Цанко Цанков преплува най-дългия и труден проток - Молокай, който е от веригата плувни маратони Ocean 7, като му отне 16 часа и 23 минути. Плувецът беше гост в сутрешния блок на NOVA – „Здравей, България“, в което разказа за голямото си постижение.

„Протокът Молокай е най-дългият плувен маратон от 7-те най-трудни в света, с дължина по права линия малко над 42 км. Въпреки, че по данни на лодководача, който беше до мен през цялото време, аз съм изминал разстоянието от 51 км и 650 м, заради изключително силните насрещни течения и отклонението от правата линия. Иначе, протокът Молокай, условията бяха на границата на възможното да бъде той преплуван въобще в този период на годината“.

„Самата прогноза за времето не беше никак добра в периода, в който бяхме там, защото се очакваше и буря, която ни застигна по време на моето плуване през нощта. Иначе, самото място за старт, откъдето традиционно се дава старта на плувния маратон за протока Молокай, е много трудно и опасно място за влизане в океана. Там просто за първи път в живота си видях петметрови вълни, които се разбиват на брега и просто пясъкът под краката ми се разтрисаше. Така че, много е опасно самото влизане в водата. Иначе, след това, само около 15-20 минути плувах на дневна светлина и близо 13 часа плувах в пълна и непрогледна тъмнина.

„Застигна ни и буря през нощта със силни валежи от дъжд, близо двуметрови вълни в открития океан. Изключително трудно е, тъй като аз много често губя и контакт с водeщата лодка, която е на разстояние 20-25 метра от мен. Така че има моменти, в които аз изобщо не мога да видя точно накъде трябва да плувам. И така или иначе, просто се молих да дойде моментът, в който ще изгрее слънцето и ще имам визуален контакт със самата лодка. Но в последния участък от плуването, близо 6 км преди острова, беше едно разстояние, което аз изминах за повече от 6 часа и половина. Или средна скорост на движение по-малко от 1 км в час. Просто теченията са толкова силни, че въпреки огромните усилия, които влагах, през цялото време стоях на едно място. Финалът на самия плувен маратон отново се наложи да бъде на най-трудното и най-опасно място за излизане. Това са едни отвесни скали в океана, на които единственият начин плувецът да финишира е да изчака вълна, която да го вдигне на нивото на тези скали и по някакъв начин да се захвана. При първия ми опит за излизане от водата, аз се подхлъзнах и паднах, като получих и прорезни рани в ръката и гърба. И едва при втория ми опит успях успешно да изляза на брега. Но, така или иначе, получих много поздравления от Американската плувна федерация, от хората, които се бяха събрали да ме посрещнат. Щастлив съм и от факта, че получавам до ден днешен множество поздравления от плувци от целия свят, мои колеги, които ме поздравяват за успешното преплуване на протока“.

„Тук е официалната ратификация на това постижение. Още на следващия ден, официалният документ ми беше предоставен от организаторите от Асоциацията по плуване в откритие води на Хавайските острови. То удостоверява часа на тръгване, датата и изминатото разстояние“.

„На това място, в Тихия океан, живеят всички видове акули, които обитават тези територии. Аз през цялото време плувах с гривна за защита от акули. Тя излочва електромагнитни вълни иq когато акулата се приближи на разстояние до 3 метра, тя усеща тези лъчения въ водата, които дразнят сетивата ѝ. Не дава пълна сигурност. Тя е проектирана за най-често срещаните атаки от акула към човек. Това са така наречените страйк-енд-рън. Обикновено акулата атакува и след това бяга. Като няма пълна защита и тази гривна не защитава от атака на голямата бяла акула, която е най-интелигентният източник в океана. Тя първо усеща сърцето на жертвата, след това се спуска на голяма дълбочина и винаги атакува отдолу нагоре с много висока скорост, при което тя не може да усети излочването от тази гривна. Но дори да има покрай мен акули, аз не мога да ги видя, тъй като както ви казах, плувах в пълна тъмнина. Най-опасната риба, най-опасният обитател в тази част на океана е така наречената „куки кътър шарк“ с дължина около 60 см. Те ловуват през нощта, имат много голяма челюст, с която атакуват плувеца и с въртеливи движения откъсват част от тъканта, след което си отплуват. Това, което е интересно за тях е, че оставят рани със идеално кръгла форма, които имах възможност да видя след края на плуването. Бяха ми показани снимки на плувци, които са атакувани“.

„Тялото може да се намаже с вазелин, който обаче се отмива от кожата в рамките на около 30 минути след старта. Най-голямата концентрация на морски обитатели е в средата на самия проток. Там е откритият океан. Те най-много живеят там, далеч от присъствието на хора. Океанските медузи са доста опасни. Те са най-силно отровните в тази част на океана. Имат много дълги пипала. Аз получих 4 ужилвания от такива медузи. Болката е изключително силна, изключително интензивна. Тъй като отровата на тези медузи е предназначена да парализира по-малките риби. Тъй като медузите са хищни, те след това ги изяждат. При големи бозайници като човека обикновено те не причиняват парализа или спиране на сърдечната дейност. Просто предизвикват една много силна болка и причиняват рани, които преминават в рамките на около седмица след края на плуването. Най-неприятно е, когато ужилването е по лицето. Просто очите ми се пълниха със сълзи от болката, която изпитвах. Но така или иначе това са условията в океана. И ние сме там гости, докато за обитателите това е техният дом“.

„За мен е много важно, че получавам пълна подкрепа от моето семейство, което е много важно за всеки един спортист. Това е пътят на професионалиста. Аз съм все пак много добре подготвен. Имам достатъчно голям опит зад гърба си. И най-важното нещо е, че екипът, който ме придружава, това са хора, които са изключително опитни в подобен тип плуване. Преплуването на протока Молокай е маратон с огромни традиции, повече от 50 години. Така, че има една много добре изградена система за обезпечаване на сигурността на плувеца. И е нещо, което ние правим на професионална основа“.

„Плановете ми за следващата година, в началото на 2025-а, ми предстои участие на Световна купа по плуване в ледени води, в Полша. След това ще се опитаме да си поставя и най-голямата цел, която някога съм си поставил – подобряване на Световния рекорд за 24 часа плуване в 25 метров басейн в родния ми град Бургас. Ще разчитам на подкрепата на моите съграждани. И след това още един от плувните маратони Ocean 7 на протокът Сугуру, Японските острови“, заяви Цанко Цанков.