Мирослав Бърняшев е една от големите звезди в кеча, където се подвизава под псевдонима Александър Русев. Българинът е изпълнил американската си мечта, преминавайки през редица препятствия. За тях разказа в интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+ в родния си град Пловдив.

- Здравей, Мирославе! Откъде дойде прозвището ти Александър Русев? Кой е кръстникът?

- Предполагам, че аз съм кръстникът. Дадоха ми да си избера име, а името Александър винаги ми се е струвало много българско. Русев пък е мой приятел, с когото преди гребяхме заедно – Васил Русев. Харесах неговата фамилия и станах Александър Русев.

- Какво е чувството да прелетиш хиляди километри и да си в родния град Пловдив с любимите хора?

- Неописуемо е, няма такова място като вкъщи. Да се прибереш при мама, тате, при брат ми, да ти сготвят домашно ядене. Километрите никога не са ми пречели да си пристигна вкъщи.

- Мусака имаше ли първата вечер?

- Естествено! На летището! (смее се)

- Бил си гребец – защо се отказа от този спорт?

- Първо да кажа защо почнах – родителите ми бяха гребци. Майка ми е втора на Световно първенство. Беше ми интересно още като по-малък, но винаги бях голям и широк и майка ми по нежен начин ми казваше: „Гребането не е за теб.“ А всъщност искаше да ми каже, че съм прекалено голям за гребане. (смее се) На 16 години вече бях минал през баскетбол, бойни изкуства и т. н. Физиката ми малко се изтъни, бях станал само 93 кг и реших да се пробвам с гребането. Много ми хареса, но няколко години по-късно нещата започнаха да се променят. Станаха повече политически, отколкото най-добрият състезател да печели или да влиза в определена лодка. Започнаха машинациите. Беше преди едно Световно първенство до 23 години. Бяхме в една четворка, но ми казаха, че не съм перспективен и сложиха други хора. Това беше последният ми момент в гребането.

- Как ти подейства това тежко разочарование?

- Определено е тежко разочарование. Тогава тотално спрях със спорта. Почнах да тласкам гюле, защото бях в спортното училище и трябваше да тренирам нещо. Като че ли, когато си по-малък, приемаш тези неща по-зле. Като по-голям, можех да си кажа, че такъв е животът и да го приема като мотивация. Наистина ми беше много кофти, но знаех, че трябва да продължа нанякъде и смених посоката.

- И продължи по един добър път – как един гребец сбъдна американската си мечта? Разкажи ни цялата история.

- С много помощ от Бог. Определено ако беше само до мен, нямаше как да стане тази работа. Имаше толкова много препятствия не само с кеча, а и още преди това със стигането до Америка и с оставането в страната.

- Как стигна до Америка?

- На студентска бригада. Винаги още от дете исках да отида в Америка, не знам поради каква причина. Затова английският език ме влечеше още от малък, както и кечът. Записах се на студентска бригада. Първата работа, която ми предложиха беше като бояджия в Ричмънд, Вирджиния. А никога не бях боядисвал в живота си. Но ми казаха, че ако откажа работата, няма гаранции, че ще има второ предложение. Така се хванах на тази работа.

- Какво боядиса за първи път?

- Боядисвахме къщи. В Ричмънд, Вирджиния лятото е 45 градуса с огромна влага. Нямах представа как се боядисва и ми беше трудно. После ми смениха работата – да мия къщите с едни големи уреди. Но и това не бях правил никога. Явно и на тях не им хареса, защото един месец по-късно не само ме уволниха, но и ме изхвърлиха на улицата.

- Как продължи след това приключението ти отвъд океана?

- Просто ме изритаха. Имах 200 долара в джоба, когато ми казаха, че трябва да напусна. Бях се запознал с две-три момчета, с които заедно боядисвахме и те ме приеха в техния апартамент. Живяхме осем човека в един двустаен апартамент. Помагаха ми. Един приятел реши, че иска да отиде в Лос Анджелис и си казах, че няма начин там да няма кеч. В Холивуд има всичко! Взехме една кола и отидохме там.

- Как стигна до договор със Световната федерация по кеч?

- Започнах да тренирам през 2008 г. Смених няколко училища и ме изпратиха на контролно състезание през 2010 г. Харесаха ме и ми предложиха договор.

- Звучи като приказка…

- Ами, то си е приказка!

- С щастлив край.

- Абсолютно! Но още не се знае какъв е краят.

- Какви проблеми трябваше да преодолееш, за да се превърнеш в една от най-големите звезди в кеча?

- Не са проблеми, а препятствия. Ако приемаш всичко като проблеми, нещата стават по-зле. Просто всичко е част от пътя, който трябва да минеш. Започна се с взимането на шофьорска книжка в Америка, а без нея не можеш да правиш нищо. След това започнах да тренирам – скъсах връзки на коляното. След като ми предложиха договор, трябваше да си уредя нещата с документите, което беше още едно препятствие. После си счупих врата, след това ме заплашиха, че ще ме уволнят, ако не променя нещо. В един момент си казах, че трябва да дадеш всичко от себе си. Просто пробваш и каквото стане. Промених някои неща и вече ме даваха по телевизията.

- Кой беше първият ти сблъсък в най-голямото развлекателно шоу, което е изпъстрено с хватки от бойните изкуства?

- Като подпишеш с WWE, те пращат в тяхно училище във Флорида. Това не го броим. По телевизията започнахме след „Кеч Мания“ 2014 г. Беше сблъсък със Зак Райдър, който траеше не повече от две минути. Тогава стъпих за първи път на ринга.

- Имаше ли притеснение? Излизаш за първи път пред много публика, камери…

- Единственото притеснение бе на „Кеч Мания“ 31 преди мач с Джон Сина. Винаги съм бил много уверен в своите умения. А ако си уверен, няма от какво да се притесняваш.

- Ще те върна малко назад в годините – беше ли гледал кеч в България?

- Гледах го още преди да се излъчва в България. Трябваше да обикалям из махалата и из целия град, за да взимам касетки с Гробаря, Скалата… Хълк Хоган беше моят идол. Тогава дори не го наричаха „Кеч Мания“, всичко беше „Хълк Мания“. Тогава казах, че искам да съм като него.

- Кое превръща един състезател в звезда в кеча?

- Упорит труд. Не може да правиш само това, което ти казват, трябва да тренираш и допълнително. Въображение също. Да си себе си, да си по-отпуснат, да не се притесняваш, когато говориш по микрофона.

- Има ли приятелство между най-добрите в кеча?

- О, да! На 90% всички сме приятели!

- Създава се впечатление, че за звездите в кеча се грижи цял екип от хора – така ли е наистина?

- Не.

- Например как да изглежда даден състезател, какво поведение да има на ринга…

- Не, може да ти дадат някаква насока, но в 90% от нещата, всичко зависи от теб. Преди да почна имах вид, който аз си бях определил. Тогава Трите Хикса, който е начело на всички неща, ми каза как иска да изглеждам. Просто се ориентираш по неговите изисквания.

- В годината, в която дебютира, беше непобедим на ринга. От федерацията дори създадоха вражда между теб и най-голямото име в шоубизнеса и кино индустрията в момента – Дуейн Джонсън – Скалата. Счита се за огромен принос за даден състезател, ако легенда от шоуто влезе специално в такова събитие. Как се почувства да излезеш срещу човек, който си гледал на екрана като по-малък?

- Беше наистина чест. Той избра мен и Лана, защото знаеше, че бяхме най-лошите в този момент. Никой не ни беше победил. Той е умен и знае, че ще получи най-голяма реакция срещу нас. Всичко беше невероятно в Бруклин, Ню Йорк, но беше тайна. Дори на нас никой не ни беше казал срещу кого ще излезем. И изведнъж като удари неговата музика… 20 хиляди човека станаха на крака! Само докато си направи целия „entrance“, минаха 5-6 минути. Наистина беше нещо невероятно.

- Какво ти носи сблъсък с такава голяма звезда?

- Да го зачеркна като мое лично постижение. Като всичко свърши, се видяхме и говорихме. Каза ми какво правя добре и какво не. Помогна за по-нататъшното ми развитие. Всички по-опитни трябва да предадат знанията и уменията си на по-младите.

- Какво ти каза?

- Беше много специфично, защото бяхме лице в лице. Всичко беше много интензивно. Той ме гледаше и аз го гледах и започнах да викам нещо на български. Каза ми, че не е задължително винаги да правиш нещо. Просто можеш да стоиш и с лицето да си кажеш историята, вместо с приказки.

- В първия турнир в Саудитска Арабия през април тази година имаше честта да излезеш на ринга срещу най-голямата легенда в кеча – Гробаря. Твърди се, че този мач е бил поискан лично от организаторите на срещата. Почувства ли се поласкан, че вече си на едно ниво с тези легенди?

- Определено бях поласкан, защото имаше много други хора, които можеха да бъдат избрани. Помислих, че Винс Макмеън се бъзика с мен, като ми каза, че ще изляза срещу Гробаря и то с ковчег. Казах: „Да, бе, наистина ли?“ Като обявиха мача на другия ден, се обадих да се извиня на човека. След това отмениха срещата, после пак върнаха мача. Принцът се беше обадил, че иска Русев срещу Гробаря.

- След срещата говорихте ли с Гробаря?

- О, да. Пак каза, че трябва опитът да се предава по-надолу, че съм се представил много добре и да продължавам все така.

- Винаги ли си така позитивно настроен и усмихнат?

- Е, как! Какво друго да е?

- Влече ли те Русия, защото преди едно шоу излезе на руски танк и с руския флаг? Някой наложи ли ти го или бе твое решение?

- Такъв беше сценарият. България не е толкова популярна, а Русия винаги е била най-големият враг на Америка. Планът беше такъв. Аз пак си бях българин, просто се състезавах за Русия.

- Първоначално беше с дълга коса в шоуто, но в последствие я скъси. Коментира се, че това се е случило без разрешение на световната федерация и си получил наказание от боса на WWE г-н Макмеън. Вярно ли е, че е имало глоба?

- Нямаше глоба или наказание. Просто бяха малко разочаровани. Но понякога напрежението трябва да излезе. Косата ми дойде малко в повече в този момент.

- Какъв човек е г-н Макмеън, който има огромно влияние в развлекателната индустрия?

- Без него не знам къде щеше да е кечът. Той е бизнесмен, милиардер. Всичко е постигнал сам, никой не му е помагал. От такива хора можеш само да се влияеш и да искаш съвети.

- Строг ли е със звездите?

- Справедлив. Винаги е отворен да говориш с него. Ще ти помогне с каквото може.

- В интервю за колегата Георги Куситасев сподели, че има шанс скоро да има шоу в България. Какво се случва до момента с този проект?

- Кметът на Пловдив ми писа веднъж и вече две години го чакам да ми пише обратно. Не мога всичко сам да направя.

- Как преминава един твой ден, когато си в Америка?

- Една седмица преминава така - тръгваме в събота сутринта, в 8 часа хващаме самолет, пътуваме няколко часа, след което взимаме кола под наем. Намираме храна и фитнес зала. След това отиваме на шоуто, което започва в 19:30 и свършва около 22:30 часа. Караме до следващия град, намираме хотел и лягаме на спим. На сутринта ставаме и следва храна, фитнес и шоу. Във вторник ни е телевизионното шоу с Макмеън. Прибираме се в сряда следобед и в събота пак.

- Има ли шанс друг българин да влезе в шоуто?

- Разбира се! Който има желание, намира начин.

- А мислиш ли, че твоето участие отваря пътя на други наши сънародници в кеча?

- Определено. Дори човекът, който отговаря за подписването с нови таланти ме питаше дали няма други спортисти от България, които имат интерес да се занимават с такова нещо. Но само едно момче – Методи ми е писало. Друг не се е опитвал да се свърже с мен. Но ако има някой желаещ, бих помогнал.

- Търсят ли те българи за помощ в САЩ?

- Приятели.

- За съвет в страната на неограничените възможности и как се постига всичко това, как се успява?

- Не много. Кръгът ми не е много голям. Контактувам с десет човека. Не че нямам желание, но нямам време. Но помощ не съм отказал досега, защото на мен много са ми помагали и знам какво е да си в кофти положение. С каквото мога, обикновено помагам.

- Интересуваш ли се от смесени бойни изкуства и по-специално от ММА?

- Не особено. Боксът ми е по на сърце. Повечето пъти между сряда и събота ходя на бокс. Но ММА не е за мен.

- Мислил ли си какво ще правиш след като завършиш кариерата си в шоуто?

- Не знам. Имам много идеи.

- Едната сигурно е свързана с киното?

- Естествено! Аз съм си артист от малък. Българското кино и филми са толкова много напреднали в сравнение с 2005 г., когато тръгнах за Америка. Много е приятно да се види как нещата се повдигат нагоре в тази сфера. Така е специално в моите очи. Не знам дали да казвам за кметството. Ядосвам се, че който и да дойдел за кмет, никой нищо не правел. Викам си - как няма един честен кмет да дойде да оправи нашия Пловдив! Много ме хваща яд! Казах на майка ми, че ще се ядосам и ще дойда да стана кмет! А тя все ми се смее, че имам толкова идеи. Но като нямаш идеи, тъпчеш на едно място. А като имаш цел, се стремиш към нея.

-  В тази връзка виждаш ли се някога отново в България?

- Определено. Казвам им това на кеча като ме ядосат – изобщо не ми трябва да работя повече, отивам си в България цял живот и това е.

- В киното отново ли ще си партнираш с красивата съпруга Лана?

- Е, как! Тя е актриса. Винаги ме съветва и ми дава напътствия как да правя различни неща. Тя е шефът в киното.

- А ти къде си шефът?

- Навсякъде другаде!

- Лана вече се изявява и индивидуално в шоуто. Трудно ли ти е да гледаш отстрани как жена ти се бие на ринга?

- Трудно е. Аз съм уверен в нейните умения, но все пак… Особено, когато си счупи китката на тренировка ми беше много кофти, защото знам колко я боли, а аз нищо не мога да направя по въпроса. Ако мен ме боли, ще ми мине, както и да е. Но за нея е друго - да видиш любим човек как страда е много неприятно.

- Как би определил съпругата ти?

- Дива! Идеи, енергия, позитивна – всичко по много.

- С тази натоварена програма остава ли ти време да наблюдаваш срещите на любимия ти Реал Мадрид?

- Разбира се! Това се гледа постоянно - Реал Мадрид и Лос Анджелис Клипърс в баскетбола. Само няма къде да гледам Локо Пловдив.

- А какво ще кажеш за моментната форма на Реал?

- В последните четири мача е добра. (смее се) Но на „Камп Ноу“ не беше много добре. Не можах да гледам мача, защото бяхме на път. Беше 3:1 към 80-ата минута и си викам, че не е чак толкова зле. На другия ден гледам 5:1 – кога вкараха още два гола? Но пък в последните години имаше много радостни моменти в Шампионска лига.

- Разкажи ни за посещението ти в Мадрид.

- Първият път беше невероятно. Всеки път, когато съм в Мадрид, ходя на стадиона. Беше изключително да видиш за какво става въпрос – „Сантяго Бернабеу“ в сравнение с „Лаута“. (смее се) Но все пак е по-добре от стадиона на Ботев. При второто ми посещение, отидохме в съблекалните може би три часа преди мача. Всичко им беше наредено – обувки, джапанки, кърпи… Беше невероятно да видиш как всичко е организирано.

- Какво те прави щастлив?

- Всичко! За мен работата не е работа, а хоби. Прави ме щастлив това, че мога да помагам на семейството си. Винаги това е било номер 1 за мен, независимо какво правя. Бъдещето определено ме прави щастлив, защото е светло. Също съм щастлив, когато Реал бие.

- А има ли нещо, което те дразни в хората и което не би простил?

- Всичко прощавам! А много ме дразнят негативни хора. Не мога да го разбера това нещо. И аз понякога съм негативен и е хубаво просто жена ми да ме ритне отзад и да каже: „Я се стегни малко!“ Хубаво е някой да ти покаже, че чашата е наполовина пълна.

- Има ли нещо, което ти тежи на душата?

- Не, нищо не ми тежи. Важно е хората да се обичат и да се харесват повече. Може да звучи като най-голямото клише, но е хубаво да излезеш от твоя кръг и да погледнеш отстрани как стоят нещата. Да видят хората, които са още по-зле, както и нещата в перспектива.

- Казваш за негативизма на хората, но когато в дадена държава хората живеят зле, оптимизмът не е чак толкова голям.

- Така е, но във всичко има светлина и може да се намери позитивното. Това не означава, че трябва да се примиряваш с положението. Но и не означава, че трябва да се караш с приятелите си, защото ти е криво, че някой нещо е сгрешил.

- Нещо за финал на нашия разговор?

- Фикс-идея ми е да направим шоу в България. Надявам се, че следващото интервю ще е на шоуто!