Днес ви предлагаме вълнуващия разказ на нашия колега Ники Александров, който в своя блог Flashspotting.wordpress.com споделя с читателите емоциите от посещението си на легендарния "Ла Бонбонера" и квартала Ла Бока, където първите си стъпки е направил великия Диего Марадона.
Чудя сe - как е възможно отбор, чийто квартал е от сорта на Ла Бока, да бъде наистина сериозен тим с трофеи, дал на света може би най-блестящото футболно творение в лицето на Марадона? Представяте ли си например Монмартър в Париж или Арбат в Москва да произведат дори дребни футболни подобия на Бока Хуниорс? Невъзможно! Нали тези квартали са със съвсем друго предназначение. В тях има изкуство, има часове приятно прекарано време с приятели. Всичко друго, но не и екстремни футболни страсти.
Явно обаче в Буенос Айрес са успели. Кривнете няколко пресечки встрани от "Каминито", оставете туристите да чакат ред за снимка с фалшивия Диего и елате в неговия истински дом - Ла Бонбонера, емблематичния стадион, приютил един от двата местни гранда. Другият е Ривър Плейт, сега обаче сме на тема Бока.
Нормално е всичко наоколо да бъде в тези сякаш единствени цветове - син и жълт. Графити, балкони, накачени артикули пред многото магазини с клубни артикули - всичко сякаш сочи към храма.
Когато вече сме вътре, за пореден път се питам: защо цял един централен сектор на този стадион е направен единствено и само за нуждите на местните баровци? Съвсем малко места долу ниско за простолюдието и много остъклени етажи, където стоят богатите фенове на Бока. Сред тях често, по привилегия, е и самият Дон Диего. Често сме виждали кадри, на които той е с дъщеря си или с жена си и гневно ръкомаха по съдията; или бурно се радва на гол. Да обхождаш с поглед тези места, както и терена, където той е играл години наред, е някак вълнуващо, макар и по този дистанционен начин. Затваряш очи и все едно си на мач, заедно с останалите ревящи 50 хиляди гърла по трибуните. Насред стадион, носещ комично името "Ла Бонбонера" (Шоколадовата кутия). Да си там е по-вкусно от шоколад.
В нито едно от чаровно мизерните бюфетчета на стадиона не продават кутии с шоколадови бонбони. Продават предимно бледо подобие на хот-дог, всъщност обида за кулинарен рай като Буенос Айрес. Въпреки това е вкусно, не само защото е небрежно евтино, а защото е част от историята. Защото този бюфет и онзи на съседния сектор, и онзи на отсрещната страна, съществуват в този си вид от десетилетия. Възможно е и продавачите да са същите и да са приели това място от своите бащи. Защото Бока Хуниорс - и кварталът, и отборът са носители на твърде голям исторически багаж. Над рафта с няколкото пластмасови туби с кетчуп и горчица е залепен плакат, всъщност снимка от мястото зад вас. С горд надпис: "Добре дошли в най-лудия град на света - Ла Бока, Аржентина!"
И после се попитайте защо ли Диего е тръгнал точно оттук...
Още от историите на Ники Александров и неговата съпруга за техните пътешествия по света ще откриете в блога Flashspotting.wordpress.com »
Коментирай