В ефира на "Домът на футбола" Антон Велков сподели своите впечатления от стажа, който прекара в германския Дуисбург.

"Зебрите" са водени от Илия Груев, заради което Велков имаше възможността да се потопи изцяло в случващото се в тима от Трета германска лига. Велков сподели и разликата между германските и българските школи.

"Имал съм възможност да играя футбол 3 години в Германия, в Падерборн. Отбор, който е много интересен последните години. Престоят ми в Германия ме промени страшно много, помогна ми със сигурност. Не казвам, че всичко оттам може да се приложи тук, но при всички положения ти дава добри идеи, зарежда те с положителни неща", започна Велков.

"Илия Груев е изключителен професионалист. Дуисбург е традиционен клуб в Германия. Никой не възприема събитията трагично, всеки има логично обяснение. Големият въпрос е какво виждаме и как може да помогнем на самите себе си."

"Тези неща стъпват на доста опорни точки, в които ние доста куцаме. Има какво да се взаимства. Първо прави впечатление самото събиране на екип. В Германия има доста хора, свързани с футбола, които имат задача да ръководят пряко процеса, но всички са в помощ на треньорския щаб. В съблекалните се виждат само треньорите и спортният директор, които са едно цяло."

"Всъщност всичко, което видях, беше с първия отбор на Дуисбург. Как се анализират изминали събития, разговори с абсолютно всички футболисти. Бях свидетел как работи скаутското звено. Не може да се оставя да бъде само това. Тези приятни дни и беседи бързо отминават."

"Синът на Илия е един от водещите в школата на Вердер Бремен, по този начин се опитвам също да набирам инфо какво се случва. Убеден съм, че не страдаме откъм талантливи деца, но нещо се случва в този момент, когато трябва да влязат в мъжкия футбол."

"Всяко едно изграждане и всяка една школа там е стъпила на едни добри финансови условия."

"Хората си дават сметка, че не могат да продуцират по 12-15 футболисти наведнъж. В техните интернати тези играчи са поощрявани да бъдат добри ученици в училище. Дори отпускат стипендии за добрите си ученици."

"Най-важна е физическата способност на този футболист да расте, натоварванията, които може да поеме. Имахме разговор с малкия Илия, оказа се, че неговите параметри растат, но само в мускулатура, това е съобразено с неговата подготовка."

"В България всяко едно ниво се работи под натиск, това ни кара да правим грешки. Всички футболисти, които влизат в мъжкия футбол, идват с големи липси."

"Физическата подготовка на старото поколение футболисти бе много по-добра. Това е основното качество, което е карало западни клубове да посягат към български футболисти."