Историята на английската Висша лига започва през 1992 година, а 25 години по-късно определено можем да кажем, че това е най-популярното футболно първенство в света.

През годините по английските терени са играли някои невероятни имена. В същото време обаче има и доста издънки, които не са се запомнили с нищо.

От сайта Goal.com обърнаха внимание именно на тези като селектираха най-лошата единайсеторка в историята на Висшата лига.

Вижте кои са те чрез нашата галерия.

Масимо Таиби (Манчестър Сити)

Юнайтед имаше големи проблеми с намирането на вратар след напускането на Петер Шмайхел, но надали имаше по-слаб от Таиби. Той изигра само четири шампионатни мача след пристигането си през 1999 от Венеция преди да бъде пратен обратно в Италия.

Пер Кролдруп (Евертън)

Привлечен за 5 милиона паунда от Удинезе през 2005, датският национал изглеждаше отлично попълнение. Само че преди началото на сезона трябваше да претърпи операция. След това направи дебют срещу Астън Вила на Боксинг дей. "Карамелите" загубиха с 0:4, а с престоя на Кролдруп бе приключено.

Игорс Степановс (Арсенал)

Степановс бе привлечен да замести контузения Тони Адамс, но при поражението с 1:6 от Манчестър Сити набързо бе "разкрит". "Топчиите" имаха успехи в четирите му години в клуба, но латвийският национал надали има много общо с това, след като изигра само 17 мача във Висшата лига.

Уонстън Богард (Челси)

Богард бе привлечен в началото на новия век против желанието на мениджъра Джанлука Виали, а скоро стана ясно, че бившият играч на Барселона не е достатъчно добър за "сините".

Ветеранът обаче явно знаеше, че няма да получи толкова добър договор другаде и изкара и четирите си години от контракта на "Стамфорд Бридж", въпреки че изигра само 9 мача. След напускането му през 2004 Богард сложи край на кариерата си.

Кристиан Негуай (Манчестър Сити)

Определен през 2001 от Кевин Кийгън като "най-вълнуващият футболист", с когото някога е подписвал, Негуай обещаваше да направи революция в халфовата линия на Сити.

Вместо това обаче той изигра само един мач в Премиършип и си изкара червен картон след само три минути на терена.

Ерик Джемба-Джемба (Манчестър Юнайтед и Астън Вила)

Джемба-Джемба бе привлечен в Юнайтед през 2003 като потенциален наследник на Рой Кийн. Той определено имаше агресивен стил, но положителното спира дотук. След 2 години на "Олд Трафорд" бе продаден на Астън Вила, където обаче също не успя да се наложи.

Ал Диа (Саутхемптън)

Една от големите забавни футболни легенди на Острова. През 1996 година Греъм Сунес бе изигран от представящ се за Джордж Уеа човек, който го моли да привлече племенника му в момент, в който Сунес се нуждае отчаяно от нов нападател.

Диа прави дебюта си като заместник на Мат Льо Тисие, но много бързо става ясно, че няма класата не само за Висшата лига, а и за професионален футболист изобщо.

Бруно Шейру (Ливърпул)

Обявен за "новия Зидан" от мениджъра на Ливърпул Жерар Улие при пристигането му през 2002, най-меко казано Шейру не изпълни очакванията към него. На два пъти бе изпращан под наем преди да бъде продаден през 2006. Победен гол срещу Челси бе единственият звезден момент за него на "Анфийлд".

Бебе (Манчестър Юнайтед)

Привлечен за 7 милиона паунда през 2010, въпреки че никога не бе наблюдаван от Сър Алекс Фъргюсън, португалецът определено е от грешните покупки на Фърги. Много скоро стана ясно, че той няма класата за Юнайтед, а след само 2 мача в Премиършип и няколко периода под наем в други отбори, напусна окончателно през 2014.

Парк Чу-Юнг (Арсенал)

След успешен период в Монако, южнокореецът пристигна в северен Лондон през 2011 и веднага взе фланелката с номер 9.

Само че с нея той изигра само един мач за три сезона и ще остане в историята като едно от лошите трансферни решения на Арсен Венгер.

Бошко Балабан (Астън Вила)

Един от най-големите таланти на хърватския футбол през 2011, той пристигна на "Вила Парк" за 5,8 милиона паунда, но бе огромно разочарование.

След 8 шампионатни мача и нито един гол, той бе продаден обратно на Динамо Загреб.