Една кучешка година се равнява на седем човешки. Колко ли продължават четири футболни години? Няма такъв въпрос, няма и такъв отговор, но футболният път се измерва най-лесно чрез световните първенства.

Преди четири лета шампионатът се проведе в Германия. На 9 юли в Берлин честта да се борят за Златната купа имаха Италия и Франция. Днес футболистите от тези два национални отбора искат да са на друга планета или поне да си направят пластични операции, за да не ги познават хората, които доскоро ги обичаха. Големите фигури, които продължиха да се борят за още слава може и да видят някое и друго развалено яйце от близо.

Четири години във футболната игра явно са страшно много. Всичко се сменя изключително динамично за кеф на онези фенове, които са фенове само по време на Световното. Истинските почитатели, които обичат, преживяват нещата по-вътрешно. Тези, които симпатизират на Франция и Италия страдат, почитателите на Англия и Германия все още са на тръни, а на всичкото отгоре ги чака директен мач на осминафиналите, след които някои ще си обират крушите.

Вероятно много умни хора ще анализират бунта на малките отбори. Страни без огромни традиции тръгват на съвместен поход, които изглежда внушителен. Една от причините изглежда повече от очевидна. Големите първенства приютиха момчета с талант от цял свят. Висшата лига, Примера, Лига 1 и Калчото се напълниха с чужденци. Парите накараха голяма част от грандовете да обърнат гръб на своите академии. Малцина треньори продължават да залагат на младоци, а тези които го правят обикновено остават далеч от трофеите.

Е, сега на французи, англичани, италианци и донякъде испанци им излиза през носа. Те сами гледат змии в пазвите си, които ги хапят на шампионата в ЮАР. В това няма нищо лошо, но Империята ще отвърне на удара. Може би след нови четири години.

В Англия решиха да направят някои ограничения. Същото ще стане и при другите пострадали от глобалната обстановка в европейския футбол.

Някои от големите отпаднаха, други ще го сторят след няколко дни. Въпреки това традициите продължават да са живи. Големите фаворити остават Бразилия и Аржентина. Там просто талантът е в изобилие. Холандия и Германия обират плодовете на сериозната работа с младите си футболисти.

Какво ли им е в момента на Фабио Канаваро и Тиери Анри? Преди четири години бяха великани, а сега станаха за смях. Много ми допадна една еврейска притча, която беше удачно използвана в коментар за ситуацията в Берое.

За падналите звезди на Италия и Франция най-отива една Езопова басня: Лисицата се присмяла на лъвицата. „За целия си живот раждаш само една рожба”, рекла лукавата лисица.

„Една, но лъв”, отвърнала гордата лъвица.

Лъвовете имат гарантирано място във футболната историята, другите да му мислят, защото накрая се помнят само шампионите.