France Football, престижното френско списание, даде на Пеле "Златната топка" през 2014 г., само почетна, заявявайки, че той би заслужил скъпоценния трофей и много по-рано. Той щеше да е първият със седем топки, точно както Лионел Меси (35) днес. На 13 януари 2014 г. Пеле имаше сълзи в очите си на сцената на Kongresshalle в Цюрих. „Обещах на семейството, че няма да плача, но съм емоционален. Благодаря на Господ, че ми даде здраве да играя толкова години. Но не играх сам, всичко, което спечелих, беше с приятелите ми. Хората помнят футболистите, но нека не забравяме тези, които подготвят обувките, физиотерапевтите, масажистите...Искам да дам този трофей на всички тях“, каза тогава бразилецът, изявление, цитирано от UOL Esporte.

France Football и FIFA току-що му бяха дали почетната Златна топка за цялата му кариера.

Пеле изнесе реч по време на гала церемонията по връчването на Златната топка през 2013 г..

Той беше един от великите играчи в историята, трикратен световен шампион (1958, 1962, 1970), но несравнимият бразилец не спечели Златната топка за индивидуалните си постижения за дадена година, въпреки че игра 21 години (1956-1977), въпреки че първият трофей, създаден от френското списание, беше връчен в годината на дебюта му.

Правилата на France Football го забраняваха, както се случи с Диего Марадона. До 1994 г. наградата беше запазена за европейците. Година по-късно бяха включени и всички играчи извън Европа, като условието беше да играят в клуб на "Стария континент". Едва през 2006 г. всички ограничения бяха премахнати. От този момент нататък всеки можеше да спечели Златната топка.
Като признание за изключителната стойност на бразилеца, France Football обяви в специално издание, публикувано през октомври 2015 г.седемте години, в които Пеле щеше да спечели Златната топка, ако правилата бяха същите като днешните: 1958, 1959, 1960, 1961, 1963, 1964 и 1970. Днес той щеше да е изравнен с Лео Меси, също със седем трофея.

Кой спечели Златната топка в годините, когато Пеле би я заслужил:

1958 - Реймон Копа (Франция, Реал Мадрид)
1959 - Алфредо Ди Стефано (Испания, Реал Мадрид)
1960 - Луис Суарес (Испания, Барселона)
1961 - Омар Сивори (Италия, Ювентус)
1963 - Лев Яшин (СССР, Динамо Москва)
1964 - Денис Лоу (Шотландия, Манчестър Юнайтед)
1970 - Герд Мюлер (Германия, Байерн)

"Труд"