Месеци наред слушахме едно и също - че групата ни за световните квалификации е невероятно тежка и шансове нямаме никакви, дано само не сме последни. Този извод бе повтарян многократно от футболни хора, от медии, от почти всички в ръководството на БФС. Чест прави на Любо Пенев, че не се включи в общия хор. Имало защо. Ясно е, че ако излезеш като обречен, доникъде няма да стигнеш.

Всъщност, не само нашите национали ни вдъхнаха оптимизъм, но и съперниците. Италия е големия фаворит, няма спор, но адзурите не са много силни в квалификации, а и в исторически план са ни удобен противник, потвърди го и мачът в петък. Дания и Чехия спукаха топката за 0:0 в мача помежду си, не са лоши отбори, но в никакъв случай страшилища. Армения прогресира, да, но едвам се добра до успеха срещу пълния аутсайдер Малта.

Така че, колкото и да е рано, колкото и малка стъпка да е равенството с Италия, време е нашия национален отбор да надигне глава. Да си припомни, че цели седем пъти страната ни е била на световни финали. И да играе както може, пък докъдето стигнат силите. Но ще е фатално,ако сами се отписваме предварително.