Всички големи първенства имат своите големи герои - някои очаквани, други не толкова. Евро 2024 е още в груповата фаза, но на сцената с пълна сил блести Иняки Уилямс. Лявото крило на Испания е познато име в световния футбол, но никой не го слагаше сред най-ярките звезди на шампионата в Германия.
Може би причината да не е поставян до Мбапе, Белингам, Педри и Фодън е това, че не играе в Англия или за грандовете в Испания и Италия. 21-годишният Нико е юноша на Атлетик Билбао и продължава да играе за родния си клуб. След вълшебното му представяне в първите два мача на UEFA EURO 2024 обаче никой не се съмнява, че той ще поеме в нова посока. Договорът му изтичаше през юни 2024 година, но по съвет на брат си го удължи до 2027-а. Откупната клауза обаче е в размер на само 50 млн. евро. Арсенал, Челси и Барселона бяха на опашката още преди началото на Евро 2024.
източник: Gulliver/GettyImages
Но кой всъщност е Нико Уилямс и защо е боготворен от феновете на Атлетик? Пътешествието му към страната на баските започва много отдавна и много далеч от Билбао. Мама Мария била бременна с брат му Иняки, когато заедно с баща им Феликс избягали от Гана, за да търсят по-добър живот. Пресекли пеша част от Сахара. Нямали обувки и затова трябвало да ходят боси. Феликс и Мария успели да се доберат до испанския анклав Мелила в Северна Африка. Прескочили оградата на границата и били арестувани. Адвокатът им ги посъветвал да излъжат и да кажат, че идват не от Гана, а от разкъсваната от гражданска война Либерия и искат политическо убежище. Той им съдействал да получат помощ в Билбао, където за тях се застъпил католическият свещеник Иняки Мардонес. Осигурил е необходимите грижи за Мария, която в онзи момент била бременна в седмия месец. Именно Мардонес е кръстникът на бъдещата звезда, той му подарил и първата футболна фланелка. От благодарност младите родители избрали първородният им син да носи неговото име Иняки.
Години по-късно, когато семейството вече било от четирима, Феликс отпътувал за Лондон в търсене на по-добра работа. Намерил я като портиер на „Стамфорд Бридж“ - стадиона на Челси. Иняки, въпреки че бил още дете, трябвало да помага на майка си в отглеждането на Нико. Самият той все още дете, заработвал и като футболен съдия, за да помага на майка си в отглеждането на по-малкото момче. Когато започнал да изкарва достатъчно, използвал спечеленото, за да върне баща си у дома.
източник: Gulliver/GettyImages
Иняки бил в радара на Атлетик дълги години, но се присъединил към младежката формация, когато вече бил на 18. Две години по-късно – през декември 2014-а, дебютирал за първия отбор с фланелката, в която се влюбил още от дете. По-малкият брат Нико се присъединил към школата, когато бил на 12. По същото време Иняки тъкмо е пробил в първия тим и започнал да пише своята футболна приказка. Майка им Мария е ключът към тяхното израстване не само във футболен, но и човешки план. Любопитното е, че Иняки играе за националния отбор на Гана, а Нико за Испания.
1Коментар