В минутите след мача на „Ренцо Барбера” чувството за предопределеност не искаше да ме напусне. Сякаш още 300 минути да се играехме с Италия резултатът щеше да бъде същият – да бъдем от губещата страна. Каквото и да се опитвахме да направим, нямаше да стигнем и до точка. „Майната му, гостувахме на един от най-силните отбори в света, нормално е да загубим. Не трябва да ни боли от такава загуба”, подобни мисли обменяхме с колегите в скромната миксзона на овехтелия стадион в Палермо.

На сутринта чувството бе коренно различно. Особено когато хвърлиш поглед на италианската преса. „Рио, чакай ни, ние идваме”, „Gigi i Gila Mondiali” и т.н, и т.н. Болката става още по-голяма като върнеш лентата към мача в горещата сициалнска вечер на 6 септември. Наивно допуснат гол през първата част и 5 чисти положения през втората за „трикольорите”. И какво става в крайна сметка – ние сме ги надиграли, а те се радват. Как да не те е яд.

Любослав Пенев пък претърпя първата си загуба в тези квалификации. Яд ме е и заради това, че не тук трябваше да спира серията му. ОК, тя някога така или иначе щеше да свърши, но с оглед играта ни срещу четирикратните световни шампиони това не трябваше да става в Палермо.

Едва ли друг път ще сме толкова близо до възможността да ударим Италия на Ботуша. И от това боли, и то доста!

Това, което трябва да успокоява е играта на националния ни отбор по футбол. Този отбор се развива много бързо – това е очевадно. Този отбор става все по-силен – това пък е още по-очевадно. Този отбор успя да накара българските фенове да повярват отново в националния си тим, след като той бе стъпкан и захвърлен в ъгъла. Всъщност да сравним фактите! При вече предпоследната ни загуба в квалификации - срещу Уелс в София в края на 2011 година имаше 80 човека по трибуните. Снощи на „Ренцо Барбера” бяха около 500. Добавяме, само че Палермо е доста трудна дестинация. Фактите са очевадни.

Оттук нататък си чакаме Малта. Победа на Рицарския остров може да поразкара малко тъпата болка. После и още една в Ереван. Аз лично бих забравил всичко при вида на пълния „Васил Левски” и мощното „Мила Родино” от трибуните срещу Чехия.