Навлизането във високите ешелони на професионалния футбол не е лесна задача. Това се отнася както за футболистите, така и за треньорите. Конкуренцията е жестока, а местата под слънцето не съвсем безкрайни. Модерният информационен свят обаче може би вече дава и възможност за раждането на най-налудничави истории за успех и кариерно издигане в какви ли не сфери, по какви ли не начини. Футболът не прави изключение, представяйки ни историята на един млад австрийски специалист с хърватски корени, който сякаш отникъде превзема нечувани висоти.
Името му е Рене Марич и понастоящем той е асистент треньор в елитния германски тим Борусия Мьонхенгладбах – най-младият асистент в цялата Бундеслига със своите едва 27 години. На мнозина може би напомня за небезизвестния треньор на РБ Лайпциг Юлиан Нагелсман, който е едва на 32 и вече кара пореден сезон като треньор Бундеслигата. Контекстът обаче е друг.
Марич израства и започва да тренира футбол в малкото австрийско селце Ханденберг, намиращо се на 30 километра от Залцбург. Активната му футболна кариера обаче така и не продължава дълго – още на 15 той се отказва, след второ скъсване на кръстните връзки на коляното. Вместо да се отчайва обаче Марич продължава да се отдава на това, което обича по нов начин. На 17-годишна възраст той става треньор на формацията до 11-годишна възраст в аматьорския ТСВ Ханденберг.
източник: Getty/Gulliver images
Младият Марич споделя за природното си любопитство към детайлите на играта и как преди да започне работа като треньор изгледал хиляди видеа, за да разбере в детайли динамиките на терена. Светът на Ханденберг, със своите не повече от 1000 жители, се оказало обаче тясно за футболното любопитство на младежа. Скоро той започнал да комуникира в онлайн футболни форуми с хора от цял свят, за да намери съмишленици. По една случайност той и още 4-ма футболни любители бързо си допаднали и решили през 2011-та година да създадат блог за футболни тактики, на име Spielverlagerung.
Блогът бързо набрал почитатели заради сериозната задълбоченост на анализираните теми, сред които характеристиките на играта на Барселона и Байерн Мюнхен под ръководството на Пеп Гуардиола, аналитични статии за идеите на Юрген Клоп, както и много други. Мнозина са малко шокирани от странния, на моменти може би твърде тежък език, който се използва, но самият Марич признава, че блогът никога не е имал журналистическа насоченост.
„Бяхме просто петима приятели, които искахме да говорим и обсъждаме футбол и започнахме да пишем. Някои може би бъркаха блога с опит за журнализъм, но никога не беше това целта ни. Исках просто да пиша и да получавам отзиви, съответно да коментирам с други хора. В интернета е възможно да получиш 200 коментара и 5000 прочитания, което беше невъзможно в Ханденберг“, споделя той.
Нещата обаче потръгнали с големи темпове. През 2012-та тогавашният треньор на Майнц Томас Тухел попада на материалите в блога и остава смаян от точността, с която всичко за неговия отбор е описано. Той привиква петимата младежи и провежда разговор с тях, като до края на тогавашния футболен сезон им възлага различни задачи, свързани с анализ на съперниците на отбора.
източник: Getty/Gulliver images
Тогавашният студент по психология Марич продължи да получава внимание и след време със запитвания и задачи към него се обръщат английският тим Брендфорд и датският гранд Мидтиланд. Накрая дойде моментът и за голямото предложение от австрийския Ред Бул Залцбург и треньора на юношите до 18-годишна възраст Марко Розе.
„Бяхме се виждали доста пъти, за да обсъждаме неща за футбол и просто реших да го питам дали му трябва помощник треньор за следващия сезон. Той каза „да“ и накрая мисля, че се получи доста добре!“.
Резултатите? Меко казано впечатляващи. В първият си пълен сезон като тандем през 2016-2017-та дуото печели юношеската Шампионска лига със Залцбург, побеждавайки школи като Манчестър Сити и Пари Сен Жермен. Година по-късно дуото Розе-Марич вече беше начело на мъжкия отбор на Залцбург и беше достигнат полуфинал в Лига Европа. Прогресът не спря дотук и през 2019-2020-та тандемът вече е начело на Борусия Мьонхенгладбах. От създател на тактически блог до помощник-треньор на 4-тия най-добър в Германия. Небето сякаш е лимита за едва 27-годишния Марич.
Кое обаче е най-важното в треньорската дейност според Марич? Самият споделя, че на първо място той треньор и чак след това тактически блогър. За него човешкият фактор е всичко, защото и футболистите са най-важните.
източник: Getty/Gulliver images
„Има едно недоразумение в личната ми биография. Аз винаги съм назоваван като блогър, но реално тренирал деца още когато бях на 17. Независимо на какво ниво си треньор е най-важно да може да достигнеш до играчите и да им предадеш идеите си ефективно“.
„Всеки треньор е подготвен с план, докато опонентът не се адаптира и на свой ред те изненада. Винаги трябва да мислиш и да вземаш решения. За играчите обаче е най-трудно, защото в един футболен мач има хиляди ситуации и няма как да си тренирал всяка една. Треньорите може само да положат основата и да установят принципите. Затова е по-трудно да си голям играч, отколкото добър треньор. Винаги трябва да се справяш с тонове информация, която по време на самия мач изглежда по съвсем различен начин“.
„Това е предимството на Гуардиола – той успява да предаде толкова много информация, но играчите могат да се адаптират по време на мачовете с огромна лекота към сменящите се ситуации“, споделя Марич за очевидно една от най-влиятелните треньорски особи в света.
Независимо от страхотния си професионален прогрес младият специалист все още знае, че има много неща да учи и да подобрява. Той изтъква дипломата по психология като нещо ценно в работата на чисто човешка основа. Всъщност австриецът изтъква често колко невъзможно е да предаде ефективно тактическите си идеи, ако не разполага с правилния подход към играчите си.
„Никога не съм бил професионалист и затова на моменти оставам по-назад и слушам как Марко се справя със ситуациите. Винаги се опитвам и да питам по-старите играчите за тяхната перспектива върху нещата. Те са от различно поколение с различен опит, виждат много от нещата по напълно различен начин“.
„Човешките взаимоотношения са основата. Може да изповядваш страхотни и задълбочени идеи, но ако не достигнат до играчите, то нищо смислено няма да се получи. Обратно, може да изповядваш много ограничен брой идеи, но състезателите да са напълно зад теб и да развиват другите елементи сами. Всички играчи искат да се подобряват и веднъж щом видят, че това се случва, то ще ти повярват. Процесът е взаимен и изисква жертви“.
„Едно нещо обаче не се различава на никое ниво. Ако си накарал даден човек да се развива, съответно си направил живота му по-хубав, то няма нищо по-възнаграждаващо като чувство от това“, завършва Марич.
Коментирай