Нападателят на Шахтьор Донецк Жуниор Мораеш разказа още подробности за дните, които преживя в Украйна, след като руските войски влязоха в страната.

„Имах възможност да си тръгна сам. Един много влиятелен мой приятел ми се обади и каза: „Жуниор, има кола за теб, готова е да те вземе и да те закара до границата, за да можеш да напуснеш Украйна”. Благодарих му, но казах, че ще остана, докато си тръгнат всички”, започна Мораеш пред sport.ua.

„Украйна е голяма част от живота ми, нали. Децата ми живеят в Украйна по-дълго, отколкото в която и да е друга страна. Приятели, училище, връзки, всичко… По-голяма част от професионалната ми кариера премина тук, имам много приятели и близки. Украйна означава много за мен”.

„Наистина още не мога да възприема всичко, което се случва. Изглежда като кошмар. Изглежда, че всеки момента ще се събудя от него, защото видях много неща да бъдат построени, а сега – разрушени. Имам подобна „картина” в главата си. Наранен съм. Говорим за случилото се на площата в Харков – сградата на правителството. Когато играех там, обичах да ходя на този площад, да пия кафе, да се поразходя…. И тогава ракетата удари този площад и унищожи всичко. Имам чувството, че съм там точно преди ракетата да го удари, разбирате ли? Непрекъснато си го представям. Бих могъл да съм там…Все още е много, много странно”, продължи нападателят.

„Мисля, че животът на човек е най-важното нещо. По-важен е от професията на човек. В тази война виждаме много смърт, много грозни неща. И когато помагате за спасяването на живота на някого, се чувствате по-добре. Това ми донесе облекчение и усетих сила да продължа.Не можеш да се успокоиш, докато тази воина не спре”.

„Мислите ми бяха насочени към извеждането на хората от хотела в Киев. Имахме бебе на 4 месеца с нас, още три бебета, деца от три до пет години, както и възрастни, майки на футболисти, бавачка…”.

„В нощта в петък срещу събота някои играчи започнаха да се паникьосват – предимно млади. Опитаха се да избягат рано сутринта. Отидоха до вратата на хотела, за да видят как стоят нещата. Когато стигнаха до там започнаха експлозии и това ги спаси. Мисля, че това им спаси живота, защото се изплашиха и се върнаха вътре”.

„Моята задача в момента е да помогна за спирането на войната. Говорим за спасяването на животи. Опитваме се помагам на хора, които останаха там. В момента не мога да мисля за бъдещето си като футболист”, завърши Мораеш.