„Плуването е част от мен и това, че в момента не се занимавам в треньорска дейност не значи, че няма да я осъществявам в бъдеще”, споделя пред Гонг една от представителките на златното поколение в българското плуване Невяна Митева.

„Интересувам се разбира се, следя успехите на нашите момичета и момчета, въпреки че Михаил Александров взе решение да се състезава за САЩ се радвам и на неговите успехи, защото знам колко много труд костват те. Плуването е много труден спорт и в същото време много популярен навсякъде по света, и обичан. Това, за което на мен лично ми става мъчно всеки път и го споделям с много приятели е, че всичките ни успехи и при момичетата, и при момчетата, които се състезават в момента са свързани винаги с чужбина, подготовката им и реализацията им в чужбина”, коментира още Митева, която има над 120 медала, купи и отличия, и е рекордьорка на България в няколко дисциплини. Сред най-ценните са шестото място в смесената щафета 4х100 метра и десето място на 100 метра бътерфлай на Олимпиадата през 1988 година в Сеул.

„Не само условията са най-важни, а организацията на целя процес на подготовка. Не случайно моето поколение, което все още стои като златното поколение в българското плуване е свързано с постигане на едни резултати, които са от преди повече от 20 години. Шегуваме се, че са брадясали рекорди. Именно организацията на целия тренировъчен процес, организацията на административната дейност, всичко беше на съвсем друго ниво. И тази организация съществува все още в другите страни, а ние изостанахме, защото липсва такава. Ако има, тя не е на това професионално ниво, което изисква спортът, за да израства. Това е според мен основният проблем”, казва Митева, която е и дипломиран треньор по плуване и добавя:

„Има една голяма крачка напред в организационно отношение и тя е именно, че има министерство. Проблемите се поставят вече на най-високо ниво. Всичко свързано със спорта се превръща в една държавна политика, което е крачка в правилната посока. Докато всички не повярваме, че така трябва да се тръгва от горе на долу, именно да има политика за спорта изцяло, за цялата държава, няма как проблемите да се разрешават по-лесно. Треньорите, че трябва да се стимулират е безспорно, тъй като ние не сме професионален спорт. Ние сме масов спорт, който е изключително полезен, може да се практикува от раждането до дълбока старост. Много медицински специалист биха ме подкрепили в това. В същото време сме доста скъп спорт- съоръженията, басейните, поддръжката им изискват изключително много финансови, икономически и човешки ресурси.”

Колкото до треньорството Невяна Митева е категорична, че не се е отказала: „Да, не съм се отказала от треньорството. Това ми е мечта, която най-вероятно ще реализирам. Аз съм упорита личност и спортният ми дух не е угаснал. Много треньори намериха реализация в чужбина. За жалост най-добрите специалисти в българското плуване работят в чужбина и се доказаха успешно вече. Сигурно знаете за успехите на Димитър Бобев и медалите му, постигнати със състезатели на друга държава, които имаха съвсем скромни резултати в сравнение с това, което българското плуване постигна преди 22 години вече. Факт е, че има желание и воля да се подобряват постиженията не само в конкретен спорт, а изобщо в организацията на спортната дейност. Спортът е здраве безспорно и той възпитава в много положителни качества младото поколение на всяка една държава.”

За бъдещето на плуването в България, Невяна Митева споделя още: „Безспорно има интерес към плуването. Аз вярвам, че на нас българите ни се отдава да спортуваме. Като че ли ни е дадена една двигателна култура, която се доразвива по-лесно, отколкото при други нации, но за жалост все повече деца са обездвижени. Да, има интерес към плуването, но пак да спомена, че има варианти да се спортува много повече в училищата. Според мен има възможности за по-масовото привличане към плуването. Да не разчитаме само на родителската загриженост и осведоменост, че плуването е полезен спорт. Трябва да помогнем на нашите деца, защото в детска възраст много по-лесно се привиква към водната среда. Затова смятам, че разковничето е точно там – в малките възрасти и нашите деца да се обучават по-масово. Да залегне като програми, да се търсят възможност от европейските фондове за такова обучение, да се построят нови басейни или да се поправят старите най-малкото. За съжаление не присъствах на последните шампионати на България, за да посоча конкретно име, но има талантливи деца. Има талантливи български треньори, които все още се доказват със същата упоритост, че могат да създават нещо добро. Това, което е Нина Рангелова. Тя е факт благодарение на пловдивската школа, където се съхраниха много от плувните специалисти на България и аз им се радвам много. Много им се радвам, ще ми се постиженията да са повече, но реалността е такава в момента за българското плуване и трябва да не си затваряме очите за нея.”