Шейх Амаду Бамба Мбаке е име, което вероятно ви говори малко, но за милиони хора в Сенегал, то означава всичко. Светец, създател на софисткото течение Муридизъм, поет и лице на съпротивата срещу френския колониализъм в страната. Именно той преди 137 години основава и дава името на втория по големина град в днешен Сенегал – Туба. И докато Туба се разраства, поглъща и превръща в свое предградие родното място на религиозния водач – Мбаке, дума която можете да чуете в името на нашия герой.

Централният защитник на Етър носи освен името и кръвта на Амаду Мбамба. Корените на Принц Мбаке, както наричат всички снажния бранител, стигат до най-големия син на софисткия светец и първи халиф на муридите – Серин Мустафа Мбаке.

Името му предвещава да е духовен водач, но днес той е футболист.

„Докато играех футбол в Сенегал футболистите и съдиите ми казваха, след като носиш това име, ти не трябва да си футболист. Ти трябва да си духовен водач. И наистина, имам далечна роднинска връзка с основателя на град Туба. Той е един от най-важните и обичани хора в цял Сенегал. Той е водач, крал, принц. И оттам идва това обръщение към мен – Принц“, споделя защитникът пред DIEMA SPORT.

Точно поради тази причина футболистът е разпознаваемо лице не само в Туба, а и в цял Сенегал.

„Истинска рядкост е професионален футболист да сложи името Мбаке на фланелката си, както направих аз. Отговорността е огромна, защото когато феновете го видят, те си казват, виж, това е човек от рода Мбаке, който играе на терена. Ще се радвам някой ден да дойдете в Туба. Или поне да провелите неговата история в интернет. Това е свещено място. Там се намира една от най-големите джамии в цяла Африка, на чието строителство началото са дали моите предци преди много-много години“, разкри още футболистът на Етър.

За голямата значимост на града и муридите говори и това, че първото официално посещение на новия президент на Сенегал не е във Франция или някоя друга европейска страна, а точно в Туба, където той се среща с настоящия халиф.

Ако гледаме само родословното дърво на сенегалския защитник, някой вероятно би допуснал, че той е надменен и парадира с произхода си, но е точно обратното.

„Да, гордея се с това, което са сторили предците ми, но във същото време съм много скромен и смирен човек. Не обичам да говоря много. Уважавам еднакво абсолютно всички. Без значение дали е малко дете, или съперник на терена.“

Но пътя на Принц Мбаке в България не започва гладко. Той подписва с Етър в края на септември, но заради често срещан проблем с работните документи трябва да чака за официалния си дебют чак до април. Но преди да подсили болярите, той е изпратен от своята мениджърска агенция на тренировъчен лагер в Брацигово, където в началото някои от хората са резервирани, но за отрицателно време той печели сърцата на всички и след подписа с болярите дори го изпращат със сълзи.

„Беше страхотно. Много се привързах към децата. Те постоянно идваха до къщата ми. Питаха ме различни неща. Чувствах се щастлив. И до ден днешен ми пишат и ми се обаждат.“

Едно от първите неща, които прави след пристигането си във Велико Търново, е да посети историческите паметници, за да усети духа на старопрестолната столица.

„Тук е много хубаво. Спокойно е. Красиво. Времето е много близко до това в Сенегал. До не отдавна бях в Дания и там студът трудно ми понасяше“, споделя още футболситът.

Харесва му и българското първенство. И отзивите за него са отлични, макар и да е записал малко двубой.

Все пак, Етър е изключително близко до изпадане, което логично повдига въпроси за бъдещето.

„Аз имам договор до следващото лято. В момента се наслаждавам на работата в отбора и съм максимално концентриран. Имаме много добър треньорски щаб. Мисля, че имаме сериозни качества, но за момента ни липсва и късмет“, каза още за „Домът на футбола“ защитникът.

Малшансът бързо споходи и бранителя. В последния кръг срещу Ботев Враца получи първия си червен картон в кариерата и то в началото на мача.

„Имах тежка нощ след това. Трудно преживях случилото се. Но това е част от живота на футболиста. Да, аз съм защитник, играя агресивно, но почти не бях допускал индивидуални грешки до момента в срещите. И при първата по-сериозна, веднага бях изгонен.“

А за четворките на гърба му има много логично обяснение.

„Любимият ми отбор е Реал Мадрид, а футболистът на когато се възхищавам е Серхио Рамос. Това е моят идол. Където и да отида, винаги искам да имам номер 4 на фланелката.“

И финално, сякаш има някаква символика. Принц във Велико Търново? Не мислиш ли?

„Може да се каже, да.“

подкрепя българския спорт