България ще бъде домакин на започващото през май Европейско първенство по футбол за девойки до 17 години. Самият шампионат ще се проведе от 5-ти до 17-ти май в Каварна, Добрич и Албена.

Програмата за Евро 2019 при девойките бе финализирана

Страната ни ще участва за първи път на континенталния форум. Нашите момичета попаднаха в група с фаворита и настоящ европейски шампион Испания (среща на 8 май 16:00 ч.), Португалия (5 май от 14:00 ч.) и Дания (11 май от 14:00 ч.).

В другата група са отборите на Австрия, Англия, Германия и Холандия. Първите два тима във всяка от двете групи продължават към полуфиналите, след което следва и финал. Регламентът гласи, че няма да се провежда мач за трето и четвърто място.

Нашият тим е формиран пред около 2 години и вече е изиграл няколко международни срещи. За да ни разкаже повече за състоянието на нашите момичета, очакванията си за турнира и развитието на женския футбол в България,  GONG.BG се свързва с националния селекционер на девойките до 17 години – Троян Радулов.

Ето какво каза специалистът пред нашата медия:

Здравейте, г-н Радулов. България ще приеме Европейско първенство по футбол за девойки до 17 год. Какво да очакваме от турнира и от представянето на нашия отбор?

Първо, трябва да кажем, че този турнир е една добра оценка за работата на БФС в женското направление на футбола. България ще участва за първи път на този форум. Ние сме облагодетелствани заради домакинството и не ни бе нужно да минаваме през квалификации. А тяхното преодоляване не е никак лесно, тъй като има два квалификационни рунда, след които продължават само лидерите в своите групи (б.р - квалификациите се състоят от 4 групи с 4 отбора, като първите два тима се класират за „елитен кръг”. На първенството се класира само лидерът в своята група). Сами разбирате, че доста по-трудно би ни било, ако трябваше да минем през квалификации.

Иначе ние сме в група с Испания, Португалия и Дания. Испанките са на съвсем различно ниво, но се надявам да отмъкнем нещо от Дания и Португалия. Ние лично разчитаме повече на колективния дух, на борбата. Като подход играем по-затворено и разчитаме на контраатаки.  

Кои са отборите, които можем да считаме за фаворити?

Традиционните доминиращи сили в женския футбол за тази възраст са Испания и Германия. Можем да кажем, че испанките са най-силният тим в тази надпревара. В последните години англичаните влагат много средства в женския футбол. Те също могат да бъдат считани за фаворит.

Какво ни дава участието на този турнир?

Tова е добра оценка – за всички, които се занимават с женски футбол у нас. А това Европейско е шанс за развитието на женския футбол. БФС действа по програма на УЕФА от 5-6 години насам. От централата явно виждат, че се работи, засилва се интереса и има градация нагоре – наскоро дори бяхме спечелили един турнир за развитие, на друг станахме втори. Благодарение на това ни дадоха това домакинство.

Идеята на УЕФА е да се развива женският футбол в по-периферните точки на Европа, както и за да може и тази част от населението да бъде ангажирана със спорт. Разбира се, и те си имат чисто финансова изгода чрез реклами и т.н. Но УЕФА сякаш вече е достигнала тавана в женското направление и в момента просто разширяват географията на женския футбол.

Разкажете ни малко за нашия отбор – кога за първи път бе сформиран този тим и какво можем да очакваме от него на турнира?

С тези момичета работим заедно от около година и половина. Иначе сформирането бе през ноември 2017-а г. Тогава направихме първия лагер. Повикахме повечко момичета – над 30. Но от тях останаха само 7-8. Все пак по-сериозно с този отбор се работи от началото на миналата година (2018 г.). Направиха се няколко лагера на базата в Бояна – от по 9-10 дни. 

Вдигнахме доста нивото най-вече кондиционно. Защото за мен това е най-големият проблем – кондицията. Имам в щаба и човек, който отговаря специално за тази част от подготовката. Имаме и фейсбук група, чрез която комуникираме с момичетата. По нея им пращаме индивидуални програми как да се подготвят. Преди няколко дни направихме тестове, на които се отчетоха доста добри резултати. Изобщо показателите бяха най-добрите до този момент.

Общо взето се получава така, че националният отбор запълва слабостите на клубните отбори. Ние трябва да даваме само тактически указания, но работим малко като в клубен отбор, за да може да развиваме качествата на тези момичета. Трябваше да се надгражда, да се говори много с тях. Надявам се, че сега ще се видят резултати от тази цялостна работа.

А каква е причината момичетата да не са подготвени кондиционно?

Съвкупно е, не е само една причината. Нивото в самото клубно първенство, в което те играят, е доста ниско. Няма условия, няма и голяма конкуренция. Броят и на самите момичета, от които се правят селекциите, също не е голям.

В националния отбор обаче опитахме да запълним тази дупка, оставена в подготовката на момичета, и резултатите поне за мен са добри. Мисля, че на това първенство можем да направим изненада.

Кои от момичетата можете да отличите като игра?

Не може да се отличи нещо кой знае какво като индивидуални качества, но все пак аз лично харесвам едно момиче като Димитра Иванова. Тя играе във Варна с момчета. Поста й е централен нападател или атакуващ халф. Има голям талант, въпреки че е най-малка – родена е през 2004 г.

И другото момиче, което можем да отличим, е Вивиан Бесет. Тя живее и учи в Канада. Историята с нея е много интересна, защото тя ни намери преди един месец и незабавно я взехме в отбора.

Майка и е българка, а баща й канадец. Момичето има двойно гражданство. Преди една година тя е търсила контакт с хора от щаба – хората, които са били преди мен. Но явно връзката не е станала. Но точно преди един месец обаче, преди да влезем в лагерна обстановка, майката на момичето някак ми е намерила координатите. Писа ми, след което вече започнахме да комуникираме.

Предишният ден пък жената е прочела, че ние ще участваме на Европейско, говорила е с детето си. Двете развълнувани, търсят начин да се свържат с нас. Казах им да ми пратят видео материал, за да видя как играе момичето. Оказа се, че има наистина добри умения и веднага я поканих да дойде на лагера.

Те бяха толкова ентусиазирани, че за два дни хванаха самолета от Канада и пристигнаха в България, за може да я видим. Всичко това ми показа, че желанието им да защитават цветовете на България е огромно. Оказаха се по-големи родолюбци от нас…

А Вивиан има сериозни качества, не бих я взел иначе. Тя е другата основна състезателка в отбора. Играе като централен защитник. Високо здраво момиче, технично, със силен удар – друго ниво е, вижда се ясно.

Какви резултати е постигнал този отбор до момента?

Миналата година играхме турнир за развитие в Литва. Това беше първата международна изява на този отбор. Там бяха тимовете на Исландия, Естония и домакините от Литва. Останахме втори, след като победихме с 5:0 Литва и с 3:0 Естония. Загубихме само от исландците с 0:4. Те са изключително силни, явно хората работят здраво както в мъжкото, така и в женското си направление.

След това, за жалост, не ни бяха организирани международни мачове и контроли. Едва през февруари тази година се изправихме срещу Сърбия на два пъти – загубихме ги и двете срещи (1:2 и 1:4), но тези резултати заблуждават. Нашите момичета не бяха толкова подготвени, защото бе началото на полусезона. Някои от състезателките за първи път играха международен мач, за други пък периодът без такива мачове беше голям.

И трябва да кажем, че ни беше доста трудно да си намираме желаните противници. Принуждавахме се да играем срещу момчета. Например сме играли срещу набор 2004 г. на Славия.

Побеждавате ли ги момчетата…?

Ами, зависи. Два-три път сме побеждавали, нямаме проблеми в това отношение. Но ние нямаме изгода от такива мачове. Аз искам да играем срещу отбори, които да доминират над нас, за да можем да надграждаме.

А защо ви е трудно да си намирате противници?

Аз го отдавам най-вече на по-слабата организация. Почти всички държави си правят план с кого да играят за една година напред. А ние тук търсим месец за месец срещу кого да се изправим.

Но все пак, с оглед на показаните резултати и играта на нашите момичета, със сигурност виждам прогрес. Най-вече кондиционен прогрес. Мисля, че състоянието ни е добро.

Какъв е вашият любим стил на игра?

Лично аз харесвам печелившия стил, ако трябва да сме честни. Но подходът ми зависи от отбора, който водя и противниците. Аз съм и треньор на момчета в една частна школа в София – „RD Sport”. Там например искам отборът ми да атакува, резултатите не са важни. Но в Националния отбор търся възможно най-оптималния резултат, защото все пак защитаваме честта и на страната си.

С моя щаб сме преценили, че на този етап момичетата няма как да се надиграват с другите отбори. Изповядваме затворен стил, като разчитаме на скоростно преливане и контраатаки.

Добре, тогава по-генерално. Какво ви е мнението за женския футбол в България?

Надявам се след това Европейско интересът да се увеличи. Когато аз започвах да се занимавам с женски футбол преди 5 години, регистрираните жени футболисти бяха едва 200. Говорим за всички възрасти. В онзи момент, ако за една възраст има 20-25 момичета, те всички влизат в Националния. Просто нямаше никаква конкуренция, но и нямахме избор.

Сега обаче се вижда подобрение по този показател. Например в този отбор, който водя аз, през лагерна обстановка са миналия около 60 момичета, като дори предполагам, че за самата възраст има около 300 момичета общо в България. Вече е налице и по-големият избор.

Идеята е след Европейското да видим и още по-голяма масовост. А след това ще дойде и качеството. Надявам се да станат 6000-7000 активно играещите футбол момичета у нас. Сякаш ние в България като чуем женски футбол и се плашим. Едва ли не тези деца не знаят как се рита...Но и те си имат своите достойнства. 

А самите момичета мотивирани ли са, идват ли с желание?

Да, мотивирани са. Показват ентусиазъм. Аз лично се надявам те да нe прегорят у дома. Има си напрежение. Само това ме притеснява, но съм сигурен, че ще дадат всичко от себе си. В това нямам съмнение.

Ако направим един по-генерален поглед - кои са отличителните черти на женския футбол?

Най-важна е кондиционната подготовка. Силните и слабите отбори до голяма степен се отличават по това. Трябва да можеш да тичаш непрекъснато, да се играе с интензитет. Това е и основен проблем и за отборите по света. Тяхната главна цел е да подготвят момичетата най-вече кондиционно, да подобрят тяхната издръжливост на терена.

Също така в женския футбол са по-малко единоборствата. Твърди влизания липсват. Има и повече чисто игрово време. Това са разликите с мъжкия футбол. Но чисто тактически и технически няма кой знае колко големи различия.

Момчетата са по-вариативни, с по-голямо въображение.  Докато момичетата по-скоро се стремят да изпълнят това, което им се каже. Всичко това са тенденциите в световен мащаб.

Може ли едно момиче у нас да се издържа с женски футбол?

У нас на този етап няма как да стане. По-скоро целта при нас е чрез футбола те да могат да отидат да учат безплатно по университети в чужбина. Особено тези, които са в националния отбор сега, мисля, че имат потенциал да минат по този път.

За тях е важно да попаднат в тази среда, за да могат да израстват. Българите са както талантливи, така и малко мързеливи. Сякаш им липсва характер. Имат талант, но не са мотивирани до такава степен.

И за финал – да се върнем на Европейското, което предстои. Вие лично какво си пожелавате?

Надявам се да имаме късмет. Всичко става. Дори и до финал може да се стигне. Виждали сме всичко във футбола. Важното е да си повяраме. Искам, като завършим турнира, да сме щастливи. Дай Боже, и името на България да се прослави с добро след това Европейско първенство.