Бербо за финала на ШЛ през 2011-а: Сър Алекс призна, че е сбъркал, че не ме е включил в групата

Димитър Бербатов източник: Дарик радио

Димитър Бербатов източник: Дарик радио

Един от най-добрите футболисти на България – Димитър Бербатов – даде пространно интервю за предаването „Код Спорт“ по TV+. Той засега всички актуални теми около себе си, като не пропусна и предстоящия демонстративен мач на 14 юни, организиран съвместно от неговата фондация и тази на Луиш Фиго. 

Нападателят бе върнат назад в годините, и по точно на момента, когато се състезаваше във Висшата лига. Бербатов си спомни и за финала на Шампионската лига през 2011 година, когато Сър Алекс го остави извън групата. Благоевградчанинът сподели, че самият Фъргюсън е признал преди време, че е сгрешил, а това за него е най-голямото признание.
 
- През 2008 година три часа преди да затвори трансферният прозорец, на летището имаш най-скъпият шофьор в света – сър Алекс Фъргюсън.
 
- Това беше като по филмите. Не го очаквах. Бяха ни пратили самолет, кацнахме в Манчестър. Емо Данчев знаеше какво се случва и кой ще ни чака, но не ми каза. Слизам развълнуван, не знам къде се намирам. Започвам да си представям как нося фланелката, играя и вкарвам голове. В същия момент чувам: „Хай, Берба!“ И кого да видя? Сър Алекс. Изпаднах в шок, губиш ума и дума като видиш такъв по-известен човек. Идва да ни посреща. Мисля си, че той си е с неговата кола, а ние с друга. Кани ни в неговата кола всички заедно. Аз продължавам да съм в шок. Влизаме в колата и тръгваме – аз, той, Емо Данчев и още някой имаше, но не мога да се сетя кой. Караме и мълчим. Аз не мога да кажа нищо. На мен мълчанието не ми пречи – седя си и си мисля разни работи. По едно време започна да говори нещо, за да разчупи леда. Още имах трудности да разбирам Съра, не бях свикнал с акцента. Пътуването беше неудобно, но пък забавно.
 
- И още една история – 10 минути преди края на трансферния прозорец – факсът от Тотнъм го няма…
 
- Имаше един напрегнат момент. Сега си мисля, че тези неща продължават да се случват в Англия, защото там обичат драматизма. Всичко трябва да се случва в последния момент, да не изпуснем нещо по-добро, въпреки че нервите на футболистите се опъват. Въпреки че конкретно в моя случай имаше факс. Аз бях пред инфаркт, Емо също. Съра и Дейвид Гил бяха спокойни. Казват: „Спокойно, всичко ще бъде наред!“ Викам си: „Как спокойно? Ще си изпусна шанса!“ Вече губех надежда и по едно време факса дойде. Бях в тотален шок и не знаех къде се намирам. Имаше една купчина с документи за подписване. Мислех си как ще успеем да ги подпишем в срок. Успяхме някак си. Последваха целувки и прегръдки. Накрая всички бяха доволни.
 
- И си в Театъра на мечтите.
 
- Да. Съра ме пита: „Ти с кой номер искаш да играеш?“ Вече бяхме подписали и бях доволен. Викам си: „Вече няма какво да стане, не може да ме върнат“ и казах „девети“.
 
- Три сезона и половина при „червените дяволи“...
 
- Аз си ги броя четири.
 
- Да, реално са така. Четири сезона при „червените дяволи“ – триумфи, малко разочарования. Какво все пак най-много се е запечатало в съзнанието ти?
 
- Като цяло почти всички неща. Вече бях на най-високото стъпало. Успях поради труда си, упоритостта си и защото не се предадох. Това беше моята награда за всички трудности, които изпитах в кариерата ми. Всеки път, когато отивах на тренировка или имах мач, дори и трудните моменти или когато съм бил тъжен поради различни причини, винаги съм оценявал факта, че съм в Манчестър Юнайтед, тренирам под ръководството на най-добрия треньор, играя с едни от най-добрите футболисти и също така се изправям срещу някои от най-добрите футболисти. Разбира се, всичко това бе съпроводено с възходи и падения, добри резултати и загуби, с купи. Като цяло всичко беше като в рая.
 
- Датата 19 септември 2010 година говори ли ти нещо?
 
- Не знам какво се е случило. Аз съм много зле с датите.
 
- Димитър Бербатов – Ливърпул 3:2.
 
- Да, между другото приятели постоянно ми напомнят тази паметна дата, а аз все забравям и питам какво се е случило на 19-ти. Може би тогава беше моментът, в който дори тези, които все още подлагаха на съмнение качествата ми, ги признаха. Особено вторият гол. Малко хора могат да вкарат по подобен начин. Това не е нескромност и арогантност, а виждане за собствените си качества. Аз знам какво мога и какво не мога. Точно такъв вид голове никога не са ми били трудни, защото обичам импровизацията. Специално този мач не само за мен, а и за отбора беше готин момент.
 
- И още една дата 27 ноември 2010 година – там головете не са три, а пет срещу Блекбърн.
 
- Странното после беше, че някой ми обясняваше, че е трябвало да вкарам шест. Все едно пет не са достатъчни… Окей, донякъде имат право, защото ако бяха шест, щях да съм единственият футболист с толкова голове в един мач. Но след това дори не се бях замислял какви футболисти са в тази класация, както и че съм първият чужденец вкарал пет гола и т. н. Мачът беше от тези, в които ако бях ритнал от центъра, топката щеше да влезе. На четвъртия-петия гол се опитах да подавам, но топката се връщаше при мен, рикошира… Всичко беше наредено.
 
- Както казва легендата във волейбола Борислав Кьосев: „Искам да сбъркам и не мога.“
 
- Не можех, каквото и да направех, всичко се получаваше.
 
- Не ти ли пречеше тази твоя философия в Англия? Преди време каза: "За какво да я гоня тази топка, която е безнадеждна. Ще се изправят да ми пляскат, а аз ще съм се изхабил. По-добре да съм свеж за тази, която мога да отиграя."
 
- Това е точно така. И в момента, и аз като играех, футболисти правят абсолютно същото. Просто, когато се съсредоточиш върху някой прекалено много, е трудно да изместиш фокуса си от него и да видиш, че подобен тип нападатели правят същото. Веднага давам пример с Ибрахимович. Рядко го виждам да гони излишни топки. Пазиш си силите за точния момент и точното място. Малко хора разсъждават така. Затова в един отбор не може всички да са като мен, защото тогава ще сме на последно място. Трябва да имаш някои, които „ръмжат“ около топката, борят се и после я дават на тези, които могат. Аз не мога без тях и обратното. Хората искат да гледат и красива игра. Всичко е микс от отборни качества. Затова отборът е най-важен.
 
- Преживя ли финала в Шампионската лига през 2011 година, когато остана извън групата?
 
- Преди известно време Съра каза, че е било грешно решение. Това е най-голямото признание, че в случая може би е постъпил грешно.
 
- И най-големите бъркат.
 
- Факт. Въпросът беше, че не се намери един човек, който да приеме това решение като нормално, тъй като специално този сезон станах голмайстор и пак имах усещането, че откъдето ритна топката, ще я вкарам. От коляното в носа да ми се удари, щеше да влезе. Не че щяхме да победим, но се чувствах във форма. Самочувствието ми беше такова, че със затворени очи ще вкарам. Разбира се беше изненада, дори шок за мен, но се случи.
 
- В този мач Барса скри топката на Юнайтед.
 
- И в предишния бе така. В крайна сметка тогава Барса беше в апогея си. В първия мач може би започнахме по-добре. Роналдо имаше един шанс за гол. Ако се бяхме възползвали, нещата щяха да се развият по друг начин, но вече е минало.
 
- Спомена Роналдо – как си партнираше с него?
 
- Продължавам да обяснявам на младите момчета в България и в другите отбори за него. Всички му се радват. Имитират го – кой може, кой не може. Понякога се получават и циркаджийски изпълнения. Казвам: „Окей, няма лошо, че искате да имитирате, но този човек идваше първи на тренировка и работеше като животно“. Арогантността му е заслужена. Той вярва в качествата си и ги подкрепя с игра, голове, купи и т.н. Но тренираше зверски. Всеки ден плуване, фитнес, коремни преси. Оставаше след тренировка и се виждаше, че амбицията му е толкова голяма и в крайна сметка му помогна да успее. Той пак беше успешен, но след това успя на много по-високо ниво. Не е само да се опитваш да подражаваш на някого, а трябва да работиш здраво. Особено тези, които нямат неговия талант или този на Меси. Веднага давам пример с Гари Невил, който ще дойде за мача и е супер пич. Един път ми обясняваше: „Берба, трябва да сме реалисти, аз нямам таланта на Роналдо, Руни и т. н., обаче всеки ден съм тук първи, всеки ден тренирам като луд и никой не може да ми каже, че тренирам по-малко от някой друг. С това наваксвам и затова съм тук толкова години“. Какво можеш да кажеш? Евала.
 
- Дълголетник стана с тази политика.
 
- Без такива футболисти примерно Роналдо и аз не можем, защото те вършеха „черната“ работа.
 
- Затваряме "английската страница" с Фулъм.
 
- Във Фулъм беше супер. Мартин Йол ми даваше топката и знаеше, че няма нужда да ми казва каквото и да е. А когато някой прави така с мен, знае, че аз няма да му се кача на главата, а ще направя така, че да не го разочаровам. Разбира се трябва да ме познава и да ми даде пълна свобода. Той го знаеше и затова така добре се разбирахме. Вкарах с едно воле срещу Стоук Сити. Беше много хубав гол. Виждах, че той е под напрежение, макар че никога няма да си признае, защото всички имаме достойнство и его. Виждам, че му е притеснено преди мача. Казвам му: „Спокойно“. Стана 1:0. Отидох да го поздравя. Понякога може да видиш по реакцията на човек как изпитва облекчение. Като ме хвана и щеше да ме „счупи“. Имаше даже сълзи в очите му. Толкова му беше готино, защото този мач беше важен и успяхме да победим. Този човек за мен е супер. Винаги сме се разбирали и продължаваме да го правим.
 
- От малък си фен на Нюкасъл. Имаше ли възможност да преминеш при „свраките“?

 
- Не. Смея се и се учудвам на нещата, които се пишат. Понякога се публикуват с цел да се размърда някакъв вид интерес от страна на дадения отбор. Не се прави само за мен, а и за други хора. Това пак са маркетингови стратегии. Не е имало възможност, просто защото тези хора не са имали нужда от мен. Аз добре знам, че нямат нужда от мен. Те си имат добър отбор. Не е имало полза от такова нещо.

- Говорил ли си някога с Алън Шийрър?

- Да, представяте ли си Алън Шийрър ми взимаше интервю, мисля че за Би Би Си. Беше дошъл на „Олд Трафорд“, аз пак бях притеснен. Алън Шийрър е голмайстор номер 1, въпреки че не блестеше с техника, а на мен ми харесват технични футболисти. Незнайно защо ме привличаше този футболист с това как вкарваше голове отвсякъде и как ги бореше с лакти. Говорили сме, точен е и като човек.

- Не трябва да подминаваме и темата за националния отбор. Сега като мина време как оценяваш решението си да спреш като правилно, прибързано или неточно?

- Може да се тълкува по много начини. Най-важното в случая беше, че аз не съм се отказал от националния отбор, а се оттеглих, защото реших, че е правилният момент. Вече е минало, гледам да не се връщам към тези моменти. Някой ден, когато излезе книгата ми, която пиша, в нея ще бъде уточнено кое как е било. По разбираеми причини не мога да кажа всичко сега. Пазя си най-хубавите неща за книгата.

- Кажи за марковите лафове – „трите коня, които теглят каляската“. Харесваш ли си го?

- Във всеки отбор има хора, които теглят тима. Харесвам си, защо? Не е лош. Както мен са ме теглили в отбори, така и аз съм теглил в националния отбор. Все някой е бил конят в определен момент.

- Друг цитат - „Ще дойда да ви оправя футбола един ден“.

- Но казах, ако ме поканите. Истината е, че във всяко нещо, което правя, трябва да се чувствам подготвен, а не да се впускам в нещо без да имам и най-малката представа кое как се случва. Ако дойде изобщо такъв ден, трябва да съм подготвен. Да знам, че ще се справя, ще имам средствата и екипа за това. За момента виждате с какво съм ангажиран. Други неща са ми на преден план. За момента приоритетите са ми семейството, мача на 14 юни… В последствие всичко ще се нареди. Аз все си мисля, че нещата се нареждат. Трябва да уцелиш правилния момент за това, което искаш да правиш.

- Ще се наредят ли нещата за българския футбол?

- Ще се наредят.

- Как?

- Не знам. Ето, виж базата, която се направи на Българския футболен съюз е много хубава. Бях да я видя. На хубаво място, хубави терени, хубав хотел. Предразполага те като отидеш да искаш да играеш футбол. Готино е направено. Някаква стъпка към нещо по-добро. Но как ще се оправи е въпрос, който сега ако седнем да говорим, ти имаш едно мнение, аз имам друго, друг има трето… Може да не се съобразите с моето, но винаги е хубаво да гледаш гледната точка на хората, които са били вътре в играта. Винаги ще поддържам мнението, че те разбират най-вече какво трябва да се прави. Ако аз почна да казвам, че мога да коментирам и да водя предаване по-добре от вас, сигурно няма да е приятно и да звучи добре, нали? По същата логика футболистите, когато чуят нещо подобно от хора, които не са играли футбол, не им става приятно. Това са нормални неща. И аз искам да съм лекар, и аз ще дам мнение, но не си позволявам да го правя. Има си една култура, която малко хора я имат тук.

- Малко хора знаят, че наблюдаваш спокойно мачовете от А група в една стаичка в Стара Загора на твоите приятели Александър Томаш, Тодор Кючуков и Константин Мирчев. Запази си приятелството с тях.

- Аз съм лоялен човек и харесвам такива хора. Особено към приятелствата и хората, които са ми помогнали, се стремя винаги да бъде лоялен, точен и ясен. Хората, които ме познават, знаят какъв съм. Имам приятелства от много време и са се запазили. Гледам да не се променям, защото славата и парите са двете неща, които хората най-малко могат да понесат и да се справят с тях. За мой късмет или съм бил покрай хора, които са ми давали правилните съвети, или съм се „очукал“ от грешките и сам съм проумял някои неща. Хората, които са най-близо до мен, са изпитани във времето. Аз познавам много хора, много хора също ме познават, но само това, което позволявам да видят. Има доза истина в това, което каза. Да, ходя и гледам, защото ми е интересно. Подкрепям приятелите си и се радвам с тях, когато се развиват. А и в България трябва да се дава път на млади треньори и млади футболисти. Аз съм за това, което се покрива с фондацията ми, защото помагам на деца. Искам повече деца, млади играчи да се налагат в отборите, което е трудно. Успехите са на първо място и няма търпение.

- Кога смяташ, че можем да видим една генерация като тази на Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров?

- Според мен ще има. Иска ми се да има. Винаги се опитвам да гледам позитивно. Може да не го доживеем да го видим, но ще има. Ако след време се занимавам с футбол, изхождайки от това какво съм постигнал и как на мен са ми помогнали, ще ми е кеф да има млади футболисти, които да успеят. Това е и причината да поканим някои талантливи момчета на мача. Защо го правя? За да могат да се "отъркат", пък дано някой прихване нещо от тези футболисти. Може и да не играеш, но като дойдеш в съблекалнята, като поговориш с човека, като го питаш един елементарен въпрос или му искаш съвет, после като се прибереш вкъщи, ще искаш пак да се видиш с тези хора и да си в тяхната компания. Но за да се случи, трябва да работиш много.

- Обичаш киното, не се ли изкушаваш да се появиш в някой български сериал? Не вярвам, че нямаш покани, но може би нашите продуценти не могат да си го позволят…

- Да, може би очакват да ме поканят и аз да отида ей така. Трябва да ми предложат нещо. Имам мерак и желание. Направих един клип, може би сте го гледали.

- Да, даваш анонс за заложбите си.

- Скрит талант.

- Какво стана с рисуването?

- Рисуването си върви, когато имам възможност и се отпускам. Сега с две деца е по-трудно да намеря такова време, но когато мога си релаксирам. Интересите ми са различни в много области. Футболът за съжаление е до време, но той си остава моята любов. Но не може да играем вечно и трябва да се ориентираме в други поприща.

- Какво последно нарисува?

- Рисувам татуировки и скечове. Трябва сам да си измисля абсолютно всичко. Не мога да чакам някой да ми каже. Едната ми дъщеря също е художничка и постоянно ми дава съвети. Обменяме опит.

- С дъщерите ти ли се чувстваш най-щастлив?

- Да, с дъщерите. Всеки човек може да разбере, че когато примерно си имал напрегнат ден в офиса, като се прибереш може да се почувстваш един вид дете. Може да си говориш детски приказки. По-малкото ми дете е много малко и понякога плещи такива неща, че няма как да не ти стане смешно и ти да не се включиш и да започнеш да говориш някакви глупости. Детските неща изключват за момент реалните проблеми или нещата, които трябва да свършиш, и ти вкарват стрес и знаеш, че от теб зависят много работи. Прибираш се и ти става готино.

- Значи детето в теб не си е отишло?

- Според мен това е най-доброто качество, ако един мъж може да запази детето в себе си. Всички сме момчета и показваме детското в себе си в определени моменти. Трябва да знаеш кое кога да вадиш на показ.

- Защо избра да живееш в България?

- За момента съм тук. Казах и преди, че се чувствам добре. Семейството ми се чувства добре. Докато това е така, ще бъдем тук. Имам работа за вършене с фондацията ми, с мача. Изхождайки от положението ми, трябва да се опитам да дам пример на младите хора. Който иска, да слуша, разбира се. Важното е да можеш да чуеш, защото ми омръзна неправилните хора да се опитват да дават съвети и децата да подражават на тях. Това не е правилно. Хората се отъждествяват с мен като успял футболист и спортен човек, но изхождайки от това как съм успял, може да успееш в различни сфери на живота. Затова се опитвам да бъда най-добрият пример. Разбира се и аз имам своите кусури и минуси като всеки човек, но се старая да давам възможно най-добрия пример на всички подрастващи. Трябва да видят, че ако можеш да се лишиш от някои неща в краткосрочен план, ще береш плодовете в дългосрочен. Ще имаш спадове, но в последствие ще спечелиш много повече, ако си упорит и знаеш какво искаш в живота. Затова съм тук – имам работа за вършене и го правя с удоволствие. Пък и ми харесва страната. За какво правя този мач тук? За да дойдат и да видят. Постоянно съм им говорил на всички колко хубава страна имаме – море, планина, всичко. Да, и ние си имаме нашите кусури, обаче държавите, в които съм бил имат същите проблеми. Хората, с които съм говорил в чужбина, обясняват същото, което и нашите. Егати държавата! Каква държава сме! Какви политици имаме! Мислил съм си да се сменим, да идим какво ще се случи. Трябва да се радваме на това, което имаме.

- Как гледаш на политиката?

- Далеч съм от нея все още, но никога не се знае. В момента имам други приоритети. Опитвам се да се занимавам с нещата, които разбирам, но не всички мислят по този начин.

- Може би най-доволен ще е Рио Фърдинанд, защото най-накрая ще му сбъднеш мечтата да види България и нашите дискотеки, а не само неговия ресторант в Манчестър…

- Абсолютно, но истината е, че Манчестър се разраства. Останах изненадан колко много се строи, как икономиката на града се развива. Когато аз бях там, наистина имаше два ресторанта, даже един и половина. Сега са три-четири. Вече инвестират повече и в Манчестър, и в Бирмингам и другите градове. Специално Рио го видях. Позитивно настроен е. За мен ще е удоволствие да дойде, защото знам, че е точен пич. Ще му хареса, пък и ние ще се опитаме да направим така, че хората, които дойдат, да искат да се върнат. Ако щеш нашето море, нашата планина. По този начин показвам на света каква държава имаме. София е столица на спорта. Каква по-добра реклама от нашия мач? Това е правилният момент, за да се случат нещата.

- И да поканим всички на мача на 14 юни.

- Абсолютно. Всички на мача, защото са дарители за нашите деца. Това не е моят мач, а нашият мач. След това всички деца ще берат плодовете на успеха.

профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
Димитър Бербатов

Други