След бронзовия медал на Елица Янкова в борбата и среброто на Мирела Демирева в скока на височина, последните надежди за медал на България от Олимпийските игри в Рио де Жанейро лежаха на крехките плещи на момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика. Грациите на Ина Ананиева поеха към страната на кафето с единствената си цел да ознаменуват края на своята спортно-състезателна си кариера с отличие от най-престижния спортен форум на планетата.

Поуките от Лондон 2012 бяха извлечени, а огънят на амбицията за успех гореше в очите на Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова. Великолепната петорка, която завинаги плени сърцата на целия български народ. Крехките създания с лъвски сърца, които съумяха да намерят сили в себе си да се съберат и да не захвърлят мечтата си при най-тежкото изпитание, сполетяло ги около два месеца преди Игрите.

Уникални и невероятни! Бронз за ансамбъла!

Успели да съхранят мечтата си на сигурно място – дълбоко в сърцето си, ансамбълът бе готов за медал. Програмата в Рио предвиждаше квалификация на 20 август и финал на 21 август. Гимнастичките ни изпълниха добре съчетанието си на пет летни („Ювиги Хан“ на композитора Георги Андреев), за което получиха една от най-високите оценки 17.700, а във втория ден от надпреварата играха наистина като за финал. Композицията им на два обръча и три чифта бухалки по филмовата музика от „Матрицата“ наистина отключи буря от емоции в залата, за да им донесе 18.066 точки. След общ сбор 35.766 възпитаничките на Ина Ананиева взеха бронз, който напълно резонно всички отчетоха, че има блясък на злато.

Оценката на нашия отбор бе равна с тази на Испания, но заради малко по-висока оценка за изпълнение иберийките се окичиха със среброто. Златото отиде при Русия.

Ина Ананиева: Тези момичета направиха много

От Матрицата до Ювиги хан

Така след осем години на упорит труд, гимнастичките покориха така желания връх. Въпреки всички превратности на съдбата, въпреки това, че малко преди Игрите видяха Ада. Нямаше друг отбор в Рио, който да бе подложен на подобни изпитания броени дни преди най-важното състезание. Но трудностите сякаш калиха волята и духа на момичетата и ги превърна в юмрук, готов да удари, когато настъпи часът. 12 години по-късно България спечели медал от Олимпийски игри в художествената гимнастика. Последният такъв, отново бе донесен в надпреварата при ансамблите – на Олимпийските игри в Атина през 2004 година.

Медал от Олимпиийските игри е най-значимото постижение в кариерата на всеки спортист. Този ансамбъл обаче остави зад себе си още 80 отличия. Впечатляваща цифра, в която влизат още световни и европейски титли.

С усещане за удовлетворение великолепните пет - Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова - се оттеглиха. Идеята бе само Казанова да продължи в новия ансамбъл, но контузия ѝ попречи. Буба, както често я наричат, заслужава едни от най-големите адмирации. Тя се включи „на пожар“ след инцидента с Цвети Стоянова и само след едно официално състезание (Европейското в Холон), отиде в Рио, където не просто игра, а победи.

Ина Ананиева: Момичетата се отказват и тръгват по пътя си

Респект! За златните момичета с лъвски сърца

ОТБОРЪТ официално си взе довиждане с българската публика с уникален бенефис на 17 ноември 2016 година. В препълнената „Арена Армеец“ архитектът на големите успехи, човекът, който зададе тон за възраждането на традициите в грациозния спорт – Илиана Раева – събра всички свои момиче - Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова, Любомира Казанова, Катрин Велкова, Елена Тодорова и Цвети Стоянова. Бурни овации, силни емоции, сълзи и чувство на удовлетворение, това витаеше в залата, където символно този впечатляващ ансамбъл предаде щафетата на своите наследнички.

Нешка Робева: Съдбата се реваншира, този бронз е с блясък на злато!

А годишнината от медала в Рио идва в някак знаков момент. Броени дни преди Световното в Пезаро, където България отново ще тръпне и ще стиска палци. Този път на новия ансамбъл и на двете индивидуалистки - Невяна Владинова и Катрин Тасева, защото традицията трябва да продължи...