Новият мениджър на Челси Маурицио Сари може и да се надява, че ще стане герой на "Стамфорд Бридж", но неговите корени със сигурност могат да се нарекат "геройски". 

Това е така, защото неговият дядо - Гофредо Сари, е пряк участник в най-опустошителния военен конфликт в историята - Втората Световна война. Сари-старши се превръща в национален герой, след като рискува живота си и помага за спасяването на двама американски пилоти. Гофредо ги укрива няколко дни, а след това ги придружава до по-сигурна зона. Но нека започнем отначало...

През 1944 Италия е под германска окупация след залавянето на фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Съюзниците вече са направили своя десант в Сицилия и настъпват смело от Юг. Германските сили обаче са около планините на Флоренция и изчакват в засада.

Бил Ланза от Ривър, Масачузетс, е бил част от екипажа на бомбардировача "Митчел" B-25, който е свален от противовъздушен огън от германските сили. След като самолетът пада се самозапалва. Като по чудо, Ланза успява да се измъкне от огъня. За това му помагат две италиански момчета - единият от тях е тийнейджърът Америго Сари - бащата на Маурицио Сари, и негов прятел.
  
Пилотът на самолета умира в катастрофира, двама от екипажа са пленени, четирима, включително и Ланза, успяват да се измъкнат от нацистите в околността на Вал д'Арно, на 200 мили от фронтовата линия. Те се разделят на две групи. Не е ясно какво става с втората, но в първата са Ланза и неговият приятел Тод.

Двамата поемат към една отдалечена ферма, където се скриват в хангара между насечените дървета и покриват себе си с листа. Фермерът обаче разбира за присъствието на американците.

Оказва се обаче, че собственик на фермата е...Гофредо - дядото на Маурицио Сари, който по това време е ненавиждал нацизма и се е изявявал като партизанин и помощник на съпротивата. Без да се бави фермерът дава на Ланза и Тод бутилка вино, малко сирене и цивилни дрехи. След това ги кара отново да се укрият между дървата за огрев и да останат така известно време.

Уникалната история е разказана по-късно от Джон Ланза, внукът на Бил, в книгата "Застреляй Италия", публикувана през 2010г. Рискът за фермера е бил голям, тъй като, ако нацистите разберат, че укрива американци, той е щял да бъде разстрелян. Все пак Гофредо е решил рискува.

След залез той решава да изведе войниците до по-безопасна територия и ги вкарва в една близка пещера. Те живеят там цели...65 дни, а Сари им носи супа, хляб и от прочутата италианска паста.

Германците все пак разбират, че оцелелите войници са били спасени от италианци, живеещи в околността, и започват да ги търсят. Парадоксалното е, че пещерата, в която се укриват американците, на стотина метра от лагера на нацистите. 
 

В книгата на Ланза-младши се разказва: "Сари често посещаваше пещерата. Играехме на игри, разсейвахме се с каквото можем в тъмното".

След почти два месеца в пещерата, тримата решават, че е време да опитат да намерят път към спасението. Най-трудната част е била да измислят план как да прекосят близкото село, а от това ги е деляло един мост, наблюдаван от нацисти. 

"Германците се укриваха в лисичи дупки и чакаха своите жертви. Гофредо обаче не ни остави нито за миг и успя да ни помогне", се пише още в книгата. 

Тъй като познава добре селото, Гофредо успява да намери начин да преодолее германската барикада и да изведе американците от пещерата по най-безопасния начин. Той ги вкарва в мазето на една полуразрушена църква, която приютявала еврейски семейства. След кратък престой, войниците все пак успяват да се доберат до един близък английски лагер, който е доближил до фронтовата линия, да се присъединят към него и да се спасят.

След края на Войната, Гофредо получава поздравителен писмо, изпълнено с големи благодарност от Белия дом.

През 2015г. Маурицио Сари е попитан от в."Република" за тази велик семеен спомен: "Писмото беше адресирано до Гофредо. Американците не го бяха забравили. Той беше много щастлив и горд от този факт".