Световният шампион с Бразилия от САЩ’94 Алдаир даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Големият защитник стана втори на първенството на планетата във Франция четири години по-късно. Двукратен носител на Копа Америка, победител в турнира за Купата на конфедерациите и не на последно място бронзов медалист от олимпийските игри в Атланта през 1996 година. Освен, че е легенда на Бразилия с 83 мача и 4 гола за „селесао“, той прави чудеса и с екипа на Рома. За 13 години на „Олимпико“ записва 436 срещи и 21 попадения за „джалоросите“. Той е чужденецът с най-много двубои в историята на италианския тим, а голямото признание идва, след решението фланелката с номер 6 да бъде извадена от употреба в негова чест. Десет години по-късно легендарният капитан показа благородство и по изрично негово настояване забраната върху този номер падна. С Рома спечели последната до момента в клубната история шампионска титла на Италия. Има първи места и в турнирите за купата и суперкупата на страната. В колекцията му от  отличия фигурира също титла на Бразилия и суперкупа на Португалия с Бенфика. И днес ежедневието му е само футбол, но вече на друго ниво – това на футболните агенти.

 - Сеньор Алдаир, какво ви доведе в България?

- Доведе ме вашият футбол и моето запознанство с Мария. Това са нещата, заради които съм във вашата страна. България е интересна, красиво е и винаги ми е приятно, когато съм тук. Следя футбола ви и често може да ме видите на някой от вашите стадиони.

- С какво се занимавате в момента?

- Моят живот е свързан с футбола. Никога не съм си представял, че ще бъда извън любимата игра. Когато се отказах от активна състезателна дейност, се насочих към мениджърството. И сега към въпроса ви – наблюдавам таланти в Италия и Бразилия, които според мен имат бъдеще! Мисля, че имам око за бъдещите звезди…

- Най-славният момент в кариерата ви е и най-паметният за България – световното първенство в САЩ през 1994 г. Какво помните от този турнир?

- Това беше невероятно красив момент за мен! Това е най-големият и един от най-паметните ми дни в живота. Ще попитате защо? Веднага отговарям – 24 години Бразилия не беше печелила световното първенство. Не бяхме постигали успехи от 70-те години на такова високо ниво като шампионат на планетата. Аз бях част от националния отбор на моята страна и това ме правеше изключително щастлив.

- Какво мислите за онзи наш отбор?

- О-о-о, вие имахте изключителен отбор! Италианците трепериха до последната минута, за да ви победят. Имахте претенции към рефера Киньо, но знаете, че съдията винаги е прав. В този момент ние пък се притеснявахме срещу кого ще играем на финала! Причината бе, че двата стила - този на Италия и този на България бяха толкова различни… За вас да достигнете до финала беше от по-голямо значение, а и заслужавахте, след мачовете, които изиграхте по терените в Америка.

- Кои български футболисти познавате и цените? Играл ли сте срещу наши отбори?

-  Никога не съм играл срещу български отбор, но винаги съм казвал, че най-големият ви футболист е Христо Стоичков. Той беше невероятен – бърз, притежаващ силен ляв крак, едно кълбо от емоции, което заразяваше съотборниците си. Ще спомена още и Любослав Пенев, срещу когото съм играл, когато беше във Валенсия. Един опасен нападател, който притежаваше всичко, за да е сред големите имена във футбола. Това бяха българските звезди по времето, когато аз бях на терена.

- Вие сте от футболистите, печелили почти всичко с националния отбор на Бразилия. Кой мач ще остане най-паметен за вас?

- Без съмнение финалът през 1994 г. срещу Италия. Това определено е мачът, който остава в моята памет независимо от тежестта на времето. Колкото и години да минат, все едно беше вчера. Спомням си всичко от този сблъсък. Това е най-важният двубой от  85 мача, които съм играл за националния отбор на Бразилия.

- Световен шампион сте през 1994 г. и вицешампион през 1998 г. Защо Бразилия загуби с 0:3 от Франция в Париж?

- Резултатът от този финал винаги ще се коментира. Мисля, че на това световно първенство Бразилия не показа максимума. Стигнахме до финал, защото Роналдо игра много силно. Всички специалисти очакваха ние отново да триумфираме. Мисля, че ако той играеше на финала, щяхме да повторим успеха си от 1994-та. Бяхме много техничен отбор, но състоянието на Роналдо се оказа решаващо. И Франция се възползва от липсата на Феномена…

- Остана неразгадана мистерията около Роналдо, който не игра във финала. Бихте ли ни казали какво стана с Феномена?

- Проблемът беше, че той държеше да играе. Роналдо дойде на стадиона директно от болницата. Треньорът знаеше, че не може да разчита на него, а искаше и бе сигурен, че ако Феномена е на терена, титлата отново щеше да е за нас. Това бе фигурата, лидерът, който блесна на този шампионат. Все пак Марио Загало реши да пусне Рони във финала, но идеята не бе добра. Той не приличаше на себе си. Жалко, пропуснахме идеална възможност да спечелим още една титла на планетата.

- Стартът на кариерата ви е в славния Фламенго. На Копакабана ли започнахте да играете футбол?

- Всички харесвате Копакабана и смятате, че оттам тръгват най-големите звезди на бразилския футбол. Но не винаги е така. Трябва да ви разочаровам, защото кариерата ми не започна от една от най-големите забележителности на Рио де Жанейро. Аз съм роден в Байа и там направих първите стъпки в най-популярната игра. Баща ми много обичаше футбола и ме заведе на стадиона, когато бях 12-годишен. Там започнах. В началото ми беше забавно – тренираш, играеш мачове, хората те познават, защото Байа е малък град. След това се замислих, че трябва да постигна нещо повече. И този ден дойде. Получих предложение да премина във Фламенго. Изобщо не се поколебах и веднага поех към новото предизвикателство. Оттук стартира истинската ми кариера.

- Бил сте на много велики стадиони, но какво е да излезеш на„Маракана“?

- Невероятно е! Това е храмът на футбола. Да, англичаните ще кажат “Уембли”,  италианците ще ги контрират със “Сан Сиро” или “Стадио Олимпико”, но за мен “Маракана” е нещо специално, нещо, което трябва да се преживее. А, аз имах щастието да играя, когато още не бях навършил 17 години. Представяте ли си как съм се чувствал? След мачовете с Фламенго на “Маракана”, играх и с националния отбор на Бразилия за Копа Америка. Цели 40 години бяха нужни, за да се преживее загубата от Уругвай и “селесао” отново да излезе на “светилището” - “Маракана”. Имахме страхотна мотивация да не разочароваме феновете отново! И те останаха доволни от нашата игра.

- Кариерата ви заведе в Бенфика, после и в Рома. И на трите места феновете са безкрайно шумни и отдадени на любимия отбор. Как бихтеги класирал?

- Трудно ми е да направя подобна класация. Аз много обичах Фламенго и феновете му. Играх само година в Бенфика и разбрах, колко важен тим са “лисабонските орли” за Португалия. Обожавам Рим и Рома. Аз съм фен на клуба. 50 на 50 съм привърженик на Рома и Фламенго, но в Рим се чувствам като у дома си. Изпитвам страст към този град и Рома от цялото си сърце. Колкото до привържениците искам да ви кажа, че тези в Бразилия не отстъпват на колегите си в Европа. Атмосферата е уникална, говоря за тези на Фламенго. Тифозите на Рома са специална порода – верни, шумни, готови са на всичко, за да спечелят техните любимци. Май все пак опитах да направя примерна класации.

- Участвал сте във велики дербита като Фламенго – Флуминензе, Бенфика срещу Порто и Спортинг и разбира се Рома – Лацио. Кое от тях поставяте на първо място?

 - Фламенго срещу Флуминензе – това  е класиката на бразилския футбол. Не може да си представите каква еуфория цари преди този мач. Медиите буквално облъчват феновете ежедневно с материали от кухнята на двата клуба. То се играе по-рядко от Лацио - Рома и е някак по-значимо. Колкото до битката за Рим – тя е нещо специално за ръководство, играчи и тифози. Загубата се приема за нещо изключително тежко. Победата те прави Бог в града на боговете!

- Първият ви трофей с Рома е купата на Италия през 1991 г. Точно десет години по-късно спечелихте и „скудетото“. Как се празнува трофей край Колизеума?

- Чувството винаги е невероятно. Рома има малко титли и заради това празненството е фантастично. Колизеумът е може би най-важното място в града и тогава е оцветен в различни и красиви цветове. Такъв става целиятград. Феновете нямат търпение това пак да се случи, но чакат дълги години. Ние, футболистите също искаме да печелим всяка година, но “калчото” е една изключителна битка между силни отбори. Затова толкова силно ценя титлата си с Рома, която е последна за клуба до момента.

- Феновете на Рома винаги ще поставят на пиедестал Франческо Тоти.Какви бяха отношенията ви с принца на Рим?

- С Франческо винаги сме имали добри отношения и винаги сме се разбирали. Той беше голям играч за Рома. Неслучайно медиите го провъзгласиха за принца на Рим. Тоти винаги е умеел да скъсява дистанцията с новите и чужденците. Уважението ни е било взаимно, защото и двамата знаехме какво притежава другият. Дори станахме приятели и често излизахме на вечери, нещо което е много хубаво за чужденец като мен.

- Бихте ли разказали някоя интересна история с Франческо Тоти?

- Трябва да ви призная, че не съм силен в разказването на истории. Трудно ми е да ви кажа някоя, която хем да е с негово участие, хем да е интересна. Винаги съм бил тактичен и внимателен на терена и извън него. Може би ви разочаровах малко?

- Бяхте известен като безкомпромисен защитник. Срещу кой нападател ви е било най-трудно?

- Играх в периода, когато в „калчото“ бяха събрани най-силните нападатели в света. Ще спомена някои от тях, за да не бъда голословен – Батистута, Синьори и Роналдо. Най-трудно ми е било срещу Феномена. Уж знаех всичко за него, но той винаги успяваше да ме изненада. Изпитвах трудности да го спра, а Рони се забавляваше на моя сметка. Уникален играч!

- Да се върнем на днешния футбол – защо Ювентус не може да бъде спрян в Италия?

- Футболът търпи развитие и ние всички ставаме свидетели на това. Виждате какво се случва с финансирането на големите клубове. Трудно се задържат важните футболисти, а те го правят. Така беше и при Морати в Интер, а и с Милан на Берлускони. Ние от Рома все оставахме втори. Манталитетът на Ювентус е много по-различен от този на другите в Италия. И това му носи титли и уважение сред грандовете във футбола.

- По ваше време Милан и Интер винаги бяха претенденти за титлата. Какво се случи с тези два гранда?

- Морати и Берлускони ги превърнаха в големи тимове, но в последните години нямаха успехи. Сигурно се умориха и затова решиха да си продадат клубовете. Те бяха на нула и това бе проблем за италианското първенство. Ювентус се възползва от тази ситуация и стана монополист в последните пет години.

- Вие сте играл с Феномена Роналдо, но Неймар днес струва 222 милиона евро. Това ли е цената му? 

- Трудно е да се каже дали това е цената. Той е голям играч и стартира кариерата си от нулата. Отиде в Сантос, после в Барселона. Там бе в компанията на Меси и Суарес, да не говорим за Иниеста – все велики играчи. Спечели титли, слава и винаги е подчертавал, че  аржентинският магьосник е най-големият футболист за него. Неймар доказа, че е важен за Барса, че се разбира с Меси и Суарес, но има хора като президента на ПСЖ, които искат да спечелят Шампионската лига на всяка цена и са готови да купят желаните играчи на всяка цена. И така се стигна до тази космическа цифра.  

- Мислите ли, че Неймар поиска да избяга от „сянката“ си Лео Меси и затова напусна Барселона?

- Не мисля. В Барселона винаги са играли добри играчи. За него беше добре да е там, но в случая друго е било от значение - бъдещето и семейството. Той изкара няколко страхотни години в много силен отбор. Нужна му бе промяна, а и да прецени дали може да бъде водеща фигура, да носи отбора на гърба си, както казваме ние, футболните хора. Нещо като Меси за Барса и Роналдо за Реал.

- Смятате ли, че Неймар ще е следващият футболист, след Меси и Роналдо, който ще спечели „Златната топка“?

- Мисля, че ще е той. Играе добре, прави го от години. Вероятно ще спечели тази или следващата Шампионска лига, което е постижение с голяма стойност. Много е важно и световното през следващата година. Той е кандидат за„Златната топка“, но тази година няма шанс. Смятам обаче, че 2018 година ще бъде неговата – годината на Неймар. Запомнете!

- Щяха ли Меси и Роналдо да са толкова добри, ако ги пазеше Алдаир?

- Мисля, че да. Те са страхотни играчи. Не мисля, че щеше да има значение. Това  са най-добрите футболисти в днешно време и не мисля, че зависят от съперниците.

- Бразилия беше един от първите отбори, който се класира за световното първенство в Русия догодина. Как виждате представянето на „селесао“ през 2018 г.?

- След смяната на треньора отборът напредна много. Спечели много мачове и се класира на първо място. За разлика от домашното световно, в Русия трябва да са много по-внимателни и по-фокусирани, за да спечелят.

- Защо бразилският национален отбор изпадна в криза през последните години? Вие как приехте загубата с 1:7 от Германия?

- Надявах се този въпрос да липсва. Ясно е, че не се представихме на ниво на това първенство. Бразилия е сред фаворитите на всеки шампионат на планетата, но нямаше нужния манталитет, за да спечели. Първенството в Бразилия премина много зле. Случката с Германия шокира всички. Изобщо не ми се коментира. Това бе някакъв кошмар. Имахме шест години, за да се подготвим. И какво – нищо! Страницата е затворена и мисля, че сме готови за следващото първенство.

- Кой е вашият фаворит за световното първенство в Русия?

- Фаворитите рядко се променят, както беше през 1994 г. с България и Швеция. За мен сега са Бразилия, Италия, Аржентина, Испания и Германия. Мисля, че Бразилия има какво да покаже.

- Бяхте известен като лидер на терена и изключително коректен защитник. Кой играч в съвременния футбол най-много прилича на вас?

- Мисля, че стилът на сънародника ми Тиаго Силва е много близък до моя начин на игра. Той е голям защитник и вярвам, че ще спечели това, което му липса.

- Защо не станахте треньор?

- Не мисля, че съм подходящ за треньор. Вижте, тези хора са особена порода. Аз не се вписвам сред тях. Знам как се играе, но не мога да го предам на другите. А, това е проблем. И за да не се налага да разочаровам себе си и хората, които ми гласуват доверие, предпочетох да стана мениджър.

- Къде живеете - в Рим или в Рио? Къде повече ви харесва?

- Обичам много Рим като град. До сърцето ми е и един малък град - Ешпирито Санто. Той е много близо до Рио, но ако трябва да правя класация, любимитеми са Рио и Рим.

- Виждаме, че сте в добра форма.Играете ли още футбол?

- Да, продължавам да играя с приятели. Трудно е за един футболист да каже стоп! Целият свят е под влияние на тази магия. Истински запален съм по спорта. Винаги съм играл футбол. Това е най-бразилският спорт. В Европа футболът също е номер 1. Така поддържам форма.