Лудогорец имаше нужда от такъв мач. ЦСКА по-добре да не го беше играл. Това са изводите, които може да направим от двубоя в сряда вечер. Шампионите докоснаха третата поредна титла след мач, в който искаха да победят, търсеха успеха и накрая го постигнаха. ЦСКА показа единствено желание да не загуби, а 0:0 явно щеше да се приеме като успех.

Лудогорец изигра един от най-силните си мачове в последно време. Да! Въпреки това трябва да напомним, че отборът мина през труден период. Лудогорец загуби голяма част от блясъка и играта си, която намери именно срещу ЦСКА. „Орлите“ искаха победата от първата до последната минута. Търсиха я дори в момент, в който нещата се объркаха и останаха с човек по-малко. Търсиха я въпреки математическия факт, че ремито не би било толкова лошо за преследване на крайната цел. Лошият период за „орлите“ вероятно свърши, но все пак треньорите и шефовете трябва да направят изводите си от предходните мачове. Стойчо Стоев пък заслужава само аплодисменти за това, че в най-ключовия момент в мача, не изпадна в паника, въпреки лошото стечение на обстоятелствата, а реши да играе, да напада, да остави отбора с отслабена защита, но в крайна сметка да спечели трите точки. Ден преди двубоя Стоев заяви за Гонг: „Във футбола е важен крайният успех, а не толкова играта“. Е, съдбата обича смелите.

На другия полюс обаче ще поставим ЦСКА. Футболната максима гласи, че играеш толкова, колкото ти позволи противникът. Да кажем, че Лудогорец позволи толкова на „червените“. Да, ама не точно. ЦСКА имаше своите минути, в които можеше да опита, да рискува и в крайна сметка да спечели този мач. Това бяха минутите след изгонването на Козмин Моци. Стойчо Младенов обаче не посмя да използва този си шанс и да рискува всичко. Ако трябва да бъдем докрай обективни ще отбележим чудесната постройка на ЦСКА в дефанзивен план. Марселиньо бе неутрализиран от Стивън Сънди, Безяк попадна в клещите на Менди и Вальо Илиев, а Апостол Попов не даде на Мисиджан да гъкне. Но толкова. Идеята да не бъде допуснат гол можeше и да се изпълни, но това ли трябваше да бъде целта на ЦСКА?

Кой отбор трябваше да гони победата повече? Лудогорец или ЦСКА? Чисто математически победа или реми устройваше почти еднакво Лудогорец. ОК, но този мач бе последен шанс на „червените“ да опитат да преизпълнят плана, който преследваха. Участието в Лига Европа вече бе факт. Снощи ЦСКА нямаше какво да губи. Можеше само да спечели и да притисне до стената отбора, който преди два сезона отмъкна титлата под носа на „армейците“.

Какво всъщност се случи? В последните дни стана модерно определението „паркира автобуса“. Това направи и ЦСКА в Разград. Така, както Челси на „Анфийлд“. Разликата е, че лондончан бяха готови да използват всеки шанс и да се хванат за него. Стойчо Младенов не посмя да го направи, а го получи на тепсия. 5 минути преди края Лудогорец остана с човек по-малко. Бе изгонен барометърът на отбора в защита. Това бе моментът ЦСКА да рискува, Младенов да пусне още един офанзивен футболист и да опита да притисне Лудогорец. И...Мартин Петров се появи на терена, но...за сметка на Гъргоров. Защо? Треньорите винаги са казвали, че обичат критиката, ако тя е креативна. Стойчо Младенов заслужава тази критика, защото ЦСКА можеше да изстиска тези 5-10 минути и евентуално да вземе трите точки. Да! Съществуваше вероятност да не се получи, но поне опитът щеше да е направен.

Философията на ЦСКА е свързана с игра за победа във всеки мач. Независимо от обстоятелствата. Снощи ЦСКА обърна гръб на тази философия. Валентин Илиев каза нещо много правилно - „Ние имаме сърце, характер и нашите невероятни фенове“. Проблемът е, че играта на ЦСКА в този момент, се държи именно на споменатите от капитана фактори. Въпреки добрите резултати „армейците“ все още търсят своя стил, който да е водещ, стига с това джаскане напред, пък каквото стане.

И още нещо. Стоп на оправданията. Всички са наясно през какво мина ЦСКА тази година. Дългове, акции, пари, подготовки. ОК! Постигна се нещо немислимо. Това е абсолютен факт и не трябва да бъде омаловажаван. Но нека изтъкнем още един факт. Стойчо Младенов разполага със супер футболисти. Като започнем от участник на Световното първенство, преминем през трима действащи шампиони на България и стигнем до трансферни перли като Менди, Тони Силва и Косоко. Какво да кажем да един от най-добрите млади футболисти в България Ивайло Чочев и един от най-стабилните защитници Апостол Попов? А Мартин Петров, а капитанът Валентин Илиев и вечно младият Тодор Янчев. ЦСКА има отбор. Отбор, който в А група може да мачка с игра, а не само с желание, сърце, характер и тази невероятна публика. Все пак, на Стойчо Младенов не му се налага да играе с юношите или втора класа играчи.

Да, Лудогорец в момента разполага с много повече от ЦСКА. Като организация, спокойствие, футболисти, финансова обезпеченост... каквото се сети човек. Това обаче не трябва да е оправдание за бягането от идеологията... тя е победата, а не страхът.