Назначенията на Станимир Стоилов и Георги Иванов начело на Ботев Пловдив и Черно море направиха бройката на треньори минали под една или друга форма в Левски внушителна. Девет от специалистите в А група са свързани поне малко със „сините“. Този цвят доминира на пейките и това най-малкото е любопитно.
Някои от тях тепърва тръгват в занаята, а други вече са авторитети в треньорската професия. В следващите редове ще се опитаме да ви ги представим според впечатленията, които са оставили с работата си на „Герена“ и на други места. За ужас на някои, списъкът може да бъде и по-голям, защото не малко кадри минали през „Георги Аспарухов“ са в щабовете на различни треньори в елита.
Поглеждаме класиране от долу на горе и почваме неангажиращия разбор.
Емил Велев наскоро пое Локомотив София и отборът видимо живна. Кариерата му стартира като асистент в Левски. В тази си функция постигна изключителни успехи в екипа на Станимир Стоилов. След време „на пожар“ пое „сините“. Стана шампион в един изключително странен сезон. Публиката не се отнесе адекватно спрямо Велев, но той успя да извоюва последната титла за клуба. Назначението му беше изненадващо, но още по-недоумяващо бе уволнението му. Велев си тръгна от „Герена“, а след това съумя да класира два отбора до финал за Купата на България. Първо го направи със Славия, а след това го стори с Локомотив Пловдив. Велев определено направи име и работата му вече се приема на сериозно. Характерът му пък го превърна в една от най-колоритните фигури в треньорската професия. Мотивацията и създаването на добра атмосфера са сред най-солидните му козове и той ги използва с лекота.
През този сезон начело на Миньор Перник застана Николай Тодоров. Кайзера има известен период като наставник в школата на Левски. Иначе за феновете остава незабравим голът му срещу Глазгоу Рейнджърс. Тодоров тепърва ще се доказва като треньор, а началото определено не е леко. Миньор е в кошмарно финансово състояние, но това пък от друга страна прави предизвикателството още по-мащабно.
Отново по никое време, тоест, по време на сезона, Петър Хубчев стана треньор на Берое. Не е работил като такъв в Левски, но беше част от славен тим на „сините“, който даде много и на националния през паметната 1994 година. Хубси на този етап не се справя със задачата в Стара Загора, но не може да му отречем пробива с Черноморец Поморие за купата преди няколко години. Клубът от Б група стигна до финал, който загуби в последната минута от Берое... Хубчев успя да класира този отбор и до А група, но административни проблеми попречиха промоцията да се осъществи и на практика. Бившият изящен бранител имаше периоди в Славия и националния отбор /като асистент/. Като недостатък може да отчетем, че Хубчев е трудно комуникативен специалист. Това вероятно му създава пречки. Със сигурност обаче говорим за забележителен професионалист, който е попил доста от немската дисциплина.
Тони Здравков също се завърна на пейката в движение. Бившият бранител сътвори чудеса с Ботев Враца. Ако сте футболен президент и отборът ви се бори да не изпадне, Тони Здравков е най-точният човек в България. Изключителен психолог и очевидно добър треньор. Доскоро той работеше на „Герена“, а в дадени моменти дори се водеше старши-треньор на тима. На практика той беше дясната ръка на Гонзо. Ролята на втора цигулка се оказа недостатъчна за Здравков. Той успя в два сезона да спаси отписаните отбори на Калиакра и Ботев Враца, което показва, че е способен да работи в тежки ситуации. Всъщност и по време на престоя му в Левски, нещата не бяха „цветя и рози“ във финансово отношение. Играта на Ботев Враца срещу Левски на „Георги Аспарухов“ показа, че Здравков израства значително в бизнеса.
Георги Иванов и Тони Здравков бяха тандем на „Герена“, а сега имат задачата да изправят на крака Черно море и Ботев от Враца. Гонзо пое „моряците“ и с това показа, че има солидни треньорски амбиции. В Левски е значително по-трудно, а и легендата беше прекалено млад за позицията си в синия тим. Иванов постоянно се луташе между спортен директор, треньор, а често съчетаваше и двете... Това му попречи да покаже по-сериозен потенциал. За Гонзо е сигурно едно, той е мъжкар и няма да се остави така. Отказът му да поеме Локомотив Пловдив пък показва, че държи на принципи, а това е важен момент за един треньор. Гонзо получи нов шанс, а със сигурност го заслужава. Статистиката показва един любопитен факт. Български тим има само една победа в Италия, тази на Левски срещу Лацио. На пистата на „Олимпико“ стоеше Георги Иванов.
Както всички гореспоменати, така и Велислав Вуцов се завърна на сцената в разгара на кампанията. Даже съвсем в края на полусезона. Вуцата е безспорен хит на пейката. С него винаги е забавно и интересно. Периодът му на „Герена“ беше катастрофален. След това за един сезон беше в Славия, но после излезе от въртележката. Кариерата му е сравнително дълга и винаги е съпътствана от любопитни събития. Вили е твърдоглав треньор, чиито характер често му е пречел. Въпреки това има своето място в тази каста, така че щеше да е доста тъпо без него в А група. На пейката до Вуцов ще стоят още трима левскари – Асен Букарев, Войн Войнов и Вальо Захариев. Пред Буки със сигурност предстоят доста години в професията. Прекалено интелигентен за българския футбол, но в някой момент това може да бъде и плюс.
Катерейки се по таблицата с класирането стигаме и до Димитър Димитров, който води майсторски Черноморец. Херо е може би най-добрият. Треньорският му талант е безспорен. От него са се учили много от добрите специалисти у нас, които през последните години са постигнали успехи. Димитров знае две, знае и двеста. Доказал се е абсолютно във всеки тим, който е ръководел. Бунтарският му характер в дадени моменти му е пречел, но винаги е печелил симпатиите на феновете. С Левски Херо стана шампион, би ЦСКА три пъти за един месец и това му резервира специално място сред запалянковците на клуба... През годините Митко Димитров винаги е бил белег за тенденция в занаята. Отборите му задължително са имали почерк и стил, което е демонстрация на класа. Херо е точно това, класа.
След известна пауза в А група се завърна Станимир Стоилов. Мъри постигна успехи с Левски, които са немислими за достигане. Пробивът в Европа вдигна летвата до небето. Стоилов е отличен специалист и Ботев Пловдив ще е фактор в следващите сезони. На Мъри обаче му трябва време. При него нещата стават постепенно, но има абсолютно всички предпоставки да се случат. Присъствието му прави играта още по-интересна в А група.
За финал оставихме актуалния наставник на Левски. Илиан Илиев заслужи назначението си в клуба с почтената си работа с Берое. Със „заралии“ специалистът мина през куп трудности, но съумя да спечели Купата на България. Феновете в града на липите го боготворяха и с право. Илиев тепърва ще се доказва на „Герена“, но е факт, че от години е име сред треньорите в България. Първи асистент в момента му е Николай Митов. Той също е част от „синята“ група треньори. Работеше добре в екипите на Велислав Вуцов и Емил Велев, което показва, че е желан помощник. Тоест човекът си има качества.
9 от 16 си е забележителен резултат. Явно става дума за тенденция. Синият терор на пейките в А група е показателен. Вероятно през годините на „Герена“ са работили добри треньори, а покрай тях е имало интелигентни футболисти, които са попивали. Разбира се, родното първенство не е някакъв критерий, но нивото в България е това, а специалистите са тези... Ако имаше много по-добри, вероятно щяха отдавна да бъдат ангажирани...
Коментирай