Албанският национален отбор по футбол се превърна в истински хит в квалификациите за Евро 2024, след като почти сигурно ще изхвърли от първенството на континента скъпата селекция на Полша, начело с голямата звезда Роберт Левандовски.
 
Група "Е" не включва някоя от големите футболни сили, но там - освен поляците, са винаги стабилната формация на Чехия, а също така и трудните за побеждаване Молдова и Фарьорските острови. И докато предварителните очаквания бяха за промоция за отборите на Полша и Чехия, то албанците категорично разбиха тези прогнози.
 
На пресконференцията вчера преди контролната среща Албания – България въпросът беше как са постигнали такъв забележителен напредък, каква е ролята на треньора, на начина на подбор на състезателите и какви са играчите, които са на път да гарантират второ участие на малката балканска страна на Еврофинали след 2016-а година.

Вратарят Томас Стракоша, който премина от италианския Лацио в английския Брентфорд, дава своето обяснение.

„Имаме силен отбор и си вярваме. Не мислим кой е срещу нас, а се стараем ние да играем смело и силно. Играем за страната си и това не са само думи. Това е ключът за добрите резултати на Албания", каза 28-годишният вратар. 
 
Но всъщност кой е създал този отбор и как? Откъде страна с население 2,8 милиона души намира играчи, които се представят така добре? И защо албанците го правят, а в България не може да се случи?
 
Само седем футболисти от групата на албанския национален отбор, селектирана от бразилския специалист Силвиньо за мачовете с Чехия и България, са родени на територията на страната. Това означава, че групата от 23-а футболисти се попълва с 16 човека, които са от албанската диаспора в Европа.
 
И както преди години Косово направи бум по подобен начин, сега Албания се възползва максимално от емигрантските деца в Западна Европа. Но за много от седемте местни също е  доста условно да се каже, че са продукт на албанската футболна система. Например лидерът в защитата Елсейд Хисай с 80 мача за "червено-черните", който в момента е в Лацио, още на 16 г. е селектиран от една от водещите италиански академии Емполи. Подобен е случаят с третия вратар Елхан Кастрати, който на същата възраст е привлечен в школата на Пескара. Халфът Казим Лачи също е роден в Албания, но още на 8-годишна възраст започва пътя си в школата на гръцкия гранд Олимпиакос. Абсолютно същата е историята и с младата 21-годишна звезда на Интер Милано - Кристиан Аслани. Той никога не е ритал по албанските терени, макар да е роден в Елбасан. Футболната му кариера започва в продуктивната школа на Емполи.
 
Нападателят Ернест Мучи е един от малкото, който извървява стандартния и смятан за обичаен път – роден в Тирана, започва в школата на местния ФК Тирана, след това рита във втория отбор в трета лига, а после играе три сезона за представителния тим. Там вкарва 16 гола и е привлечен в Легия Варшава, където се намира във втората от трите години договор.

Интересна е историята на извикания само за мача с България нападател Марвин Чуни. Той е роден в малко германско градче и е юноша на Байерн Мюнхен. След няколко сезона под наем във втора и трета лига, високият 188 см футболист се мести в Серия А, където е силно желан от новия треньор на Фрозиноне - Еузебио Ди Франческо. Интерес към 21-годишния футболист е имало от Вердер Бремен, Карлсруе, Айнтрахт Брауншвайг и Клермон.

Мирто Узуни, Сокол Цикалеши, Ернест Мучи са другите, които са родени в Албания и са започнали да играят в местни клубове и школи.
 
В отбора има и една група футболисти, които са албанци по произход, но са родени в съседните Косово и Република Северна Македония. Явно при тях националната принадлежност е надделяла над гражданството и страната на произход. Такъв е случаят с нападателя Таулент Сефери, който сега играе за Банияс (ОАЕ). Роден е в Куманово, Република Северна Македония, и дори има два мача за тази страна през 2014-а. Но след среща и няколко разговора с добре познатия у нас бивш нападател Албан Буши, той решава да приеме предложението да играе за Албания. Същата е ситуацията с Ясир Асани, а вратарят и капитан Етрит Бериша, Арбнор Муя и Мирлин Даку са родени в Косово, но играят за Албания.
 
Вратарят Томас Стракоша е роден в Атина и започва да играе за Паниониос. Също в гръцки клубове започват кариерите си Марио Митай и Енеа Михай. Защитникът Иван Балиу е от Малавеля (Испания) и в момента футболист на Райо Валекано. Клаус Гясула, Илбер Рамадани и Марвин Чуни са от Германия. Ритащият за Челси нападател Армандо Броя е роден в Слоу (Англия) и преди да пристигне при "сините" от Лондон, е минал през школата на Тотнъм за две години. Но най-голяма е групата от Швейцария - Фредерик Весели, Берат Джимсити, Арлинд Айети, Недим Байрами. Всички те са продукт на школите на ФК Цюрих, Грасхопърс, Базел и Йънг Бойс.
 
Ако се класира за Европейското, Албания като нищо ще представи на света още играчи от европейска класа,  които дори не играят мъжки футбол - Адриан Байрами (Бенфика), Деан Враничи (Парма), Флавио Сулеймани (Лацио). 
"Има милиони албанци, пръснати по целия свят, които играят футбол. Ние просто продължаваме да ги търсим", казва с усмивка Силвиньо.
 
Автор: БТА/Атанас Василев