Mарко Oзио е легенда на италианския футбол от 80-те и 90-те години с повече от 300 мача на професионално ниво и 44 отбелязани гола. Всички свързват неговото име предимно с успехите в Парма, промоцията в Серия А, победата на финала срещу Ювентус, в който отбелязва победния решаващ гол и спечелване на Купата на шампионите. С прозвището "кмет" и част от членовете на действащия състав на новия Парма Калчо 1913, Лоренцо Миноти и Луиджи Аполони създадоха историята на футбола в Парма.

В България, Парма е добре известен, но помогни ни да научим по-добре кой е Mарко Озио?

Като на много момчета и моята мечта беше да стана футболист. През 1979 г., на 13 години, станах част от една от най-престижните академии на италианския футбол в онези години: Торино. Младежката ми кариера в Торино бе осеяна с много успехи и кулминира с победата на Viareggio World Cup, най-важния световен турнир по футбол за младежки отбори тогава.

На 18 години започна моята кариера в професионалния футбол с дебюта в Серия А в Торино.

През следващите години играех за Емполи, Парма, отново Торино, и към края на кариерата в световните футболни мачове с Палмейрас в Бразилия, където играх със световноизвестните Кафу и Ривалдо.Бях първия италиански футболист, който игра и спечели Паулиста. След този великолепен шанс се върнах в Италия, където продължих да играя за клубове в по-ниските лиги като Сароно, Пистоя и Фаенца и започнах да се концентрирам в това, което щеше да стане моето бъдеще: да бъда треньор.

Но твоята кариерата във футбола не приключва тук.

Категорично не, футболът е една голяма любов, от която не можеш да се откажеш. Получих необходимите квалификации за обучаване и започнах да работя усилено. От 2002 г. досега съм бил треньор в лига C и D и учих много, за да постигна резултати, каквито имах като футболист.

Как се случи, че Марко Озио погледна към една малка дължава като България?

В началото на интервюто спомена, че съм част от историята на Парма и ти благодаря за това. Винаги съм бил свързан с отбора и града и не мога да забравя, че през Парма са минали двама много известни български футболисти: Христо Стоичков и Валери Божинов. Те завинаги ще останат част от историята на Парма. Имах възможност да тренирам със Стоичков и бях впечатлен от него. От тогава минаха доста години и един приятел, Фабрицио Де Микели, ми разказа за динамиките в българския футбол. Фабрицио следи отблизо доста млади български футболисти, впечатлен е от техните качества и ме попита дали искам да го придружа. В спомените ми изплува Стоичков и приех поканата, качих се на самолета и пристигнах в София. Останах няколко дни в България и обиколих по-големите градове, гледайки мачове както на младежи , така и от професионалния футбол. Дадох си сметка, че Стоичков не е метеор. Видях добро ниво на футбол, особено сред по-младите.

Би ли дошъл да тренираш в България?

Натрупах добър опит в малки клубове и определено се чувствам готов за по-голям скок. За един треньор е важно както знанията, така и опита. В глобализирания футбол в днешно време, според мен, едно или повече преживявания извън границите на собствената държава са абсолютно необходими, особено за един млад амбициозен треньор.

Не отговори на въпроса ми: би ли станал треньор в България?

Исках само да направя това уточнение. Ако ми беше задал този въпрос преди време, не знам какво щях да отговоря, сега със сигурност съм в състояние да кажа: естествено! Не знам какви биха могли да бъдат възможностите, но със сигурност не бих ги пренебрегнал и бих разгледал внимателно предложенията.

Да приемем, че един отбор реши да те ангажира, какви са първите съставки в твоята рецепта?

Както всеки жител на Парма, аз съм много привързан към философията на Ариго Саки за упорита работа на терена и постоянна актуализация извън него. Тази философия е приета и от сегашния президент на Парма 1913, Невио Скала, който ми беше треньор в Парма и с когото съм постигнал най-големите си успехи в кариерата. Със сигурност бих приложил това, което съм научил от моите треньори. Усърдна спортна подготовка, което би позволило да бъдат поддържани по всяко време високи обороти в играта, бих се стремил да подобря индивидуалната техника на отделния играч, тотално психическо отдаване от страна на всички, подходящо поведение на терена и извън него. Тези дни се запознах с някои млади футболисти, бях изненадан в положителен смисъл и затова мисля, че няма да е трудно да се намерят добри интерпретатори на този начин на игра на футбол. Но ще бъда кратък, приказките нямат значение, важни са фактите и се надявам да го покажем на терена, а защо не и на един от тези стадиони.