Днес се навършват 142 години от деня, в който Васил Левски увисна на Бесилото край София и се превърна в легенда. Тези години бележат не смъртта, а безсмъртието на Апостола.

Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче, но и до днес остава недоказано кой е предателят на Апостола. 

Според историческите документи часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. 

Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва. Според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 - тогава той още не е навършил 36 години.

Паметникът на Левски в София е открит през 1895 г. 

Паметникът на Васил Левски в центъра на град София е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица. Разположен е в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер Васил Левски на 18 февруари 1873 г. Плановете за изграждането му датират още от Освобождението през 1878 г., но поради лоша организация и липса на финансиране той е официално открит едва на 22 октомври 1895 г. 

Паметникът представлява колона с височина 13 м, изработена от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет е от Йозеф Страховски (според някои източници - от Рудолф Вайр).