Преди старта на Европейското по волейбол написах, че домакинството на България е възможност. Шанс за всички, които обичат спорта у нас, да си направят кефа. Възможност, но и надежда това първенство да остане спомен за цял живот.

Е, случи се!

Евроволей 2015 несъмнено ще се помни. С играта си, с отношението си, българските волейболисти осигуриха спомен за цял живот на всички нас – в залата, пред телевизионните екрани, с радио сушалка в ухото или пък пред компютъра.

Всеки, който се е докоснал до това Европейско първенство, ще го помни. Ще запомни националният отбор по волейбол да оправдава прозвището на българските спортисти – лъвове. Ще запомни бучащата Арена Армеец или химна изпят от хиляди заедно. Ще запомни как 38-годишният Владо Николов мачка съперниците. Ще запомни и сълзите на 23-годишният му съотборник Николай Пенчев, загубил втория си баща, но играещ като фурия на терена.

И най-хубавото е, че това Европейско, тази емоция, тази приятна тръпка на очакването, на прогнозите, на мечтите още не са приключили!

В събота България ще играе на полуфиналите на шампионата на Стария континент. Волейболистите ни накараха да си спомним какво е да се гордеем, че сме българи заради спорта, а ние ще им върнем жеста.

Защото, да, България на Евроволей 2015 – това сме ние: отбор и публика заедно!