Ваня Гешева единствена в историята на България печели златен, сребърен и бронзов медал за една Олимпиада. За всичките си медали легендарната спортистка разказа в "Ники Кънчев Шоу".


Q: Нека кажем, че олимпийските ти медали са повече - имаш още едно сребро от Москва.

A: Точно така.

Q: Т.е. един златен, два сребърни и бронз - четири медала. Доскоро ти беше с най-много медали изобщо в България, но Мария Гроздева те изпреварва. Какво мислиш за това?

A: Много е хубаво, радвам се, защото така увеличаваме колекцията и притежателите на олимпийски медали. Безкрайно я уважавам, тя е един великолепен спортист.

Q: Да започнем с въпросите. Изживяваме разцвет в българското гребане - можем ли да го кажем?

A: В какъв смисъл?

Q: Имате министър на спорта, господин Свилен Нейков, шефът на тотото Дамян Дамянов пак е от вашите хора. Остава ви само Националната спортна академия да превземете... Знам, че гледаш VIP Dance, където се говори за гимнастическа мафия. Можем ли да говорим за мафия на гребците?

A: Едва ли. Винаги когато се даде възможност на един човек - както е министър Нейков да управлява българския спорт, на него му се гласува доверие и той би трябвало да избира с екипа, с който ще работи. Неговото предпочитание е било именно към тези хора, защото когато избираш хората, ти трябва да им имаш най-голямо доверие и да разчиташ на тях. Това че се оказаха от кану-каяк, академичното гребане е резонно, той по принцип контактува повече с тях. Не мисля, че има мафия.

Q: Нека да ви похвалим, всичко това е заслужено, вие имате адски много медали. Защо имаме добри традиции в гребането, как си го обясняваш ти?

A: Ние създадохме добри традиции, защото не само по времето, когато аз се състезавах, печелехме медали, а и много преди това. И гребането, и кану-каякът за мен са може би не толкова традиционни и народни спортове, както да кажем борбата. Въпреки всичко държавата винаги е обръщала особено внимание на тези два спорта. Имали сме много спортисти, които са се занимавали с този спорт.

Q: Бяхте ли задоволени, имахте ли лагери, медицинското обслужване беше ли на ниво? Говорим за преди промените.

A: Да, разбира се. Наистина имаше държавна политика в спорта. За нас това беше най-важното, което трябваше да правим. Спомням си, че в подготовката за Олимпийски игри, дори за световни първенства, аз съм прекъсвала обучението си в Националната спортна академия. Това беше поставено като цел №1. Имали сме невероятни условия и може би затова вдигнахме летвата толкова високо. България имаше много спортисти, които печелеха много медали. Но времето се променя, хората се променят, спортът също.

Q: Къде си държиш медалите?

A: Имам си специално място, в което съхранявам медалите си. Не е на показ, предпочитам да са на сигурно място.

Q: Какво става с един спортист, когато се откаже от спорта? Как става този преход?

A: Много е трудно, защото когато си активен спортист и тренираш, всички са около теб и се опитват да ти помогнат. Няма нещо, което да поискаш и то да не ти бъде дадено, естествено, защото очакват реализация и спечелване на медал. След като спортистът приключи с активната си състезателна кариера, става трудно, преходът наистина е много труден за повечето спортисти. Аз също преминах през такъв труден преход.

Q: Ето и един въпрос от нашите приятели от zar.bg. Разкажи ни за някой момент, когато си искала да се откажеш да продължиш напред.

A: Моментите са били много, в които съм искала да се откажа. Не защото съм била разочарована от лодката или от партньорката си, напротив – било е защото нашият спорт е изключително труден. Казвам го съвсем отговорно, защото този спорт не се влияе от атмосферните условия. Не сме като другите спортове, за които се тренира в залата, ние сме навън. Навремето когато аз тренирах, много рядко успявахме да отидем в чужбина да гребем на топло. Тренирали сме на минус 12 градуса например. Тренировката продължава два часа и за това време трябва да си свършиш работата независимо от атмосферните условия.