Ние, българите, обичаме да се сравняваме със себеподобните. А пък е и нормално.

Сърбия разгроми България с 6:1 в контрола. Не, това не е кошмарно повторение на мача отпреди няколко месеца в Белград, а опит за паралел. Левски победи Цървена звезда с 2:0. ЦСКА се разправи с Ягодина с 4:1. Сумарно тези два резултата формират също разгромно 6:1, но вече в полза на България. Както каза класикът Димитър Пенев: „Върнахме си го на сърбите“.

Та кое е по-вярното? Много по-слаби ли сме от комшиите, или много по-силни? Всъщност, определението в двата случая не трябва да бъде „много“, а „малко“. Но посоките са такива. На национално ниво отстъпваме на братята сърби. В тяхната „репрезентация“ играят доста на брой класни футболисти и всички те са представители на чужди клубове. Ние си имаме Бербатов, разбира се, Мартин Петров, ако е здрав, Стилян донякъде, Петков на вратата. Но тенденцията е в полза на сърбите. Школите на запад от Калотина бълват таланти, мениджърите там са отдавна със сериозни позиции и ги пласират успешно в елитни клубове. И те почти моментално се включват в първия тим. Ето ви скорошен пример – младокът Зоран Тошич премина от Партизан в Манчестър Юнайтед наскоро, а сър Алекс вече лека полека започва да включва в състава. Нашите млади вратари Ники Михайлов и Марио Кирев също подписаха с европейски грандове, каквито са Ливърпул и Ювентус, но те побързаха да ги преотстъпят за обиграване в отбори като Твенте и Грасхопър.

Който е талантлив в Сърбия, рано-рано бива продаден в чужбина. И у нас напоследък се правят подобни опити, но те са изолирани случаи. По тази причина българските клубове са малко по-силни от сръбските. Все пак у нас играят повече опитни футболисти, докато сръбските тимове са преимуществено съставени от млади играчи. Доскоро при съседите дори не използваха изобщо чужденци. Сега има такива предимно в грандовете Цървена звезда и Партизан, но като цяло не се прекалява с вноса на недоказани труднопроизносими имена, както правим ние.

Та това е разликата във футболно отношение между България и Сърбия. Не 6:1 или 1:6, а в подхода и мениджмънта. Със съжаление трябва да признаем, че май сръбският модел е за предпочитане.