От загубата срещу Македония с 0:2 не произтича, разбира се, нищо фатално. Една контрола. Даже полезно е националите да слязат малко на земята, преди истински важните изпитания за тях в квалификациите.

Неприятното по-скоро е в друг план. Когато губим точно от този съперник, ни е неприятно и заради специфичните отношения, които имаме с комшиите. В спортно-технически аспект - даже Любо Пенев може да извлече ползи от видяното на стадиона в Скопие.

Ясно е, че в Палермо срещу Италия ще бъде различно. Там няма домакините да ни играят на контри, ние ще действаме така най-вероятно. Но пробойните в защитата ни бяха твърде много и твърде очевидни, за да не им обърнем внимание. Изключително много пространства отзад, твърде лесно изскачане на противникови нападатели зад гърба на отбраната, а пък и в атака ще се нуждаем от повече концентрация в завършващата фаза.

Истинските битки предстоят от септември нататък. Оставаме умерени оптимисти, макар и с лека горчивина в устата от загубата срещу македонците.