Осемнадесетото световно първенство започва със скандал. При това шест години, преди всъщност да се проведе. Скандалът е заради избора на Германия пред ЮАР за домакин. Германия печели с 12 на 11 гласа, но веднага тръгват слуховете, че това е станало заради подкуп. В нощта преди гласуването на 7 юли, 2000 година, германското сатирично списание „Титаник” изпраща стенни часовници с куковици и германска пушена шунка на няколко представители на ФИФА. В последния кръг на гласуване представителят на Океания Чарли Демпси се въздържа и това дава преднина от един глас за Германия. При равенство президентът на ФИФА Йозеф Блатер щеше да избира домакина, а той не крие предпочитанията си за ЮАР. В крайна сметка обаче ЮАР получава домакинството през 2010 година.
В квалификациите за първенството участват 198 отбора, с един по-малко, отколкото на предишния шампионат. Големи отсъстващи имена този път на практика няма – действащият европейски шампион Гърция, както и бронзовият медалист от Япония и Южна Корея’02 Турция не се класират. За пръв път обаче на финалите на първенството участват Ангола, Кот Д’Ивоар, Чехия като самостоятелна държава, Гана, Того, Тринидад и Тобаго, Украйна също като самостоятелна държава, както и Сърбия и Черна гора. Другите участници са Австралия, Англия, Аржентина, Бразилия, Германия, Еквадор, Иран, Испания, ИТАЛИЯ, Коста Рика, Мексико, Парагвай, Полша, Португалия, Саудитска Арабия, САЩ, Тунис, Франция, Холандия, Хърватия, Швейцария, Швеция, Южна Корея, Япония.
Групова фаза
За разлика от миналото световно първенство, сега големи изненади в групите няма. Германия безапелационно печели група A с три победи и хубав, атакуващ футбол, а на второ място е за Еквадор. Именно от това първенство философията на Бундестима изглежда по-различна – с мисъл за повече атака, с повече техника, но по-малко от желязната твърдост, с която германците са известни от години в лицето на поколения корави играчи. Точно липсата на повече „желязо в кръвта” е сочена като големия минус на германците, пречещ им да вземат голяма титла в последните осем години. Защото отборът им винаги стига до крайните фази на големите турнири, но се проваля – полуфинал на световното през 2006, същата фаза през 2010, финал на Евро’2008, полуфинал на Евро’2012. Във всичките случаи Германия губи заради по-хитрата и по-майсторски подредена игра на противника – Италия през 2006 и 2012 година, Испания през 2008 и 2010 година.
В група B победител е Англия, следвана от Швеция. За британците истинска мъка е мачът с Тринидад и Тобаго, в който просто не се вижда как ще вкарат гол, но в 83-ата минута Питър Крауч преодолява героичната отбрана на островитяните след гол с глава и явно подпиране с ръце в гърба на защитник в червено, а Стивън Джерард подпечатва победата в 91-вата минута. Тринидад и Тобаго има нелош шанс да поведат първи, но го пропилява. Той е в 46-тата минута, когато Джон Тери с акробатичен шпагат чисти топката пред зейналата врата на Пол Робинсън.
В група C Аржентина и Холандия продължават напред, като „гаучосите“ са първи заради головата си разлика. Особено запомнящ се тук е мачът със Сърбия и Черна гора, спечелен с 6:0 от южноамериканците и вторият гол в срещата, дело на Естебан Камбиасо. Той пада, след като аржентинците успяват да си подадат 25 поредни пъти топката, а асистенцията на Креспо към Камбиасо е с пета.
В група D напред продължават Португалия, водена от Кристиано Роналдо и Мексико, а в група E Италия печели първото място пред отбора на Гана, който безепелационно се справя с Чехия. В група F световният шампион Бразилия няма никакви проблеми, а Австралия измъква второто място след героично равенство 2:2 с Хърватия и гол на Хари Кюъл 11 минути преди края.
В група G се получава най-голямата изненада на тази фаза – Франция не печели първото място, а трепери до последно и чак след победа с 2:0 над Того минава като втори отбор напред. В група H Испания е убедителен лидер, а вторият отбор, също убедително – с две победи, е Украйна.
Осминафинали
Мачовете в първия кръг на елиминациите ще се запомнят с подобряването на рекорда за най-много голове на световни първенства. Бразилецът Роналдо записва 15-ото си попадение в третото си участие като титуляр на световно първенство при победата с 3:0 над Гана. Това става още в 5-ата минута на срещата. Три мача влизат в продължения – Аржентина обръща до 2:1 Мексико с гол на Макси Родригес в 98-та минута. Украйна пък печели с дузпи срещу Швейцария след нулево равенство, като швейцарците поставят рекорд – от три бити дузпи не вкарват нито една.
Италия също продължава напред, след като бие с продължения Австралия, при това играейки с човек по-малко 70 минути. С директен червен картон е изгонен Марко Матераци, като споровете около нарушението му са доста големи – според мнозина той е трябвало да получи най-много жълт картон. Австралия има основателни претенции и за дузпа, но такава получават италианците след пробив на Фабио Гросо отляво и спорно нарушение. Франческо Тоти обаче не се трогва особено от протестите на кенгурата и ги наказва от бялата точка.
Най-зрелищно се оказва дербито между Франция и Испания. Предвид мудната игра на французите в груповата фаза се очаква петлите да паднат в жертва на показващите доста приятен футбол испанци. Вместо това обаче, французите, водени от Зинедин Зидан и Франк Рибери, изнасят истинска лекция на Ла Фурия, при това след като инкасират първи гол – от дузпа, вкарана от Давид Вия.
Най-скандален е мачът между Португалия и Холандия. Единственият гол вкарва Маниш още в 23-ата минута, а през второто полувреме ситуацията заприличва на кеч ес кеч кен. Изгонени са Халид Буларуз по прякор Звяра, който нарочно контузва звездата на иберийците Кристиано Роналдо, Джовани Ван Бронкхорст, Кощиня и Деко. При изгонването на Буларуз се стига до бой между двата отбора.
Четвъртфинали
Най-убедителната победа тук е на Италия – „скуадра адзура“ не оставя никакъв шанс на Украйна и печели с класическото 3:0 след два гола на Лука Тони. Извън този успех обаче лесно няма – Германия – Аржентина се решава с дузпи, както и Португалия – Англия. А Франция печели с 1:0 над Бразилия.
Всъщност точно мачът между петлите и „селесао“ бележи истинското избухване на футболния гений на Зинедин Зидан. Зизу играе като в най-добрите си дни и скрива топката на световния шампион. Единственият гол в срещата вкарва Тиери Анри, след асистенция на Зидан.
За загубата на Аржентина срещу Германия и до днес мнозина винят треньора на „гаучосите“ Хосе Пекерман. Причината – той не пуска Лео Меси в игра, а след като повеждат, аржентинците, въпреки превъзходството си, не натискат за втори гол и почват да пазят резултата. Логично те са наказани десет минути преди края, а при дузпите Йенс Леман хваща ударите на Роберто Аяла и Естебан Камбиасо, като преди изпълненията той чете от листче статистически разбор на най-вероятната посока на ударите на аржентинците.
Последният мач е този между Португалия и Англия. Той завършва 0:0, като Кристиано Роналдо, който по това време е съотборник с Уейн Рууни в „Манчестър Юнайтед”, изкарва червен картон на англичанина и му се подиграва с жест. Въпреки че са с човек по-малко, британците са по-близо до гола, но такъв не пада и се стига до дузпи. Там вратарят на иберийците Рикардо буквално отказва англичаните, които от четири дузпи вкарват само една – чрез Оуен Харгрийвс.
Полуфинали
Сравнително лесно Франция преодолява твърде уморената Португалия с 1:0 след гол от дузпа на Зинедин Зидан. Драмата безспорно е в другия полуфинал – Германия срещу Италия. Скуадра адзура за пореден път доказва, че е исторически най-неудобният отбор за Бундестима и печели с драматичното 2:0 след продължения. Драмата става факт, защото до 119-ата минута резултатът е 0:0 и германците вече чакат запазената си територия – дузпите. Така обаче те подценяват тотално ситуацията, още повече че до този момент, особено в продълженията, Италия атакува непрестанно. Стига се до далечен удар на Андреа Пирло, спасен от Йенс Леман – корнер. Следва изпълнение, топката отива пак в краката на Пирло на дъгата на наказателното поле, халфът на „Милан” хитро залъгва, че ще стреля и извежда Фабио Гросо в наказателното поле отдясно, като бекът без много да му мисли стреля с левия крак в десния ъгъл на безпомощния Леман – 0:1. Германците са тотално объркани и в 121-вата минута Фабио Канаваро, който печели „Златната топка” на Франс Футбол за тази година, самопожертвувателно открадва топката при отчаян опит на домакините да атакуват, следва пас към Алберто Джилардино, който събира двама защитници около себе си и технично извежда влизащия зад гърба му Алесандро Дел Пиеро, който заковава топката в горния ляв ъгъл на Йенс Леман – 0:2.
Финал: Италия – Франция
Преди финала малцина са тези, които очакват точно тези два отбора да са на финал. След провала в Япония и Южна Корея мнозина считат французите за твърде възрастен отбор, а и треньорът им Раймон Доменек не вдъхва доверие. Петлите обаче намират вдъхновение благодарение на гения Зинедин Зидан, който повежда отбора напред.
В италианския отбор нещата са още по-сложни – „скуадра адзура“ заминава за Германия в сянката на скандала „Калчополи”, който води до изваждането на „Ювентус” от Серия А, както и на жестоки точкови наказания за „Милан”, „Фиорентина”, „Лацио” и „Реджина”. Точно в този труден момент обаче Италия се обединява зад националния си отбор – дори жадните за сензации медии на Ботуша успокояват топката и не се ровят твърде интензивно по време на подготовката и участието на „скуадра адзура“ в Германия. И това дава резултат – отборът на Липи залага изключително на колективното начало, а хомогенният състав логично стига до финала.
Финалната среща започва с предимство на Франция – Зидан открива резултата от дузпа още в седмата минута, но Марко Матераци изравнява с глава в 19-тата. В края на полувремето Лука Тони трясва горната греда на Фабиен Бартез, а след това Франция се възползва от умората в състава на противника след изцеждащата силите драма с Германия и установява превъзходство. Италианската защита, водена от Фабио Канаваро, обаче удържа, а в 110-тата минута „скуадра адзура“ получава голямо предимство. Тогава Марко Матераци провокира Зидан и французинът го удря с глава, което му носи директен червен картон. И до днес не е сигурно какво точно е казал Матераци на гениалния французин – спекулациите са, че е нещо за сестра му, но е факт, че Зидан завършва кариерата си в националния отбор на Франция с изгонване и затвърждава мнението на доста специалисти, че има тъмна страна на характера и е лабилен при определени обстоятелства. Разколебани от липсата на лидера си, французите не се представят оптимално при дузпите и Трезеге, който през 2000 година носи европейската титла на отбора си точно срещу Италия на финала със „Златен гол”, сега пропуска. За разлика от него и петимата италианци, изпълняващи дузпи, са безгрешни, а титлата е донесена от точния удар на героя в италианския отбор Фабио Гросо – човекът, изработил дузпата срещу Австралия на осминафинала и вкарал решителния гол на полуфинала с Германия. Така Италия печели четвъртата си световна титла по футбол, а посърналият Сеп Блатер дори не излиза на награждаването, както подобава на протокола.
СТАТИСТИКА:
Италия – Франция 1:1 (5:3 при дузпите)
Голмайстори: Марко Матераци (19); Зинедин Зидан (7’ дузпа)
При дузпите: Андреа Пирло (вкарва), Силван Вилтор (вкарва), Марко Матераци (вкарва), Давид Трезеге (стреля над гредата в аут), Даниеле Де Роси (вкарва), Ерик Абидал (вкарва), Алесандро Дел Пиеро (вкарва), Вили Саньол (вкарва), Фабио Гросо (вкарва)
ИТАЛИЯ: Джанлуиджи Буфон; Джалука Дзамброта, Фабио Канаваро, Марко Матераци, Фабио Гросо; Дженаро Гатузо, Андреа Пирло, Мауро Каморанези (86’ Алесандро Дел Пиеро), Симоне Перота (61’ Даниеле Де Роси), Франческо Тоти (61’ Винченцо Якинта); Лука Тони
Треньор: Марчело Липи
ФРАНЦИЯ: Фабиен Бартез; Вили Саньол, Лилиан Тюрам, Вилиам Галас, Ерик Абидал; Патрик Виейра (56’ Алу Диара), Клод Макелеле, Франк Рибери (100’ Давид Трезеге), Зинедин Зидан, Флоран Малуда; Тиери Анри (107’ Силван Вилтор)
Треньор: Раймон Доменек
Голмайстор на турнира: Мирослав Клозе (Германия) – 5 гола
Най-добър играч: Зинедин Зидан (Франция)
Френският магьосник Зинедин Зидан получава наградата. Зизу, както е известен великолепният плеймейкър, печели всичко в кариерата си – титлите в Испания и Италия (два пъти), Шампионската лига, Междуконтиненталната купа, Суперкупата на УЕФА, световната (1998) и европейската титла (2000) с националния отбор на Франция.
Звездата на Зинедин Зидан изгрява в Бордо, след като започва професионалната си кариера в Кан. Той е петото дете на семейство алжирски имигранти. Като част от "жирондинците" Зидан заформя убийствен тандем с Кристоф Дюгари и през сезон 1995-1996 година двамата елиминират големия Милан в турнира за Купата на УЕФА след загуба с 0:2 в Италия и победа с 3:0 като домакин. На финала Бордо губи от Байерн Мюнхен, като Емил Костадинов вкарва гол и подава за попадението на Мемет Шол.
След това представяне Ювентус действа най-бързо и изпреварва Милан, подписвайки с французина. В Торино той става звезда от международна величина – печели две титли в Серия А и стига в две поредни години до финала на Шампионската лига, но Юве пада от Борусия Дортмунд с 1:3 и от Реал Мадрид с 0:1.
През 2001 година Зидан се присъединява към проекта Галактикос на Флорентино Перес и печели титлата в Шампионската лига след феноменален победен гол срещу Байер Леверкузен. Зизу вкарва топката с воле с левия крак право в горния десен ъгъл. Този гол показва в пълна степен великолепната координация на Зидан, който усилено се занимава и с бойни изкуства.
В националния отбор французинът ще бъде помнен винаги с двата си гола на финала срещу Бразилия през 1998 година, както и с европейската титла през 2000 година. Зидан прекратява футболната си кариера след финала на световното първенство в Германия, а понастоящем, към 2014 година, е помощник-треньор на Реал Мадрид.
Интересни факти за първенството:
- За първи път действащият световен шампион (в случая Бразилия) не се класира автоматично на финалите на световното първенство, а минава през квалификации.
- За пръв и единствен път досега първият и последният гол на финалите на световно първенство по футбол са вкарани от защитници. Първото попадение е на левия бек Филип Лам срещу Коста Рика, а Марко Матераци изравнява резултата на финала срещу Франция.
- Първенството бележи рекорд по брой жълти и червени картони – 345 официални предупреждения и 28 изгонени играчи.
- Руснакът Валентин Иванов държи рекорда за най-много показани картони в един мач – осминафиналът между Португалия и Холандия. Иванов вади 16 жълти и 4 червени картона.
- Куриозно и незапомнено остава съдийството на английския съдия Греъм Пол. Той показва цели три жълти картона на централния защитник на Хърватия Йосип Симунич в мача срещу Австралия от груповата фаза, преди да се сети да го изгони.
Коментирай