Викториа Тенчева: Моралната подкрепа е половината от постигането на успеха!

Викториа Тенчева е на 17 години, от Пловдив и тренира лека атлетика. Макар това да се случва едва от три години, Вики вече е натрупала в актива си редица постижения: първо и трето място на Световния атлетически ден и Турнир „Младост”, който се проведе на 18.05.2013 г. в Русе – 100 м с препятствия. Тя взе и първо място в същата дисциплина на Държавното първенство по лека атлетика младша възраст, което се проведе на 18 и 19-ти юни в Правец. Дни по-късно, на Държавния индивидуален шампионат по лека атлетика за юноши и девойки старша възраст, Вики си осигури среброто в коронната й дисциплина. В традиционната надпревара по лека атлетика „Вулпев – Бахчеванов“, която се проведе на 20.07.2013 г. в Пловдив пък, Викториа участва в нетрадиционната за нея дисциплина на 100 метра и спечели серията си. На завършилата на 03.08.2013 г. Балканиада по лека атлетика за младша възраст в Одрин Вики остана на 4-то място на 100 метра с препятствия с време 14.70 сек.

Срещаме се с нея на тренировка на стадион „Пловдив“ в Пловдив. Ето какво разказа тя:

Здравей, разкажи малко повече за себе си.

Аз съм Викториа Тенчева, на 17 години. Уча в СОУ „Черноризец Храбър“, тази година съм абитуриентка. Занимавам се с лека атлетика.

Защо и кога започна да тренираш този спорт?

Винаги съм обичала да спортувам. Мой съученик ме заведе на ученическо състезание по лека атлетика в спортната зала, в която и в момента тренирам. Треньорът ми ме забеляза и така вече 3 години се занимавам с лека атлетика.

Да очакваме ли абитуриентски бал на лекоатлетическата писта или няма да е толкова необичайно? Избра ли рокля?

Не, все още не съм започвала с подготовката (смее се).

След това накъде смяташ да продължиш?

Ами през тази (бел. ред - следващата) година имам много големи и сериозни състезания – ще се подготвям за тях.

Припомни ни своите постижения до момента, както и най-запомнящите се за теб моменти от тях?

Най-запомнящият се момент за мен е първият ми медал – на лятното Републиканско първенство през 2011 г. на коронната ми дисциплина – 100 м с препятствия. Най-тежкият ми момент беше през тази година на зимното Републиканско. Тренирахме усилено с моя треньор, за да се подготвим, бях готова за време в рамките на рекорда на 60 м с препятствия. Чувствах се готова, но адреналинът и желанието да направя добър старт ми изиграха лоша шега – направих фалстарт.

Тежко ли се преживяват такива моменти?

Аз съм много чувствителна и много тежко го преживях.

Това води до следващия ми въпрос – какво е важно, за да си добър в леката атлетика – явно бързината не е достатъчна, трябва и здрава психика...?

Формулата за успех, според треньора ми Ивайло Русинов и мотото на клуба ми, е „Талант, мотивация и постоянство!“.

А трудолюбието къде е? Съпостави талант и трудолюбие като два фактора, които са важни за успеха – кое е по-важно?

Трудолюбието. Не може само с талант да се постига всичко, трябва да полагаш усилия.

Твоите тренировки колко пъти седмично са и какви са?

Тренирам шест дни седмично. Тренировките ни са разделени на няколко периода и в зависимост от това са различни.

Как успяваш да ги съчетаваш с ученето?

Успявам да ги съчетавам – много хора ме питат, но аз съм много мотивирана и в двете посоки и затова се справям.

А какво те мотивира за участваш в програма „Спортни таланти“ и как разбра за нея?

Спортът в България не е много добре финансиран, особено леката атлетика – повече се набляга на футбола. Разбрах за програмата от моя приятел – той кандидатства за „Спортни таланти“ през миналата година (Бел. ред. – Павел Моравенов) и беше одобрен. За тази година решихме да кандидатствам и аз.

Как се почувства, когато ти се обадихме, че си одобрена?

Много се зарадвах, защото разбрах, че и други хора виждат в мен нещо. Разбират, че имам добри постижения и че съм мотивирана за в бъдеще. Определено, с това „Еврофутбол“ много ме мотивира, направи ме по-уверена и много щастлива!

Ако съпоставиш моралната и финансовата подкрепа, които „Еврофутбол“ ти оказва – ние, освен, че те финансираме и проследяваме твоите постижения, говорим често с теб и следим развитието ти – коя помощ е по-важна, с по-голямо значение?

И двете са много важни, защото като спортисти имаме нужда от доста неща, което води до финансови затруднения. Моралната подкрепа обаче също е много важна – да знаеш, че има хора, които разчитат и вярват в теб е половината от постигането на успеха!

Получаваш ли финансиране и от други места и то достатъчно ли е?

Тази година ме финансира само „Еврофутбол“ – не получавам подкрепа от други места. Много се надявам и други компании да последват вашия пример!

Как се виждаш след 10 г. – какви са твоите цели, вкл. извън спорта?

След 10 години се надявам да съм още на пистата и да се раздавам! Не смятам да спирам и с образованието – смятам да продължа с висше образование, но в момента съм малко объркана и все още не знам с какво точно ще се занимавам.

Мислиш ли да кандидатстваш и догодина по програма „Спортни таланти“ и защо?

Да, искам да кандидатствам, защото както казах и през следващата година имам много големи първенства и отново ще се нуждая от вашата подкрепа. Надявам се пак да бъда одобрена и да постигна целите си!

Зад успеха на всеки спортист стоят много хора – сега можеш да им благодариш...

Искам да благодаря на майка ми, на сестрите ми, които винаги ме подкрепят, на приятеля ми, с който се подкрепяме на пистата и извън нея и на треньора ми, че ме тласка напред във всичко!

Какво би пожелала на другите Спортни таланти?

Много успехи занапред, да не се отказват от спорта и да са много мотивирани!

А на „Еврофутбол“?

Пожелавам ви много успехи – не спирайте да ни подкрепяте и успявайте във всяко едно начинание!

Благодаря ти! Финален въпрос: какво ще си пожелаеш ти?

Пожелавам си най-вече да съм здрава, да нямам контузии, а всичко останало, ако е писано да се случи, ще стане! Аз ще дам всичко от себе си, за да постигна високите си цели!

Пожелаваме ти го и благодаря за това интервю!