Съвместна публикация на в-к Тема:Спорт и Gong.bg

Още преди да стъпи на „Армията” под формата на президент или каквато и да е ръководна длъжност Христо Стоичков бе натоварен с очаквания, като коледно дръвче с играчки. Докато настоящия старши треньор на Литекс бяга от темата „ЦСКА”, според различни информации, той вече се е договорил да вземе испански директори, също така испански инвеститори за стадиона. Твърди се, че с него идват четирите най-конвертируеми футболисти на оранжевите, евентуално и Гришата, няколко мастити спонсора и вероятно президента на Каталуня за първия мач от „ерата Стоичков”. Естествено, добрият му приятел Мирослав Илич ще дръпне един кратък рецитал преди този първи мач на ЦСКА под шефската палка на Камата.

Ясно е, че от фигура като Стоичков ще се иска всичко това, умножено по десет. Или ако по ви харесва – по осем. Феновете на ЦСКА вече припознават последния спасител! Човекът, личността, която ще опита да изведе ЦСКА до онзи мечтан връх, който с всяка изминала годината става все по-бледо розов сън. Както се казва – ако и с Ицата не се получи, да дърпаме шалтера! И всичко това е най-логичното и нормално нещо в Борисовата градина.

Вече се правят паралелите с Любо Пенев - първият от голямото червено трио, който опита в края на миналия век да прескочи всички възможни нива в йерархията и дни след последния си мач в Примера заигра нещо като шефче на „Армията”. Не му се получи, Любо просто не притежаваше тогава необходимия управленчески опит и капацитет за голямата хапка „ЦСКА”. После се пробва и като треньор, но отново се провали след две идентични победни серии, завършили с крах. На два пъти пък № 7 Емил Костадинов бе в ролята на спортно-технически шеф – и при Томов и при „Титан”. Пак оценката е меко казано незадоволителна, още повече, че у феновете остана съмнението, как Костадинов не е успял да предпази клуба от Томовото заслепение в случая с отнетия евро-лиценз. Слава-богу Емил Костадинов, поне си спести треньорските експерименти и така и не облече тренировъчния анцунг. И ето, че дойде сякаш времето за завършване на Големия шлем. Дълги години бях сигурен, че пост-игровото завръщане на Христо Стоичков на „Българска армия” ще бъде под формата на треньор. И продължавам да се учудвам, как ей така в рамките на няколко дни ще превключи от този пост към директорството. Но след като Любо Пенев вече направи възможно най-шокиращата комбинация в света – а именно президент-играч-треньор, в тази последователност той епизодично ставаше част от ЦСКА, то защо не и самия Стоичков да не почне от върха на пирамидата. Пък ако се наложи след време ще опита и като треньор.

Най-успелият български футболист за всички времена се заема с може би най-трудната задача в своята кариера. За Ицо е далеч по-лесно да бъде президент на Барселона, отколкото на ЦСКА. Поради простата причина, че там, в белия свят всичко е подредено като в аптека. А в ЦСКА в последните 12-15 години все едно всички са се набутали в аптеката. На опашка за аналгин, тъй като постоянно ги болят главите от непрестанните щуротии, които успяват да сътворят. За това висше изкуство сме говорили неведнъж. На Стоичков му е било много по-меко сядането на парапета пред Кралицата на Уембли, отколкото ще му бъде на президентския стол в ЦСКА. Но всички тези предпоставки могат единствено и само да го амбицират още повече. Ако в ЦСКА всичко бе наред, Ицо нямаше да се захваща. Неговата природа е настроена по такъв начин, че да търси предизвикателството. Той обича да се навира в шамарите. Прави го буквално още от онзи мач на 19 юни 1985 година, когато хвана за гушата Емо Спасов. Ситуацията на „Армията” в този момент е плачевна, тя плаче да влезе някой като Христо Стоичков и да започне да настъпва поред. Така, както настъпи съдията Аспитарте по време на първото си Ел Класико, въпреки че после гледа отстрани мачовете от Примера за близо половин година.

Във вече превърналото се в задължително стъпване в длъжност на Стоичков в ЦСКА има и елементи на проста логика. Нормално е именно най-големия в историята на клуба да влезе на пета скорост именно по време на може би най-голямата историческа криза. И точно той е човекът, който може да се абстрахира от евентуалните негативни настроения срещу него в началото. Ясно е, че дори сред червената общност той не е долюбван на 100%. Ще му се припомнят изказванията, най-вече от периода когато беше далеч в Чикаго, как не го е еня за ЦСКА.

Отношението на БФС към клуба пък вероятно вече ще стане взривоопасно. Едно е Стоичков да стреля към Боби Михайлов от ловешкия полигон, на 150 км от София, едно е от отстоящия на няколкостотин метра до сградата на БФС парк. Но друг изход няма. Колкото и мнозина да се хващат за главите като чуят за възможния вариант „Ицо шеф на ЦСКА”. Спокойно, нищо вече не може да стресне ЦСКА, след перспективи като В група, ЦСКА 2, някакви други екстравагантни идеи или пък угрози от неучастие в Европа за три години, плюс един реално вече отнет лиценз. Поради това тревата, която задължително Стоичков трябва да намачка, да стъпче при идването си е най-малкия проблем. А дали тя ще порасне след него – тепърва ще разберем. Може пък да се окаже някаква здрава и устойчива реколта.

Единственото което се иска на този етап е осмицата да побърза, така, както го правеше на терена, тръгвайки срещу противниковите врати. Най-голямото ми опасение, че ЦСКА ще попадне в един лош и неприятен вакуум вече е факт и това пролича най-ярко при сблъсъка със Стоичков миналия уикенд, който съдбата така иронично поднесе. Геноцидът от страна на футболния съюз продължава със страшна сила и просто няма кой да каже „копче”. Цялостният имидж на клуба към днешна дата е сведен почти до нулата. Онзи ден пред сградата на БФС Венци Живков казва нещо, ама то има сила и стойност, колкото ако се изкаже и някоя майка с количка в отсрещния парк. Ето затова Христо Стоичков се превърна бързо в персонаж „последния спасител на ЦСКА”! Няма кой друг, ако и той не успее обаче, става страшно.