутринта и се прибирам в неделя вечерта, което ми дава страхотната възможност да изпълнявам ролята си на съпруг и на баща през седмицата. А това е невероятно. 

Каква е разликата между това да правите собствен концерт и да участвате във фестивал?

Обстановката на един фестивал е много по-мащабна, което го прави и по-вълнуващ. В същото време обаче винаги имаш едно наум - а то е, че трябва да вложиш много повече усилия да спечелиш подкрепата на феновете. На Elevation все пак ще свиря заедно с имена като Ерика Баду и Cypress Hill например, и осъзнавам, че техните фенове може да не се кефят на моята музика. Винаги мислиш как да приобщиш хората към това, което правиш. Трябва да "печелиш приятели" и не можеш само да си правиш собствения кеф - както е на шоу, за което хората са дошли специално за теб.

Странно, че на известен и доказан музикант като Вас все още се налага да се доказва и да "печели доверието" на хората...

На мен лично ми е по-лесно да печеля това доверие отколкото на много други изпълнители - най-вече защото диджейството като цяло означава, че не съм длъжен да пускам само мои парчета, а имам свободата да избирам каквото си пожелая. Затова и няма нужда да се страхувам дали хората ще бъдат запознати с моите парчета - видя ли, че атмосферата започне леко да спада, просто пускам някое по-тежко или познато парче. Това ми е много полезно, когато пускам на фестивали. Във всеки един момент съм свободен да пусна например Jump Around.



Липсват ли Ви 90-те?

По това време имаше един приключенски дух в денс-музиката и диджеите смело се отправяха към неизвестното. Дотогава диджеите свирехме само в нощни клубове, но започнаха да ни канят на фестивали и ни откриваха все повече хора. Няма по-голямо вълнение от това да свириш на главната сцена на Гластънбъри вместо в палатката за денс-музика, дори самото ни присъствие на фестивалите беше нещо ново. Тогава започнахме да се питаме докъде можем да стигнем с тази музика, доколко можем да влезем под кожата на тези, които не са заклети денс-фенове. Хората, които в днешно време стават диджеи, приемат за даденост, че свирят на големи събития.

Вие сте сред "пионерите" на стилове от началото на 90-те като биг бийт и скречинг. Обществото тогава имаше ли нужда от тази основна промяна в музикална насока, как мислите?

Хаус-музиката тъкмо излизаше от своя подземен период. Дотогава тя беше доста ъндърграунд, хората я слушаха, съпътствани от големи количества наркотици, най-вече амфетамини. В същото време хип-хопът имаше много тясна аудитория, просто защото беше предимно черна музика и се смяташе за "неприлична". В този момент ние, диджеите, взехме най-хубавите елементи от тези стилове - хаус и хип-хоп, и ги превърнахме в нещо, което обединява еуфорията от дрогата, вълнението на ейсид-хауса и закачливите припеви в хип-хопа. Всичко това в един момент се превърна в поп-музиката на 90-те.

Известен сте с привързаността си към английския курорт Брайтън. Правили сте легендарни концерти на огромната плажна ивица, даже държите акции в местния футболен отбор - "Брайтън и Хоув Албиън". Какво В привлича в този град?

Това е моят град, обожавам го! Различен е от всички други места в Англия и хората, които живеят тук, са много прогресивни в разбиранията си. Градът е толерантен към алтернативните начини на живот - тук е най-голямото гей-общество в Англия, има много анархисти, скуотъри, социалисти. Общо взето всички хора, които не се чувстват на място другаде в Англия, идват в Брайтън. И ние, местните, доста се гордеем с всичко това. Същевременно много хора, когато преуспеят в живота, се местят в Лондон, който е само на стотина километра от нас. Аз обаче съм много доволен от себе си, че устоях на изкушението да го направя и си останах тук. Струва ми се, че младите в града също са доволни, че останах.

Има ли разни други места из света, които напомнят на Брайтън...

Според мен Сан Франциско много се доближава до духа в Брайтън, както и Салвадор в Бразилия. Мисля, че почти всяка една от големите държави в света си има по един "непокорен" и "страноприемнически" град. Просто трябва да се види къде живее гей-населението, по принцип там се събират повечето отцепници, така да ги наречем.

Защо периодично си променяте сценичното име - известен сте най-вече като Fatboy Slim, обаче в момента сте под псевдонима Brighton Port Authority (или "Пристанищни власти на Брайтън").

Аз винаги съм свирил денс, макар и в доста различни поджанрове. Да твориш денс музика често е отчуждаваща форма на комуникация, липсва личното отношение с публиката, не е като да си фронтмен на някоя група. А и въпреки че името ти го пише на плочата, която издаваш, никой не знае кой си ти в действителност. Странно звучи, но тази анонимност ми допада и затова в продължение на години спокойно можех да бъда Freak Power, The Mighty Dub Katz, Pizzaman например, без някой да знае, че зад тези имена съм аз. Или по-точно казано - никой не знаеше кой съм аз. Когато станах Fatboy Slim обаче, като че ли се "издадох". Тогава правих и доста диджей-сетове, постепенно хората научиха и как изглеждам. След това се ожених за известната телевизионна и радио-водеща Зоуи Бол и се превърнахме в любима тема на таблоидите. С времето Fatboy Slim (буквално - "Дебелото момче Тънко") стана името, което ми се "лепна". Самото име най-много подхожда на мен като човек, той е карикатура на самия мен. 

Може ли да се каже, че бракът със Зòуи Бол направи и двама Ви по-известни?

Помогна фактът, че се запознахме, когато и двамата бяхме на върха на кариерата. Станахме звездна двойка и като че ли изхвърчахме в космоса. Заедно с това, разбира се, дойде и напрежението от жълтата преса, с което така и не свикнахме. С годините и двамата започнахме с повече спокойствие да се отнасяме към кариерите си, но наистина бяхме доста учудени колко много медиите се интересуват от личния ни живот.

Модерното диджейство използва основно компютърни програми, което няма нищо общо с традиционния начин на миксиране с плочи и магнитни ленти. Комбинирате ли новите и старите стилове и смятате ли, че с дигиталните промени се е подобрило това изкуство?

Основната разлика за мен е в това, че вече мога да ползвам визуални ефекти - вече съм повече VJ отколкото DJ. Готино е, защото като си в група, винаги си имаш човек, който прави светлинните ефекти, а те са и синхронизирани към музиката, все пак всяка вечер свирите едно и също. Като диджей обаче, хем си сам, хем всяка вечер си променяш сета - винаги е различно и навремето нямаше как нещата да бъдат автоматизирани така, че всичко се сработи.

Сега обаче пускам компакт-дискове с времева кодировка и техниката сама си знае какво правя и кога. Тоест, вече има как да се синхронизират визуалните ефекти, така че дигиталното много ми е помогнало. Като изключим визуалните ефекти, аз си оставам привърженик на традиционния начин на диджействане, старая се да избягвам технологиите. Компютърните програми за миксиране вече дават такава необятна гама с възможности, че човек може да полудее, ако се опита да направи всичко, което му позволява модерната технология. Да не говорим, че самият компютър може сам да направи целия микс, без да си помръднеш пръста - а така се губи смисълът. Аз обичам да съм тотално внедрен в целия процес на миксирането.

И сега типичния въпрос за всеки един музикант - каква музика слушате и каква най-много Ви влияе?

Ха! Когато приключа с работния ден, това, което най-малко ми се прави, е да се прибера у дома и да си пусна електронна денс-музика. По принцип слушам всичко, което е старо и черно - стари блус парчета, фънк, ска, те звучат много по-естествено от други видове музика. Разбира се, няма как да не съм повлиян от това, че слушам подобни неща, сто процента добавям елементи към моята музика. По принцип колкото по-старо, по-черно и по-"мръсно", толкова по-добре!