Мач Ирландия и Хърватия, ноември 2004 г., Дъблин. Най-често срещаният мач - домакините спечелиха с 1:0, единствения гол отбеляза Роби Кийн. Но тази вечер влезе в историята: в 59-ата минута Едуардо да Силва се появи в игра за "ватрените", заменяйки Иван Класнич. И стана първият натурализиран бразилец в историята на хърватския футбол. В часовете преди 1/4-финала на Мондиал 2022 в Хърватия си спомниха за Да Силва.
 
Едуардо е роден в Рио и израства в криминалния квартал Вила Кенеди, където футболът е единственият шанс да се измъкнеш от бедността. Въпреки това Едуардо не се отличава с голям талант като дете, тъй като е нисък, а и не блести с кой знае какви футболни умения. През 1999 г., когато е на 15, е на прага на отчаянието, но точно тогава се появяват скаути на Динамо Загреб и му предлагат за замине на проби в Хърватия.
 
„Трудно понасях студа и снега. Прекарвах часове на телефона в разговори с майка ми. Стисках зъби, давах всичко от себе си и ми предложиха да остана. А когато станах на 18, подписах първия си професионален договор", спомния си Едуардо.
 
Следва наем в Интер Запрешич, където вкарва 10 гола в 15 мача и това е достатъчно за гранда от Загреб да си го върне. Още в първия сезон в Динамо Едуардо отбеляза 9 гола и получи награда за най-добър играч и то в отбор, в който бяха Ведран Чорлука и Лука Модрич. Още през 2002 г. Да Силва получава хърватско гражданство и играе за младежкия отбор, а след това и за мъжете. Бързо научава местния език, а скоро след това се жени за красивата Андреа, с която са заедно и до днес.

Eдуардо Да Силва

източник: Gulliver/GettyImages

На Мондиал 2006, където Едуардо не игра, хърватите не успяха да преминат груповата фаза и  Славен Билич бе сменен от Златко Кранчар, който  веднага се довери на Едуардо. И бразилецът вкара срещу Англия през октомври 2006 г., както и още девет гола в тази квалификация. Така той влиза в радара на големите клубове и през 2007-а вече е играч на Арсенал. В обновения Арсенал след продажбата на Люнгберг и Тиери Анри, Едуардо веднага впечатли с 5 гола в първите си шест мача за лондончани. 
 
„Веднага разбрах, че той е специален. Неговата история казва много за него: млад бразилец, който се адаптира към напълно различна страна. Затова вярвах, че той бързо ще се установи в Арсенал", казва след време Арсен Венгер. 
 
Едуардо почти сигурно щеше да отиде на Евро 2008 като титуляр, като се има предвид, че всичко му вървеше добре в Арсенал. Но 4 месеца преди еврофиналите той получи ужасяваща контузия - една от най-тежките в историята на Висшата лига. Още във втората минута при безобидна ситуация в халфовата линия Мартин Тейлър от Бирмингам скочи в краката на Едуардо, което доведе до открита фрактура. Сеск Фабрегас и Александър Глеб, които бяха най-близо до епизода, бяха шокирани и държаха лицата си. Двете кости на подбледрицата бяха счупени и разкъсаха тъканите, а глезенът се изкриви от удара. 
 
Но Едуардо не се ядоса, въпреки че след време призна, че този момент е променил и кариерата му, и живота. 
 
„Тейлър дойде в болницата, когато ме оперираха. Едно от децата му беше с него и ми нарисува хърватско знаме на лист хартия. Беше просто нещастна ситуация. Това се случва във футбола", заяви той. 
 
Да Силва се завърна на терена едва след 11 месеца, но пак се контузи, макар и доста по-леко. След месец той пак бе на терена, вкара и първия си гол. Но приказката бързо свърши. Едуардо вече не беше титуляр, получаваше време за Купата и в Шампионската лига, но най-вече в мачове без значение.
 
През лятото на 2010 г. той замина за Шахтьор Донецк и там изкара шест години в Украйна, като продължи да играе за националния отбор на Хърватия, където завърши с 29 гола. През 2017 г. Едуардо подписа с Атлетико Паранаензе, а година по-късно в Легия за половин сезон и приключи кариерата си на 34 г.