Българският полузащитник Георги Пеев говори при завръщането си в България, след като вчера сложи край на състезателната си кариера. Бившият халф на Локомотив София приключи с футбола след грандиозен скандал със старши треньора на Амкар Перм Гаджи Гаджиев.

Пеев разкри интересни подробности за отношенията му със наставника, като дори призна, че специалистът дори си е позволявал псувни по негов адрес след мача със Зенит.

“По принцип, рано или късно щеше да се случи – да приключа с футбола, но е жалко, че е по този начин. Но след четвъртфинала за купата с Динамо имахме пререкания и треньорът ми отправи нецензурни думи по мой адрес. Че не така съм му подал ръка, както е трябвало. Тогава премълчах тази обида, продължих да играя, да си тренирам”“, коментира Георги Пеев.

“Но след полуфинала сега, със Зенит, се получи така – в 118-та минута имаше фаул, беше за десен крак. По принцип аз ги изпълнявам, но сам прецених, че е по-добре едно друго момче да го изпълни. Съотборник, който има много добър ляв крак, силен удар, и сам му оставих да бие той. Добре отправи удар и вратарят им изпрати топката в корнер. И това е вече моята работа – много години, откакто съм в клуба, изпълнявам ъгловите удари“, продължи българският футболист.

„И сами разбирате, че остава една минута до изпълнение на дузпи, а на 5 метра от флагчето треньорът ми вика: „Не ти, да изпълни Джикия!” Това е дребно нещо във футбола, но на руски се казва „футбол складывается из мелочей” – от малките неща се събира футболът, от дреболиите. И това малко повлия на психиката ми преди дузпата и изпуснах дузпата, в края на краищата. Това е основното. И вместо да дам предимство на отбора си и сигурност, започнахме неуверено серията от дузпи. Естествено, бях разстроен”, допълни Георги Пеев.

Ето още какво каза Пеев при завръщането си в България:

“Поздравих публиката след мача и минах край треньора, без да му подам ръка. В съблекалнята той каза на всички да мълчат, защото искал да каже нещо. И се обърна към мен и започна с, в груба форма, псувни. „Ти кога ще се научиш да подадеш ръка?” и вече доста по-сериозни псувни. Аз вече станах и му отговорих по същия начин. Грозни сцени бяха, пред целия отбор. Вижте, никога не съм позволявал някой да ме тъпче. Аз имам чест и достойнство и така си останах. От финансова гледна точка търпя големи загуби заради това, но в душата си съм чист. Пред себе си съм чист. Това е. Жалко, че така се разделяме – след такъв мач, изгубен. Но не можете да си представите – феновете за един ден, за една вечер, разбраха, че си тръгвам, и изпращането на летището беше…”

“С ръководството нямаме пререкания, в нормални отношения сме. И аз самият разбирам, че те ще застанат зад треньора. Аз този скандал не съм го правил, за да махам треньора – аз го правя, защото не търпя такова отношение към себе си. Треньорът много добре знае – в тежък момент, когато имаше една среща с феновете на отбора, защото не вървеше добре тогава отборът, бях единственият, който стана пред тях и защити треньора, преди една година. Но ето каква е благодарността му сега… “

“С треньора абсолютно няма какво повече да коментираме и да говорим. Не искам да се виждаме. Поне аз съм така, предполагам – той също. А с ръководството сме в добри отношения, но ми казаха да изкарам треньорски курсове. Да не забравям, че във всеки един момент мога да се върна като някой в отбора, с пост. Аз казах, че това са празни приказки, но така или иначе животът си продължава. Ще запиша треньорски курсове, ще разговарям с агента.”

“Във всяко лошо събитие трябва да се гледа… Ако може, да се намери положителна гледна точка. Аз мисля, че това, че се прибирам в България, не е толкова нещастие; че спирам с футбола. От друга страна, ще имам много време за семейството си и ще сме заедно.”

“В Амкар със сигурност приключих, още не съм решил дали да спра напълно с футбола или да поиграя още една година, защото само преди 10 дни говорех колко добре се чувствам. Как не ме боли нищо и че имам сили за още един сезон, но така се стекоха обстоятелствата. Пак казвам – представете си каква обида ми е била нанесена, след като и от клуба ми предлагаха нов договор и имах бонуси за изиграни мачове, които предстояха. Голям бонус за един мач, при голове и пасове също имах… Но въпреки това, няма как да стиснеш зъби и да го премълчиш това нещо. Поне с мен е така.”

“В началото на общуването ми с него останах с впечатлението, че е много приятен човек, възпитан. Никога не съм можел да си представя, че може да се стигне до такова нещо. Честно казано, нямам представа как се случи това – да се появи „нов” Гаджиев. Защото „старият” Гаджиев беше наистина доста приятен човек за общуване, спокоен. Повечето хора така го и знаят – тези хора, с които е работил. Не знам какво може да съм му направил аз. То не е само към мен това отношение, има към няколко човека в отбора такова.”

“Имаше около 70-100 човека на летището. Бяха снимки, подкрепа, викове – като на стадион. После вътре влязоха, на летището. Не се съобразяваха, че има просто хора. Приятно беше, защото аз това исках да го направя, и даже ще го направя официално пред много медии – че съжалявам за изпуснатата дузпа и за реалния шанс да играем на финал. Но това е футболът. И други футболисти са изпускали дузпи.”

“ Зареждах си 5 пъти телефона. Представете си колко обаждания бяха, при положение, че сигурно на 1/5 от тях съм отговорил, а на останалите – не съм. Доста обаждания имаше, от много приятели. Не можах да се видя с всички, но аз възнамерявам така или иначе да се върна. Ще посетя, вече в качеството си на фен, домашния мач с Уфа. Защото все пак и в таблицата не сме толкова добре и не е много спокойно положението. Не ми се иска заради личния ни конфликт с Гаджиев да страда качеството на играта и на отбора.”

“ Петър Занев се разплака. Това е под формата на майтап, разбира се, но е естествено, че му е тъжно. Много му е тъжно. Даже ми каза, че ако е знаел, че така ще се получи, е нямало да ме вкара в съблекалнята след мача. Общо-взето, на всички им е мъчно. По същия начин тъжах, когато Захари [Сираков] си тръгна, защото беше толкова години в този отбор. Аз съм се майтапил с него – знаете, че преди мач снимат футболистите как пристигат на стадиона. Майтапил съм се до каква степен Захари е омръзнал на феновете с прическата си, защото 11-12 години изкара там. Подобна беше ситуацията и с мен и предполагам, че и на други им е мъчно, не си представят отбора без мен. Работещите на стадиона се мъчеха да плачат. Нормално е.”

“ Единствено съжалявам, че така внезапно стана. Даже изпуснатата дузпа ми помогна да видя феновете как наистина стоят зад мен. Как ме подкрепят и обичат, колкото и да е неприятна ситуацията. А това е най-важното. Да заслужиш любовта на феновете за мен е най-големият успех на футболиста.”