Десет титли, осем отличия от ФА Къп и две от Къмюнити Шийлд – това е комбинираният актив от значими трофеи, завоювани от Нюкасъл и Съндърланд. Към тях можем да добавим и Купата на панаирните градове, спечелена от свраките през 1969 г. с общ резултат 6:2 над Дожа Уйпещ.

Разбира се, със славното минало не се изчерпват приликите между двата тима. На първо място, те са съседи в Североизточна Англия, а дербито на Тайн и Уиър е едно от най-ожесточените на Острова. Също така, това са два от най-обичаните отбори на Албиона и средната посещаемост на мачовете им е сред най-високите. Миналия сезон Нюкасъл бе на 12-а позиция по този показател в цяла Европа, а Съндърланд – на 27-а. Зад тях останаха клубове като Челси, Севиля, Ювентус, Интер, а черно-белите бяха пред Аякс, Ливърпул, Атлетико Мадрид, ПСЖ и други. Уви, наред с позитивите се прокрадва и една негативна тенденция, важаща и за двата клуба – разочароващите резултати напоследък. През 2014/15 джордитата финишираха 15-и във Висшата лига, а черните котки – 16-и. Настоящата кампания стартира кошмарно и за едните, и за другите. И двата състава са с баланс 0-2-4 дотук, единствен Стоук също все още няма победа, но той е с три равенства в елита. За капак тимовете от североизтока отпаднаха и от Купата на лигата. И докато Съндърланд резонно бе разгромен от Манчестър Сити с 1:4, то Нюкасъл беше елиминиран от подвизаващия се в Чемпиъншип Шефилд Уензди след 0:1 у дома. Какви обаче са причините за провалите?

Концентрирайки се върху червено-белите, говорим за една почти извратено повтаряща се цикличност през предишните три години. Отборът тръгва лошо, мениджърът бива сменен и с невероятни усилия и огромна доза късмет наследникът му избягва изпадането. Само за да бъде уволнен в началото на следващия сезон. Такава бе съдбата на Мартин О’Нийл, Паоло ди Канио и Гус Пойет, нищо чудно и Дик Адвокаат да бъде сполетян от подобна участ. Това явление говори за изключително слаб мениджмънт и неумение за правилен подбор на кадрите. Което важи и за селекцията, впрочем. Защото бяха похарчени много пари за хора като Дани Греъм, Джоузи Алтидор и Емануеле Джакерини, които оставиха твърде бледа, ако въобще някаква следа на „Стейдиъм ъф Лайт”. Трансферите от това лято също не вдъхват особено доверие – Юнес Кабул, Фабио Борини и Себастиан Коатес ли са тези, които ще поведат черните котки към светлината? Само привличането на Джърмейн Ленс изглежда като добър ход, но нека не прибързваме и с тази оценка. И въобще, ако се вгледаме в играта им, ще забележим липса на свежест и безобразно много грешки, които струват скъпо. Вито Маноне допусна две при поражението от Сити, а Патрик ван Аанхолт – една. С други думи – три от четирите попадения на гражданите паднаха след гафове на противника. И вместо да опита да реагира, Съндърланд се паникьоса още повече и показа нещо смислено едва когато небесносините почти спряха да играят, пестейки сили за предстоящите битки.

Нюкасъл имаше своя приказен миг през 2011/12, когато завърши пети. Като изключим тази кампания, той не оправдава очакванията и изостава значително от опоненти като Суонзи и Саутхемптън, дори Уест Хем и Евертън, които са от същата черга. Тук големият „злодей” е собственикът Майк Ашли, силно ненавиждан от феновете, но няма как да отречем, че за предходните две години той пръсна над 80 млн. паунда за нови попъленения. Сим де Йонг, Емануел Ривиер, Реми Кабела, Джорджиньо Вайналдум, Александър Митрович и Флориан Товен са сред тези, пристигнали на „Сейнт Джеймсис Парк” от 2014-а насам. Ефектът е нулев, а Кабела дори се завърна в родната Франция, подписвайки под наем с Марсилия.

Истината е, че свраките са объркани и неуверени на терена. Може би при Джон Карвър това бе обяснимо, но и при Стив Макларън промяна няма. Да, има го оправданието с контузени и наказани състезатели, ала то не може да бъде използвано вечно. А и нека си припомним двубоя от събота с Уотфорд вкъщи, в който домакините бяха отчайващи. Единственият светъл лъч бе формата на Товен през първата част, но е притеснително, че през втората най-опасен в атака бе десният бек Дарил Янмаат. Папис Сисе е далеч от най-добрите си дни, Айозе Перес също не е в блестящо състояние, а Митрович, преди да получи червен картон срещу Арсенал показа, че му е необходимо още време, за да свикне с разликата между белгийската Джупилер лига и Висшата лига.

Остава и голямата въпросителна – Макларън ли е най-подходящият човек за Нюкасъл? Той постигна прекрасни неща с Мидълзбро и Твенте, но провалите му са повече. Издъни се начело на Англия, Волфсбург и Нотингам, а сгромолясването с Дарби Каунти миналия сезон ще се помни дълго. От трубините не спират да се чуват освирквания, а босът непрекъснато повтаря, че те са заслужени. Това едва ли успокоява кой знае колко привържениците, които след 0:1 от Уензди скандираха: „За нищо не ставаме и ни омръзна”. А тази среща бе поредната, в която черно-белите наистина не ставаха за нищо!

Хубаво е, че запалянковците продължават да ходят на мачовете на Съндърланд и Нюкасъл. Тяхната подкрепа обаче не е достатъчна да носи точки на отборите, а ако играта не се подобри, любовта може и да започне да изстива. Докато в един момент не достигне точка на замръзване...