Ние не сме от работилницата на Дядо Коледа, а от обикновения редакционен офис на Gong.bg, но също като него спазваме обещанията си (особено към най-послушните). След като получихме десетки материали от фенове, вече е време да започнем с публикуването на част от тях, онези, които екипът ни избра измежду многото страхотни анализи. От 24 декември, всеки ден, точно в 10.00 часа ще се появява по един коментар. Така че, единственото, което ни остава, е да благодарим на всички вас, за интереса, за чудесните материали, за страхотните пожелания към екипа. Надяваме се да няма разочаровани, а ако има – не се отчайвайте, ще има и следващ път!

 

Молба До Г-н Борислав Михайлов!

от Боян Бонев

Здравейте Г-н Михайлов,

Аз съм Боян Бонев, обикновен вече мъж от Варна, който израстна с вашия образ по телевизора, как побеждавахте и искрено се радвахте на победите и скърбяхте за загубите на българския национален отбор.

Поради тази причина, аз не мога да си позволя да Ви критикувам, и най-вече защото не разбирам от вашата работа, затова искам да ви помоля най-учтиво.

Моля Ви, огледайте се хубаво и вижте как българският футбол почти изчезна, за мен това е много тъжно, тъй като аз се запалих по футбола от вашето поколение и след това гледам само падение, това много ми тежи и немога да се примиря с това нещо, убеден съм че и Вие не можете.

Миналата година на 04.09.2010 год. аз кацнах на летище София около 11.00 ч., за мое голямо учудване на паспортната проверка, преди зоната за вземане на багаж, аз срещнах поглед с човека, който винаги съм искал да се запозная (Христо Стоичков), като се огледах видях че всъщност самолетите ни са кацнали заедно, там бяхте и вие на връщане след мача с Англия в Лондон.

Близо 15 минути чакахме да се покажат багажите и аз наблюдавах отблизо какво представлява националният отбор от пръв поглед, след такава тежка загуба, това, което видях не ми хареса, или по точно хвана ме срам. (Ако искате подробности ще ви пиша допълнително, но не това ми е целта, само да кажа, че единствено Мартин Петров гледаше виновно надолу, когато мина покрай мен).

Оттогава си мисля да Ви пиша това писмо, но реших първо да изчакам тотално да изгубим шансове за каквото и да е класиране, където и да е, за да има повече смисъл и тежест това писмо.

След всички тези думи ви моля:

Започнете всичко отначало, създайте школите наново, по учебник, със спецеиалисти откъдето трябва, вие знаете най-добре как и по какъв начин, но започнете всичко отначало, ако трябва спрете това подобие на първенство, докато се стартира всичко, никой не го гледа, никой не го интерсува и най-лошото е че в тези "никой" влизат децата, дори децата избягват българското, а това е пагубно.

Мога да Ви кажа една основна причина, поради която футболът ни е в такова състояние, причината се олицетворява с мен. Когато бях малък на 10 години, това беше 1994 г., аз исках да отида и да тренирам футбол, играех добре, но средняшки (и сега е така), поради липса на пари баща ми не можа да ме запише, аз не можах да се класирам в опредлена школа и тотално отписах футбола, вследствие на това българският футбол загуби един среден по класа футболист, който мился, че ще се съгласите с мен, не е от изключително значение за развитие на футбола.

Това, че аз не съм успял да стана футболист, не е страшно, страшно е, че това се е случило с още хиляди деца, като някои от тях сега можеха да са в националния отбор и да са лидерите и героите на последния мач с Англия, но не, аз и всички като мене, които бяхме пред телевизора до първото полувреме, после го включих на Холандия-Сан Марино, за да видя, че има и по зле.

Вие най-добре знаете, че за да изпъкне един футболист, той трябва да има конкуренция и да се бори с всички сили и ако заслужава и може, той доказва, че е добър и изпъква, а в среда като тази в момента изпъкват разни лекета от дискотеките, и се примесват със истинските таланти без да са се доказали, стават големите звезди, и като излязат на терена, срещу Англия, като им напълнят кошницата (в тренировъчно темпо!!!), разбират чак тогава, че са никой. Иначе бият Монтана с резултат после.

Писна ми да гледам най-добрия футболист на България сърдит и неиграещ за националния отбор, това е жалко и тъжно. Това е все едно да не играеше Христо Стоичков, по ваше време, но тогава беше лесно, защото нищо, че е Стоичков, винаги имаше поне един, “някакъв” си Бербатов дето се появи, че и той настигна Батко си Ицо.

Стига толкова негативизъм, аз продължавам с молбите.

Моля Ви умолявам ви, не допускайте сегашните деца да се чудят след 15 години накъде да заминат, като мен сега, уловете ги чрез спорта, било то футбол или който и да е друг спорт, защото след още 20 години, сигурно ще четем заглавия от типа............40 години от Парк де Пренс, деня, в който българският фурбол започна да умира.

Искам след 10 години да видя мач България – Англия, да губим с 3:0, но да изринем чимовете на НОВИЯ ни национален стадион, и отстрани да подскачат още единайсет момчета на резервната скамейка, готови да влязат и да се борят за невъзможното да обърнат Англия в името на националната фланелка, въпреки че знаят, че ще паднат.

Това е моята футболна мечта, искам да видя ФУТБОЛ в България, не ми се гледа Англия, ама ги гледам, защото играят футбол от друго измерение, поне за нас.

Моля Ви, време е за действие, стига приказки!

Аз съм на разположение да помогна за каузата с каквото мога!

 

Надявам се, това писмо да достигне лично до Г-н Михайлов!

 

С огромно уважение и респект!

Боян Бонев