Селекционерът на българския национален отбор по баскетбол Пини Гершон отказа да даде конкретен отговор на въпроса дали би останал начело на „трикольорите”. Един от най-добрите треньори в света изведе България до Евробаскет 2009, а след трите загуби в групата отговори на всички въпроси към него. Той отново сподели, че за него резултатите са очаквани, но призна, че бъдещето на нашия баскетбол не е розово, ако не се работи правилно. Пини не скри разочарованието си от факта, че за една година в България никой не е послушал съветите му за работа и не е свършено нищо за развитието на този спорт.

Гершон добави, че не разбира защо родните треньори не намират тренировките, които провежда за интересни и не желаят за вземат нещо от неговото знание. Той се завръща в Тел Авив, за да води гранда Макаби, а за бъдещето си в България каза: „Много е трудно, трябва да си помисля. Мога да обещая едно – ако ме поканят да правя онова, което смятам, че трябва да бъде направено – ще го направя. Но за националния отбор – трябва да помисля. Моят клубен отбор вече тренира без мен, а не знам колко труден ще е сезонът ми. В тази ситуация не ми бе лесно през последните 12 месеца. Но ако ме поканят да тренирам млади играчи, независимо на каква възраст, бих го сторил. И дори да бъда в щаба на националния отбор, без отговорностите, бих се съгласил. Казвам го, не го обещавам, но така мисля, трябва да си тръгна. Аз мога да съм помощник треньор в екип от петима треньори, от първия отбор, до кадетите. И нямам проблем да работя от сутрин до вечер. А тук в националния отбор работя два пъти повече отколкото в Макаби Тел Авив.”

За мача с Литва, в който България игра най-добре: „Очаквах да играем по-добре от първите срещи. Освен мача вчера, който не бе важен, днес видяхме, че играхме 35 минути много силно срещу един по-добър отбор. Не съм очаквал да играем по-добре от това. Понякога не е достатъчно да се бориш, когато играеш срещу по-бързи, по-високи отбори. Това са резултатите. Нашите съперници играят на много високо темпо през цялата година. На нас не ни достигат и резерви, ние направихме най-доброто със седем играчи, но е много тежко.”

За Евробаскет 2009: „Не съм разочарован, защото нямах никакви очаквания. Ние играхме добре, не много добре, но добре, срещу Полша, както и днес. Но това е само за комплименти, не е достатъчно да продължиш напред. По-добре е, че си тръгваме сега, вместо да се залъгваме, ако стигнем до втората фаза.”

За отказването на Тодор Стойков: „За съжаление знаех за това още преди мача и му казах накрая – това може да са последните ни 10 минути, или можем да продължим заедно. Много е трудно да намериш такъв талант като него, такъв опит като неговия. Тези неща не можеш да купиш. Не можеш да купиш опит и здраве. Надявам се, че Стойков ще остане край нас, да е част от екипа ни. Мисля, че имаме добър екип и той може да е в него, за да направим нещо добро заедно. За съжаление не можеш да научиш младите на тези неща, не можеш и да ги научиш да имат дух. Стойков е страхотен боец, страхотен човек, той може да води отбора. Надявам се, че през последните месеци, години, съотборниците му са научили нещо от него. Но досега аз не виждам нищо. Не съм гледал младите, но знам какви са резултатите. Ние се нуждаем от млади, нови играчи, но трябва да ги търсим, а не да ги чакаме сами да дойдат. Ако не търсим, през следващите години баскетболът в България ще отиде назад, не във втора дивизия, а в трета, четвърта. Мислех си, че ще получа повече от Аврамов и Чавдар, но не стана. Не само Стойков, и Торо е на 30, Васко е на 32, ние не можем да намерим кого да вкараме в игра. Кошът е висок, а ние не можем да ритаме топката до него. Трябва да излезем и да търсим играчи, аз не виждам никой, нито от кадети, нито от юноши, нито от младежи, който ще стане два и десет...”

И пак за България и проблемите: „Аз ви обичам много и искам да остана и да помагам. Няма да ходя никъде, искам да помогна в каквото трябва. Но сега целта ни не трябва да бъде националният отбор, а да градим нещо в баскетбола. Всички ние трябва да градим нещо в баскетбола. От миналата година досега, никой не е направил нищо за баскетбола. Надявам се не другата седмица, а още утре, някой ще започне проект за баскетбола, защото сега баскетболът е едно ниво нагоре. И ако не искаме да слезем надолу, трябва да започнем да градим. Можем да се подобрим, но не и да променим всичко.”

„Бил съм на повечето от последните европейски първенства, познавам много от играчите от Евролигата, но това е едно чудесно състезание, ето в тази група само има няколко баскетболисти, които идват от НБА. Всички трябва да знаете разликата между 35 хиляди лева и 35 милиона долара. За съжаление някои наши играчи дори нямат отбор за следващата година. Надявам се обаче, че това не е попречило, а само е помогнало на отбора.”

„Ако видите какво прави Турция за треньорите, за играчите, хиляди баскетболни треньори и играчи посещават лагери, и от тези хиляди, винаги можеш да намериш някого. Не забравяйте, че и българският баскетбол е имал големи играчи. За да направиш един играч, трябва да имаш избор. Нека доведат стотици, не хиляди, за да изберем.”

„Миналата година например, единствено Росен Барчовски и Георги Божков идваха на моите тренировки. Аз не казвам, че съм много добър треньор, аз съм средна класа, но съм треньор вече 42 години, и ако някой в България може да вземе поне няколко процента от моето знание... Ето и тук много треньори взимат от моите схеми от последните 10 години. Никого не съм спирал да гледа моите тренировки. Кога ще се научат вашите треньори?! Ако са толкова добри, защо не обучават младите?! Аз съм ги виждал младите, на тях им липсват основните на баскетбола.”