За първи път в своята история пловдивският Ботев няма да играе в професионалния футбол. „Жълто-черните” първо бяха извадени от „А”, а после недопуснати до участие в „Б” група. Решението на БФС бе оценено като правилно дори от потърпевшите.

Димитър Христолов докара Ботев до просешка тояга и се подписа върху най-срамния период на клуба от неговото създаване през 1912 година досега. Това е резултатът от неговото управление и вече надали някой има съмнение кои бяха добрите и кои лошите във войната му с феновете.

Съмнения обаче има по други въпроси: Какво става сега? Ще го има ли Ботев? В коя група ще играе? Ще се върне ли отново в елита на българския футбол?

Истината е, че няма нищо фатално в пропадането и очертаващия се временен престой сред аматьорите. Да, Ботев няма да чества 100-годишнината си в „А” група, но пък „жълто-черните” могат да си направят далеч по-смислен подарък за вековния юбилей. Сега те са изправени на кръстопът. Пътищата към завръщане в елита са два – пряк и заобиколен.

В първия случай архитектите на възраждащия се Ботев търсят сливане с друг клуб и участие в най-високата възможна група. Успоредно с това „на тагъдък” трябва да събират играчи, които да върнат отбора в елита. Тогава напрежението със сигурност ще е по-голямо. Сработващите се футболисти ще трябва да бият наред, докато шефовете им мислят кой и как е най-добре да управлява клуба. В същото време своите лицензионни грижи ще изисква стадион „Христо Ботев”. Така на ръководството ще му се наложи едновременно да мисли за мениджмънт, класиране, ремонти и запознаване на хората със случващото се в клуба.

Другият вариант е Ботев да започне от същинското дъно. Сиреч – пета дивизия. Да, тогава „жълто-черните” ще трябва да понесат доста подигравки, но спокойните 2-3 години на преход до професионалния футбол биха били достатъчни за създаването на една стабилна основа в клуба. Разходката из аматьорските групи ще струва максимум 500-600 хиляди лева. Останалите пари през тези 36 месеца могат да се наливат в база и школа. Освен това времето е напълно достатъчно за сглобяване и на най-дребните детайли около новата управленска структура, която при добро стечение на обстоятелствата може да няма аналог в България.

И така след 4 години Ботев може да се завърне в „А” група на бял кон. С дълбока, но заздравяла рана, която ще напомня на „канарите” за тежкото време на възраждане. Този белег ще обедини цялата „жълто-черна” общност и хората ще знаят, че с изгонването на Христолов, с плащането на членски внос или с подкрепата си пред тези години са дали своя принос за любимия клуб.

В крайна сметка групата, от която Ботев ще стартира не е най-важното в случая. Така или иначе, задачата му е да се върне в елита. Но най-старият футболен клуб в България без да иска получи шанса да го направи революционно. Като великия човек, чието име носи. Каквото и да решат да правят, Бакалов и колегите му от Управителния съвет трябва да го обмислят добре и да го съобщят на разбираем език пред всички. Тогава ще спечелят доверие и ще имат пълна подкрепа.

Сега е времето да се гради новото начало. И по-добре строежът да върви бавно, но накрая да видим вдигната масивна сграда със сигурни основи, отколкото набързо построена сламена колибка. За тази цел ботевисти трябва да работят единно, ръка за ръка. Ако го направят, не след дълго ще се върнат в „А” група. С добре организирано ръководство, сигурен бюджет, качествена школа и стадион, отговарящ на всички изисквания. Тогава той ще се напълни и победите ще бъдат много, много по-сладки. В едно, да се надяваме, по-силно и качествено българско първенство...