Десният защитник на Левски Патрик-Габриел Галчев говори пред Gerena.bg, където разказа за първите си стъпки във футбола, за играта под ръководството на Станимир Стоилов и целите, които са си поставили в тима. Галчев споделя, че не би приел оферта от "Панчарево и Бистрица".

- Патрик, кой те запали по футбола? Кога за първи път отиде да тренираш?

- Мога да споделя спомените си от втория ми престой в Испания и пробите в Сарагоса. Това бе много хубаво изживяване. Там се работи суперпрофесионално, въпреки че школата не е от най-големите в страната. В България бях в ДИТ и там може би не бях оценен и така се стекоха обстоятелствата, че трябваше да се разделим. Бившият ми треньор Борислав Кьосев разбра, че съм останал без отбор, и ми подаде ръка. Нямаше как да откажа такова предложение. Говорим за Левски. След една-две тренировки Димитър Телкийски ме покани на проби. Представих се добре и реши да ме остави в тима и така до ден днешен.

- Как преминава детството ти и първите години в Локомотив София?

- Първите ми пет години преминаха в Сарагоса. Там съм роден и така се случиха нещата, че трябваше да се преместим в България. Родителите ми първо ме записаха на тенис, но винаги съм бил фен на футбола. Записах се сам в училищния отбор и след това преминах в Локомотив София. Изкарах две-три много хубави години в този клуб. От „Надежда“ съм и там съм израснал. Харесвам този отбор, но Левски винаги е бил на сърцето ми.

- Какво е чувството да играеш за Левски?

- Чувството е неописуемо. Не може да се опише с думи. Това е най-великият клуб в България. Бих изкарал цялата си кариера на „Герена“, но ми е интересно и какво се случва в Европа. Дай Боже един ден да имам възможност да играя в Испания.

- Кога подписа първия си професионален договор с Левски? Как получи шанс да играеш в първия отбор?

- Помня го много добре – на 19 декември 2020 година. Както съм на улицата, и Йончо Арсов ми звънна да ме повика да поговорим. Тогава треньор бе Петър Хубчев и когато получиш такова предложение, няма какво да го обмисляш. Това е най-големият клуб в България. Първият ми шанс, който получих, беше при Славиша Стоянович в първенството, а преди това тренирах под ръководството на Петър Хубчев и Георги Тодоров. Реално официалният ми дебют бе за Купата на България срещу Партизан Червен бряг.

- Какво си спомняш от този мач?

Партизан Червен бряг не се слави като голям отбор, но за 19-годишен футболист, който е пред дебюта си, имаше напрежение. Тогава беше пандемията и не бях тренирал нормално, но г-н Тодоров ме викна в първия отбор. Усещах притеснение, но бях горд със себе си, защото бях стигнал до това ниво, за да дебютирам за отбор като Левски. Нищо, че беше срещу Партизан Червен бряг, но бях много развълнуван.

- Остана въпреки трудностите в Левски, имаше ли колебания?

- Никога не съм се колебал и не съм искал да напускам. Винаги съм си мечтал да играя професионален футбол и то се случи в Левски, затова няма как да си помисля да напусна клуба в такъв момент.

- Какви са мечтите ти? Какво ти дава сила да продължиш, когато ти е най-трудно?

- Сегашните ми цели са да успея да се наложа в първия отбор, защото не мога да кажа, че нещо ми е гарантирано. Няма такова в живота. Искам да докажа, че заслужавам титулярно място в Левски. След това, каквото стане. Желая да остана в клуба и да защитавам цветовете на този отбор дълги години. Това са целите ми в момента. Не съм си поставял по-големи цели, защото искам да постигна сегашните и тогава ще дойде време за следващата стъпка. Всички хора около мен ме мотивират. Правят ме по-силен в трудните моменти.

- Какви са впечатленията ти от Станимир Стоилов? Какво направи той за твоето израстване?

- Г-н Стоилов е треньор от висша класа и като му видиш успехите… дори не мога да коментирам нищо за него. Той е на световно ниво. Може би ни влиза под кожите на по-младите, както на мен, на Марин Петков, Пламен Андреев и Асен Митков и на всички други. Не ни оставя да се отпуснем и за момент. Обяснява ни постоянно и дори ни се кара, защото така се действа с млад футболист, за да не си повярва, че след два-три мача е перфектен. Уникално е да се тренира с този човек.

- Какво е настроението в съблекалнята след последните резултати? Как ги приемате?

- Записахме негативни резултати в последните мачове, но никога при нас не може да спадне мотивацията. Има такива моменти във всеки отбор и да попадне в миникриза. Според мен в последните мачове нямахме късмет. Със сигурност не сме загубили отношението си и тренираме всеки ден, за да се върнем там, където бяхме. Дори и да надградим. Най-добре ще е за нас, както сме си го поставили и за цел, да станем шампиони.

- Има ли сили Левски още този сезон да направи това?

- Винаги докато има математически шанс, Левски може да стане шампион. Вярваме го въпреки слабите резултати в последните мачове. Предстои голямо прекъсване заради световното първенство и не се знае как ще изглеждат отборите след това. Имаме реални шансове да станем първи, поставили сме си го като цел и ще го гоним до дупка.

- Какво е чувството, когато спечели първия си трофей с Левски?

- Уникално. Такава еуфория веднъж се изпитва. Чуваш последния съдийски сигнал и започваш да тичаш наляво и надясно. Особено по-младите не знаехме какво става. Изпадаш в екстаз. Беше много хубаво чувство. Измина много време, за да разберем какво сме постигнали. След 13 години чакане трудно се асимилира какво сме направили. Това е най-хубавият ми момент в Левски до момента.

- Коя е най-удобната ти позиция на терена?

Когато съм говорил с треньора, ми е казвал, че ме вижда най-добре като десен бек. Съгласен съм с него, но се чувствам много добре и като ляв халф-бек. Не играем много в такава схема, за да кажа, че там трябва да играя. Тренирам много неудобния си ляв крак и играта във фаза защита, защото може би там в момента имам проблеми. От ден първи Цанко Цветанов много ми помага. Дава ми много съвети и тренираме индивидуално. Подобри ми центрирането. Казва ми много тънкости в играта в защита.

- С кой най-добре се разбираш в отбора?

Може би най-близък съм с Пламен Андреев, Марин Петков и Филип Кръстев. Това са най-близките ми хора в съблекалнята. Най-добре се чувствам с Марин въпреки приятелските ни закачки.

- Тежи ли фланелката на Левски?

- Да, все пак зад нея стоят много хора, цялата левскарска общност. Много тежи името Левски.

- Каква е ролята на по-опитните играчи като Георги Миланов и Ивелин Попов? Какво научаваш от тях и какви съвети дават на младите?

- Имат най-много футболен и житейски опит. Особено Ивелин Попов, който има богата кариера и ни дава много съвети. Двамата непрекъснато ни говорят и се опитваме да попиваме каквото можем от тях.

- Кой от чужденците би отличил?

- Всички са равностойни, чужденци и българи, и дават максимума от себе си. Сега мога да кажа, че се вижда, че ни липсва Билал Бари. Отнесе много критики, но си личи, че е нужен на отбора, и дано по-бързо се върне. Роналдо има много скорост, а Велтон може би е най-експлозивният футболист в Първа лига. С двамата се разбирам перфектно.

- Какво очакваш от следващия мач на Левски?

- Очаквам много ядосан Левски, който е готов да разкъса съперника си. Много точен момент да го направим срещу отбора от Бистрица.

- Има ли отбор, от когото не би приел оферта?

- Разбира се, че има такъв отбор, дори не е един, а са два. Едните са онези от Панчарево, а другите са онези от Бистрица. Засега са два, на по-късен етап може да станат и повече.

подкрепя българския спорт