"Дано Кубрат Пулев стане световен шампион, всички това искаме", заяви в интервю за БГНЕС Палми Ранчев, треньор на националния ни отбор по бокс – мъже.

Пулев е на още един мач от сблъсък с украинския шампион в тежка категория Владимир Кличко. За целта вероятно през лятото ще трябва да се справи с британеца Тайсън Фюри.

Относно бъдещето на Кубрат Пулев, Ранчев заяви: "Кубрат има настояще, това е хубавото, както се казва. Да станеш европейски шампион при професионалисти, това е нещо, което никой в нашите среди не е мечтал. И то в супертежка категория. Ние сме имали двама европейски – първият е Мартин Кръстев и другият е Тончо Тончев. Друг е въпроса, че да стъпиш на европейския връх в супертежка категория, е огромно постижение. Кубрат Пулев е първи претендент за световна титла". Наставникът на боксьорите ни добави, че е щастие за България да има такъв спортист.

"Той би могъл да играе за титлата в някои от версиите, независимо дали са братята Кличко, ако неговите мениджъри се споразумеят. Той, освен това, е интерконтинентален шампион във версията WTC. Така че той има настояще, а бъдещето му зависи от менажера му и от него, разбира се. Нека бъдем доволни, че имаме такъв боксьор. Да сме щастливи, че съществува такъв спортист в България при положение, че вече имаме само два медала от Олимпиада – един на брат му и един от борбата на Станка. Дано да стане световен шампион, всички това искаме. Зад гърба на Кубрат стои много авторитетна организация", продължи той.

По повод своя път в живота, Ранчев сподели, че е избрал бокса, за да няма шефове. "Боксът ми помогна да преодолея социализма без много началници. Почти 20 години съм в националния отбор по бокс, там е много тежка работата, но нямаш началници. Ако имаш успехи просто те приемат и те търпят такъв, какъвто си. Може да не те харесват, аз определено не съм харесван от много хора. Неслучайно ме направиха старши треньор след 35, 36 години. Аз не търся само спасение, търся и някакви реализация. На мен бокса ми е любим спорт и винаги съм искал да бъдем най-добрата нация в света. У нас, шефовете на федерацията по бокс винаги са искали да имаме по един-два бронзови медала, не повече. На тях това им осигуряваше до следващата Олимпиада, в следващите четири години, хубави заплати. На тях не и трябваше повече, не искаха да се шуми за тях. Можеше и да се шуми за тях, но да не се шуми за добрите треньори. Това беше политиката в нашия спорт", каза още той.

"Аз винаги съм си поставял цели да бъдем най-добри в света. Искам да имаме медалисти от Европейското, което е през май. В бокса обаче, какво и на много други места, доста време не се е работило и е много трудно да се възстановят бързо нещата. Първо, не е имало естествен подбор, а в спорта това е задължително. Не може да посочваш – тоя ми харесва в националния отбор, тоя не ми харесва. Например, Тервел Пулев беше изгонен от националния отбор, защото много знаел. Той учи второ висше, а треньорът с по-ниско образование и треньорът се почувствал комплексиран от образованието на Тервел и му търси сметка, че задавал въпроси. След това го отстраняват от националния, а той единственият ни медалист от Олимпиадата. Отстранен и Симеон Чамов. Също млад боксьор, който много знае. В малцинствата има много таланти, Стефан Иванов е доста талантлив. Въпросът е, че малцинствата понякога растат в много тежки условия и някои от тях нямат биологически потенциал за големи натоварвания. С 4 тренировки на седмица той може да стане републикански шампион, заради ниското ниво на бокса у нас. Когато обаче го подложиш на 14 тренировки седмично – на него вече не му издържат ставите, той не издържа. Това обаче са натоварванията, за да бъде равностоен на англичани, на руснаци, на кубинци, на казахстанци…", коментира Ранчев, който също така е и поет и писател.

"Новият ми сборник разкази се казва "Боксьори и случайни минувачи". Разкази за живота у нас през погледа на боксьор. Тези разкази не са само за бокс, само за спорта. По-скоро за това какво са боксьорите, след като се откажат от спорта. Когато си изиграл толкова мачове, ти не си същия, ти си различен от другите хора. Ти си белязан, дори всеки спаринг оставя следи в теб. Това са хора, които вече имат боен опит. Това е като човек, който е бил на война и който не е бил на война. Момчета и момичета, които са воювали на ринга с ръцете си, хора с уникален опит. Това е сборник за тези луди момчета и момичета, които в мирно време се качват горе на ринга и воюват. Това са хора, които после трябва да живеят живот без бокс", разкри той.