Как и защо започва пътуването в кола, важна ли е подготовката на колата преди път, каква трябва да бъде колата отвън и отвътре и как да се заредим със свеж въздух, докато шофираме на дълъг път – за всичко това и за не-високите скорости разказва актьорът Стефан Щерев.

Как започва едно твое пътуване? Какво го провокира? Какво го вдъхновява?

Обичам спонтанните пътувания. Ей така, непланирани, дошли изневиделица. Като лятна буря. Понякога ме вдъхновява просто едно изречение или снимка. Казвам си: защо не? Нека сменим хоризонта. И просто потеглям. Ако някой се навие да се включи, винаги е добре дошъл. 

Каква е онова нещо, което най-много харесваш в колата си? 

Вглеждам се в детайла. Дяволът винаги е там. Напоследък дребните детайли в интериора ме инспирират-цветът на панел, дръжката на вратата, както и разните удобства - круз контролът е  най-голямото изобретение за дълъг път. Категорично!

Какво не забравяш да вземеш на път със себе си, в колата, когато пътуваш на дълъг път?

Никога не забравям да взема за дневно пътуване вода, а за нощно- слънчогледови семки. Това, го научих от едни тираджии. Това не ти позволява да заспиш, защото подаваш сигнал към мозъка, че се храниш и той не те кара да заспиваш. Хитро и практично.  После, разбира се,  се червя на автомивката, но целта е постигната. 

Стефан Щерев

Как се подготвяш за път – как подготвяш колата си – масло, спирачки, гуми, съединител, климатик, проветряване, свеж въздух?

Затова си имам сервиз - те се грижат за тези подробности. Но сам проверявам нивото на маслото и налягането в гумите. А за свежият въздух се доверявам на такива ароматизатори, които неутрализират миризмите, а не просто ги прикриват. Неприятните миризми в автомобилите обикновено  остават за дълго. Познавате ги добре:  вчерашната храна за вкъщи, фитнес дрехите от сутринта или забравената бутилка от айран. Затова се доверявам на  ароматизаторът Ambi  Pur Car, който премахва неприятните миризмите и освежава за дълго колата ми. А това е много важно, защото глътка свеж въздух  подобрява настроението така, както го подобрява ваканцията.

Падаш ли по високите скорости на път? Изпреварване, състезание с вятъра – в рамките на разумното или не толкова разумното?

Не обичам високите скорости и дори винаги ми се подиграват, че стигам бавно-до морето например. Скоростта е в пряка зависимост с времето и пътя, както знаем от уроците в училище. Но тя е в най-пряка зависимост и с безопасността на пътя. Танцът с вятъра не го танцувам докато шофирам, това е опасна игра. 

Какво е за теб да караш кола – приключение, спорт или нещо друго?

Сравнително късно взех книжка и оттогава обичам да шофирам много. Пътуването за мен е метафизично преживяване-процес за промяна. Всяко преместване в пространството причинява промяна на много нива-емоционално, физическо, духовно. Затова обичам да съм част от промяната. 

Каква е колата на Стефан Щерев отвътре и отвън?

Моята кола не е константа. На няколко години сменям и търся нов характер-имал съм Седан, спортен двуместен, малък SUV, сега малко по-голям SUV. Отвън колата винаги е била интересна форма, а отвътре винаги просторна и удобна. 

Как предпочиташ да шофираш – сам или в компания? Защо?

Обичам да шофирам сам. Това е един от малкото моменти, когато имам време да размишлявам или да решавам сложен въпрос. Често ми идват идеи, които записвам на диктофона. Ако знаете, колко е вдъхновяващо - понякога-огромно количество идеи се раждат на път. 

Има ли си неочаквана авария по пътя – драматична – разкажи за нея? 

О, да. Веднъж с един мой приятел и колега се връщахме от Белград и точно в един от тунелите на долината Сичево в Сърбия се скъса шарнирен болт на предното колело. Колата стана неуправляема и се занесе по пътя. Тръгнахме към пропастта, но имахме късмет, че се движехме бавно. Колата спря на няколко крачки от ръба. Оттам се сещайте какви преживелици-пътна помощ, репатрак до границата, оттам друг, защото сръбският нямаше документи, пристигане посред нощ в София. И все пак -  останахме с добро настроение. Такива преживявания учат да си в хармония със случките в света, колкото и опасни или страшни да изглеждат на пръв поглед те.