Легендата на Атлетико (Мадрид) Тони Муньос даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт" по TV+. В продължение на 11 години той носи екипа на "дюшекчиите", като записа повече от 250 мача за тима и спечели четири трофея. 

Част е от отбора, завоювал титлата и купата на Испания през 1996 г., заедно с други символи на този клуб Любослав Пенев и Диего Симеоне. След края на състезателната си кариера, остана на „Висенте Калдерон“, където работи като координатор към юношеското направление, а след това и като спортен директор на Атлетико. От 2008 г. заема тази
позиция, но в друг тим – Хетафе.

- Сеньор Муньос, благодарим ви, че се съгласихте да дадете интервю за зрителите на „Код спорт“. Работите като спортен директор в Хетафе от 2008 година насам. Защо избрахте този клуб? Кой ви покани в него?
- На първо място бих искал да ви кажа „Добре дошли“. За нас е удоволствие да сте тук в Хетафе, в Мадрид, в Испания. Моята връзка с Хетафе датира от доста отдавна. С президента на клуба имаме едно прекрасно приятелство още от времето, когато аз работех в Атлетико (Мадрид). Той представи пред мен своя проект с много смели мечти и работа в дългосрочен план за постигане на целите на клуба, а и понеже живея тук в Мадрид беше много лесно да се разберем.

- За първи път от 2004 година Хетафе играе в Сегунда дивисион. Колко силен е футболът във второто ниво на испанския шампионат?
- Нивото в Сегунда е много високо. Съвсем спокойно може да го сравните с това в основните първенства на някои европейски държави и дори някои в Южна Америка. Има голяма конкуренция и наистина високо индивидуално ниво на отделните играчи. Темпото на първенството е много високо. Играе се много бърз футбол. Така че вторият ешелон на испанския футбол е сериозна арена. Има и много съгледвачи от грандовете, които постоянно ни наблюдават.

- Ще се върне ли Хетафе в елита?
- Ще се опитаме. Дано да успеем. В момента това е основната цел пред нас. Това е желанието на президента ни, на мен и на всички в клуба. 

- Кои са най-големите трудности пред Хетафе и пред вас като спортно-технически директор на клуба?
- Трудностите ни са глобални. Когато изпаднеш, винаги през първата година е най-трудно. Първо трябва да работим върху манталитета на играчите и играта на тима. Да следим другите отбори, тъй като сме сред първите шест и целта ни е да водим битка за влизане в елита, което е основният ни приоритет. Първенството е много дълго и трудно. Трябва да обмисляме добре нещата, да запазим бойния дух дори и в случаите, когато губим даден мач. Конкуренцията е жестока.

- Спираме с Хетафе и се насочваме към Атлетико (Мадрид). След края на сезона едно легендарно съоръжение - "Висенте Калдерон" ще остане в историята. Кое преживяване на него няма да забравите никога?
- Мога да разказвам хиляди случки. „Калдерон“ беше моят дом за цели 18 години. Бях играч, директор на школата на клуба, спортен директор...Имам прекрасни приятелства с президента, ръководството и всички хора, които работят там. Аз съм от Атлетико (Мадрид). Очевидно е, че всичко което съм преживял в любимия ми клуб и на този стадион са най-важните мигове в моя живот.

- Най-успешният ви сезон е 1995/96, когато записахте дубъл - титла и купа на Испания. Как успяхте да го постигнете?
- Мисля, че тогава имаше една комбинация от много важни, фундаментални фактори. В началото на шампионата нито Реал (Мадрид), нито Барса бяха в добра форма. Играта им бе колеблива, а ние бяхме провели много добра подготовка със силен и добре сработен, компактен тим с много качествени играчи. Тогава се видя, че в клуба е работено много добре, за да се подготвят отлично футболистите и да се събере този шампионски отбор. Също така беше свършена и добра работа в младежките ни формации.

- Тогава ваш съотборник бе Любослав Пенев. Задачата на защитниците да го опазят май беше "мисия невъзможна"
- То и за мен щеше да е „мисия невъзможна“ да го спра. Мисля, че той е един от най-добрите нападатели на Атлетико в цялата история на клуба. Много комплексен играч, който играеше страхотен футбол. С много добър темперамент и дух на победител, хъс и винаги в добра форма. Имахме късмет да разчитаме на Любо Пенев в най-добрите му години.

- В България знаем, че Любо Пенев държи много на дисциплината. Такъв ли беше и като футболист на Атлетико?
- При нас Любо Пенев беше дисциплиниран. Друга негова положителна черта беше постоянството. Това са част от качествата му, които помогнаха за това да триумфира в Атлетико. Жалко, че не ми беше съотборник повече години, но Любо бе наистина велик.
 
- Имате ли други български приятели?
- Да. Имах щастието да съм приятел с Мартин Петров. С Христо Стоичков, също сме в много добри отношения, въпреки че на терена често сме влизали в битка един срещу друг, защото бяхме съперници. Мачовете между Атлетико и Барса винаги бяха много хубави и оспорвани. Имам възможност да следя и някои от по-младите играчи, но в Хетафе засега не сме имали български футболисти. 

- Споменахте Мартин Петров. Кое ви накара да го привлечете в Атлетико (Мадрид)?
- Мисля, че Мартин имаше много добри качества, подходящи за испанския футбол. Скорост, техника, идваше от германски отбор, където беше направил много добра статистика – асистенции, голове, много добри центрирания. В Испания, ако имаш добра техника и скорост, се адаптираш много добре към играта.

- За съжаление контузия попречи на Мартин да разкрие таланта си и да оформи хубав тандем с Торес.
- Да. Много жалко. Момчето дойде и започна с такова желание и хъс. Много бързо се адаптира към отбора и града. Винаги е тъжно, когато това се случва с кариерата на един футболист, защото аз съм сигурен, че имаше всички качества и предпоставки да триумфира в Атлетико.

- Друг ваш бивш съотборник Диего Симеоне прави изключителна кариера начело на Атлетико. Кои са най-силните му качества?
- Най-доброто качество на Диего Симеоне е неговия начин на мислене, силната му воля. Той е способен да убеждава играчите, че могат и трябва да направят това, което им поставя като задача. Това е най-големият му успех. Той е човек, който е роден да бъде играч и треньор. Роден е за футбола. Това е основното впечатление, когато го гледаш как води отбора си.

- Прави впечатление енергията му, когато е край тъчлинията. Представяте ли си го да седне спокоен на резервната скамейка?
- Три години бяхме постоянно заедно и спяхме в една стая при пътуванията на отбора. Досещате се, че го познавам повече от добре. Няма друг човек в света на футбола, който да го изживява с такава страст. Освен това, според мен като треньор той ще остане завинаги в историята на Атлетико (Мадрид). Това, което постига сега като резултати и след толкова години постоянство, е уникално. Не мисля, че някога ще го видим седнал на скамейката.

- Можете ли да направите сравнение между вашия шампионски тим и онзи, който вдигна титлата през 2014 г?
- Във футбола не е много правилно да се правят сравнения. Всеки има своите „за“ и „против“, има различни обстоятелства и предпоставки. Ние имахме един страхотен отбор, с много добри играчи. Бяхме по-добри от останалите, включително и от Реал и Барса. Другият шампионски отбор след нас също има предимства. Спечелването на титлата, разбира се, прави един тим да бъде запомнен завинаги.

- Играхте за Атлетико 11 години, като имате повече от 250 мача за тима. Имахте ли оферти от други отбори?
- Да. Имал съм оферти за мой късмет, защото това е оценка. Моето сърце и мислите ми обаче са си в Атлетико (Мадрид). Това е магията на Атлетико – изпълва цялото ти съзнание и точно затова играчите се раздават по такъв начин и се чувстват част от клуба. С този герб и клубни цветове, с тази уникална публика и с този легендарен стадион. Всичко това събрано заедно създава една атмосфера, която кара всеки да се чувства добре и да не иска да ходи в друг отбор.

- Има ли някаква магия в Атлетико?
- Магията са гербът ни и чувствата, които този герб, стадионът и публиката ни носят. Поне във времето, в което аз бях там, това бяха нещата, които изцяло запълваха сърцето ми. Това, разбира се, са чувства, а винаги е много трудно човек да опише чувствата си.

- В една статистика е отбелязано, че имате само един червен картон в кариерата си. Как успявахте да бъдете джентълмен на терена?
- Просто бях приятел със съдиите (смее се). Предпочитах да играя, отколкото да ритам съперниците. Никога не съм бил агресивен. Силен и твърд, без да съм груб. Това е. Но по мое време съдиите позволяваха по-твърда игра.

- По времето на силния ви отбор от 90-те, Атлетико имаше един от най-колоритните футболни президенти - Хесус Хил. Трудно ли беше шеф да ти бъде противоречива личност като него?
- Ние бяхме просто играчи на Дон Хесус, мир на праха му. Беше много особен човек. Приемаше много присърце както загубите, така и победите. Винаги ни защитаваше. Беше много темпераментен. Най-темпераментният. Само как се радваше на победите! Когато обаче загубехме, беше точно обратното.

- В началото на века бяхте координатор към юношеското направление на Атлетико, преди да станете спортен директор. В тази връзка можете ли да намерите обяснение за решението на Хесус Хил да закрие академията за таланти с цел оптимизиране на разходите? Решение, което накара Раул Гонсалес да премине в Реал Мадрид.
- Мисля, че това беше едно погрешно решение. Изцяло погрешно. Най-важният актив и потенциал в днешни дни за един клуб като Атлетико (Мадрид) е точно неговата футболна школа. Децата са бъдещето и са потенциалните бъдещи звезди за първия ни отбор. Мисля, че той призна, че е сбъркал, защото не си тръгна само Раул, а и други млади футболисти, които после станаха известни. Само две години по-късно той промени решението си и инвестира доста пари в школата, за да може да я възстанови и развие за бъдещето на Атлетико.

- Имате 10 мача за националния отбор. Вярвате ли, че доминацията на Испания не е приключила въпреки разочароващото представяне на Мондиал 2014?
- Най-големият актив на Испания са нашите футболисти. Имаме огромен потенциал, защото тук се раждат много добри играчи, както в Бразилия и Аржентина. След това идват начинът на мислене, характерът и дисциплината, които са на високо ниво и са много важни за футбола. Тези неща правят така, че във всяка една част на Испания да излизат добри играчи.

- Вярвате ли, че Испания отново може да застане на европейския и световния връх със следващото поколение?
- Да се надяваме. Дано и предишното поколение издържи още, защото играят страхотно и ни донесоха големи радости. Така е. Един цикъл приключва и за щастие или за нещастие след него идва следващото футболно поколение. Така е във футбола, така е и в живота. Дано Иниеста, Бускетс, Серхио Рамос и другите останат още време, защото ни дават наистина много. Очевидно е обаче, че да си 8-9 години на върха и да продължаваш да бъдеш шампион е много трудно. Винаги има други отбори, които вече знаят всичко за теб и за футболистите ти, а и те също се развиват през това време.

- Защо всички анализатори твърдят, че в Испания се играе най-добрият футбол? На какво се дължи това?
- Защото практикуваме най-добрия футбол. Намерението на всички треньори тук в Испания е това да е основната цел. Като започнеш от защитниците, бековете, полузащитниците – всички играят страхотен футбол. Имаме много добри вратари. Колкото повече добри и технични футболисти има, толкова повече се обогатява испанската Ла Лига. Също така имаме късмет, че тук са и най-добрите играчи в света - Меси и Кристиано. Футболната ни философия и силната конкуренция правят Ла Лига най-атрактивната.

- Стана дума за Меси и Роналдо. Имаме традиция да задаваме един въпрос на гостите в нашето предаване. Според вас кой от тях е по-силен играч?
- Ако трябва да избирам, ги взимам и двамата. Но на мен ми харесва повече Меси. По-пълноценен е. Кристиано обаче също е футболен звяр. Не знам какво ще правим един ден, когато вече го няма. Всички ще го помнят завинаги, защото няма друг играч на това ниво с такова постоянство, който да поддържа върхова форма толкова дълго време.

- Как си обяснявате, че един футболист струва 100 или 200 млн.?
- Ами, винаги ще се намери някой, който да плати толкова. Докато има хора и фирми, които да плащат тези суми, защото имат желание да купят и да инвестират в даден играч, това ще се случва. В днешно време има много малко компании, които разполагат с толкова пари, колкото тези, които се въртят във футбола в световен мащаб. Днес властват маркетингът, телевизионните права и всичко се върти около най-добрите играчи в света, които генерират огромни печалби.

- Значи тази лудост няма да приключи скоро.
- На пазара навлезе и Китай, който инвестира огромни суми в играчи и клубове. Очевидно след като плащат толкова много пари, представете си какви суми могат да предложат за Меси или за Кристиано. Но това е добро за футбола. Нека има конкуренция във всяко едно отношение.

- Играхте на поста ляв бек. Днес на кого от футболистите на тази позиция симпатизирате най-много?
- Ляв бек в испанското първенство ли? Ами, харесва ми Луиш Филипе, Марсело от Реал е много добър, Жорди Алба. Има много добри играчи на този пост. Също и Тео от Атлетико
(Мадрид) – много добър млад футболист.

- Никога не сте работил като треньор. Защо? Не ви ли привлича тази професия?
- Не. Избрах да бъда технически секретар и по-късно спортен директор. Тази работа ме караше да се чувствам добре и полезен. Харесваше ми. По-добре се чувствам на този пост, отколкото на треньорския. Треньорите са по-луди от спортните директори (смее се).

- Догодина ще отпразнувате своя 50-годишен юбилей. Планирате ли нещо по-специално, например футболен мач между ваши съотборници?
- Честно казано, не знам дали ще организирам нещо. Май в Атлетико (Мадрид) ми готвят някаква изненада. Президентът на сдружението на ветераните е от нашето поколение - Роберто Солосабал. Mисля, че този мач ще бъде посветен също и на дубъла ни. Ще трябва да се пазя и да потренирам малко.

- В такъв случай бихме могли да дойдем за празника.
- Разбира се, че сте поканени!

- С кого от бившите ви съотборници поддържате отношения?
- Не с всички от нашето поколение, но за мое щастие поддържам връзка с почти всички от отбора ни в годината на дубъла: Кико, Солосабал, Карлос Агилера, Вискаино, Каминеро, Симеоне. С Любо не много, защото не е в Испания, но със Санти, Молина. Все съотборници, с които поддържаме отлични отношения и държим връзка. Почти всички са или треньори, или технически лица и продължават да са свързани с футбола, което е много радостно.

- Как да завършим този разговор?
- Ами, като се прегърнем! Изпращам много сърдечен поздрав на всички зрители на „Код спорт“!