Изморен, развълнуван и все още по детски срамежлив, тийнейджърът в състава на Испания Рики Рубио сподели първите си мисли на родна земя, след спечелената европейска титла, пред „Марка”. Само за едно лято Рики порасна поне с пет години, след куп проблеми и неизвестни около бъдещето му – НБА, Ховентут, Барселона… Накрая обаче, няма нищо по-хубаво от европейския връх.

„Всяко лято трябва да се уча, и колкото по-трудно е, толкова повече полза имам аз,” сподели Рубио, звучейки далеч по-възрастен от 18-те си години.

- Тази година имаше много сериозни предизвикателства пред теб. Като че ли дотук в кариерата ти се изправяш от едно предизвикателство пред друго…?

- Да, но трябваше да поема отговорността. След като Хосе Калдерон се отказа, (Хуан Карлос) Наваро, Раул (Лопес) и аз трябваше да поемем неговите функции. Мисля, че се справихме доста добре – все пак сме шампиони.

- Вече от известно време си с този национален отбор, но все още си най-младия в състава. Как се чувстваш?

- Винаги съм казвал, че още от самото начало всички се отнасят много добре с мен. Ние сме като едно семейство, има и нови членове, но ядрото си остава същото.

- Най-силните ти два мача за националния като че ли са срещу играчи от НБА – срещу САЩ на Олимпиадата, и сега срещу Тони Паркър и Франция. Има ли нещо „скрито” в това?

- Може би има повече мотивация, но не играя аз срещу техния гард, а играем отбор срещу отбор. Срещу Франция знаехме точно как до победим. На Европейското вървяхме крачка по крачка, и показахме, че можем да печелим мачовете на живот и смърт.

- След като лятото бе толкова тежко за теб, сега чувстваш ли се още по-щастлив, или си по-скоро облекчен, че сте изпълнили целта си?

- Наистина това е един щастлив край. Това е първото ми толкова тежко лято, но в крайна сметка всичко завършва страхотно.

- Наистина премина през много нали?

- Да, това е истината. Но научих много ценни неща, и ще продължавам да се уча.