Всяка седмица у нас обсъждаме я някоя дузпа, я някоя засада. Плюем по нашите рефери, защото така е по-лесно, а пък и те са ни пред очите. Но истината е, че рибата се вмирисва откъм главата. А главата на футбола е ФИФА и УЕФА.

Старчетата, които ръководят световния футбол, все измислят разни кампании за феърплей и респект. Всичко това обаче е само показност. Всъщност именно те създават предпоставките за многобройните несправедливости от съдийско естество с категоричното си нежелание да въведат видеоповторенията във футбола и да дадат електронни очи на реферите.

Ясно е едно. Докато има човешки фактор при определяне на решенията на терена, винаги ще има ощетени и по цял свят ще пищят, че са ограбени. Арбитрите най-редовно решават кой печели победата, кой взима купата, кой става шампион. Волно или неволно, те сеят несправедливост, вместо да раздават правосъдие.

Дали са петима, шестима или десетима на терена, няма никакво значение. Видя се и снощи на мача Атлетико Мадрид – Валенсия. Когато върху фланелката на Никола Жигич от Валенсия зейна еднометрова дупка, разпорена при задържането му с ръце от съперник в наказателното поле, само главният съдия, страничният и този на аутлинията гледаха, но не виждаха. Преди това отменен гол на домакините заради несъществуваща засада, непоказан втори жълт картон на техен играч и още куп глупости. А уж имаме немските рефери за честни, безпристрастни и хладнокръвни. Но това е само един пример от безбройните...

Ден след ден хиляди хора по света се чувстват съсипани от съдийската несправедливост. Само умните /или чугунени?/ глави, които ръководят футбола, твърдят, че съдийските грешки били едва ли не чарът на най-популярната игра.

Докато обаче човешкият фактор не бъде сведен до минимум с помощта на видеотехниката, винаги във футбола ще има огромна несправедливост.