Преподавателят в НСА и бивш футболист и треньор доц. Михаил Мадански определено има око за добрата подредба на терена и силните страни на всеки един играч. Като бивш помощник на Лотар Матеус в националния отбор на България е и изключително любопитно какъв отбор от звезди на европейски футбол би съставил, ако имаше възможността да се бори за първото място на UEFA EURO 2024.

Доц. Михаил Мадански разкри в рубриката „Моите 11“ кои са футболистите, на които би се спрял и изключително изчерпателно обясни какви са техните силни страни. Сподели и че единият от критериите, по които е избирал играчите, е, че не е задължително да са ставали европейски шампиони.

„Спрял съм се на футболисти, които са оставили траен отпечатък върху целия европейския и световен футбол. И отделно съм ги запомнил с изключителни изяви на различните европейски първенства. Ще ги построя по система 4-3-3 (четирима защитника, трима полузащитника и трима нападатели), като тримата халфове ги определям като 6 номер опорен халф, 8 номер разиграващ и 10 номер офанзивен халф. Две крила и централен нападател в атака“, така започва доц. Мадански своя подбор от 11 играчи, които би завел на Европейско първенство.

„Започвам с вратаря – без да се чудя и да срещам някакви трудности определям като вратар на „Моите 11“ Джанлуиджи Буфон. Той е участник, мисля, на 4 световни и 5 световни първенства. Не е ставал европейски шампион, но е допринесъл много с играта си за полуфинали и финали, които са играли отборът на Италия на европейски първенства. Не напразно Буфон през 2013 г. беше избран в Италия за вратар на столетието“, каза бившият помощник на Ферарио Спасов в ЦСКА.

„Моят избор за десен защитник е Лилиан Тюрам, десен защитник на Франция. Участник на много световни и европейски първенства. Мисля, че съвсем до скоро той беше футболистът с най-много участия на националния отбор на Франция – 152. Тюран е в основата на европейската и световна титла на Франция през 1998 г и 2000. Това е едно много силно поколение на френския национален отбор и аз не напразно по-нататък също ще поставям хора от този велик отбор. Колкото и странно да звучи, единият ми централен защитник е ставал шампион на Европа с различни отбори, но той като централен защитник е носител на един изключителен рекорд. Той е централният защитник, който е отбелязал в историята 252 гола. Това е може би най-значимият рекорд в историята на футбола. И това е Роналд Куман. Той е с изключително влияние върху отбора на Холандия. Станаха европейски шампиони през 1988 г. Вторият ми централен защитник е една изключителна футболна личност с изключително влияние върху испанския национален отбор и испанския футбол. Това е Серхио Рамос. Капитан на Ла Фурия. Той е футболист – участник в двете последователни европейски титли на Испания – 2008 и 2012 г, също така и световен шампион. За мен Серхио Рамос и до ден днешен продължава да бъде образец за съвременен централен защитник. Ляв защитник – Паоло Малдини. Човекът-легенда, който като футболист мисля, че няма да имаме възможност да гледаме втори такъв във футбола. Той определено е моят любимец, моя слабост. Странното е, че той не е ставал европейски шампион, а е участник на 4 европейски първенства, ако не се лъжа. Изключителен футболист и човек. Чудех се много, но сравнявайки го с останалите леви защитници, които исках да посоча, мисля, че той е доста пред тях“, сподели бившият футболист и се прехвърли към халфовата линия.

„Отивам към халфовата линия – 6, 8 и 10 номер. Тук имах голяма дилема по отношение на 6 номер, т.н. опорен или дефанзивен полузащитник. Първоначално обсъждах за себе си идеята да поставя там Лотар Матеус, с който имах възможност да работя заедно в националния отбор на България, но си спомних една случка, която той ми разказа. През 1980 г. Германия играе срещу Холандия на Европейско първенство. 3:0 за Германия. И тогава го пускат Лотар Матеус да играе и след негови грешки резултатът става 3:2. И той си признава, че това е най-несполучливият дебют, който някога някой е правил. По тази причина той няма други европейски титли, а по-късно започна да играе и като централен защитник. Затова моят избор тук попада отново на немски футболист и това е Бастиан Швайнщайгер. Не е печелил европейско първенство, а световно. Той за мен е образец за дефанзивен опорен полузащитник. Изключителен футболист с 4 участия на европейски първенства. Специално за мен това е футболистът, който играеше брилянтен футбол за тази позиция. За 8 номер – разиграващ полузащитник, нямам абсолютни никакви дилеми и поставям Зинедин Зидан, който е в основата и на европейската, и на световната титла на Франция през 1998 и 2000 г. Странното е, че Зидан, който е от алжирски произход, изявява желание да играе за националния отбор на Алжир. Тогавашният треньор на Алжир казва, че няма да стане футболист и е много бавен. Алжирците отказват да го вземат в националния отбор и знаем оттук нататък какво се случва със Зидан. За 10 номер – офанзивен полузащитник, безспорно поставям Мишел Платини. Той е капитан на френския национален отбор дълги години. Три пъти е избиран за Футболист на Европа. Това е първият случай, който се случва в Европа три последователни години да избират един и същи човек за номер 1 – 1984, 1985 и 1986 г. Платини до ден днешен държи рекорда за брой голове в европейски финали – 9 гола през 1994 г, когато Франция стават европейски шампиони“, обосновава решението си за избор на халфова линия доц. Михаил Мадански и преминава към нападателите.

„Отиваме към нападателите. 7 номер или дясно крило за мен няма абсолютно никакво съмнение, че това е Кристиано Роналдо. Единственият футболист, участвал на 5 европейски първенства. Става европейски шампион с Португалия през 2016 г. и държи, ако не се лъжа, рекорда за гол майстор на всички европейски първенства. На позицията централен нападател поставям холандския нападател Марко ван Бастен. Всички помним неговия изумителен гол срещу Съветския съюз на финалите за Еропейско първенство през 1988 г. Но това е един малък щрих от неговия портрет. За мен той е олицетворяваше модерния централен нападател. Подвижен, изключително интелигентен, умен централен нападател. Ненапразно и той беше избиран три пъти за футболист на годината в Европа. Много се чудех за лявото крило. Там имах доста фаворити като Гризман, Вия и т.н. Но аз като патриот реших в „Моите 11“ да поставя Христо Стоичков. С негова помощ ние успяваме през 1996 г. да се класираме за първи път на европейско първенство, където се представяме добре. Побеждаваме Румъния, равен с Испания, падаме от Франция. Спомням си мача с Германия, който спечелихме тука с дузпи. Избирам го, не само за това, а и поради факта, че Христо Стоичков има изключително голямо влияние върху играта на нашия национален отбор по това време. И не на последно място, че той е избран в идеалния отбор за Европейското през 1996 г. на позицията ляво крило. Аз с чиста съвест поставям на тази позиция нашия сънародник Христо Стоичков“, завършва своя отбор той.