Илиан Илиев се превърна в поредната треньорска жертва на „Герена“. Отличен треньор, за такъв го определи неговият доскорошен помощник и наследник Николай Митов. Убеден съм, че Илиев е специалист с хубави виждания за играта. Напрежението и огромните очаквания го победиха.

В месеците на „Георги Аспарухов“ треньорът работеше достойно и няма от какво да се срамува. Остави Левски на две точки от първото място и полуфиналист в турнира за купата. В Европа „сините“ се провалиха, но това почна да става тенденция. Сухите цифри не будят притеснения. За играта обаче не може да се каже същото. Левски не мръдна и сантиметър от отпадането в Сараево до ден днешен.

Специалистът от Варна имаше своите прилични моменти. В края на есента Левски играеше сносно, но стартът на пролетния дял бе пълен провал. Илиан не овладя кризата, но в интерес на истината не се намериха и много хора, които да му помогнат. Не го направиха футболистите, не го сториха и останалите в клуба.

Според мен един треньор трябва да е добър методист, психолог и селекционер. На „Герена“ тренировките бяха качествени, но голямата беда дойде от селектирането на играчите. Трансферите в огромен процент бяха провал.

Най-големият гаф бе Жоао Силва. Това се оказа една от огромните грешки на треньора. Илиев се подлъга от препоръките на приятели. Всъщност думите мениджър и приятел са несъвместими. Много пари и хвалби за нищо. Другата издънка бе Марсиньо, третата Опоку...списъкът е дълъг.

Наследниците на Илиан Илиев няма да намерят гробница на „Герена“. Разликата в точките е незначителна, програмата дава шанс на Левски да победи преките конкуренти. Има един сериозен проблем и той е чисто психологически. Илиев сякаш почна да се отдалечава от някои играчи. Това бе една от причините да си тръгне.

Футболът и животът са такива. Рамос, Силва и Пинто остават в Левски, а Илиан Илиев си тръгна с наведена глава. Това не може да промени един факт. В Португалия, която е родина на тримата футболисти, бившият им треньор със сигурност е по-популярен от тях. Той игра макар и малко в Бенфика, а те най-много да са изгледали някои мач от трибуните на „Луш“, което също не е доказано.

Илиан Илиев със сигурност заслужава повече уважение и от феновете на клуба. Най-малкото заради феноменалните му изпълнения със „синята“ фланелка. Достатъчно е да се сетим само за една задна ножица, която даде старта на нещо историческо.

Илиев не е лош треньор, ще го покаже в следващите години. На „Герена“ му липсваше малко смелост и размах, но беше длъжен да опита. Левски на Илиев беше в играта за купите, сега остава да видим играта при новия екип. Играта, която отдавна бяга от „сините“.