Човешкият живот е изключително приключение. В един момент ти зашлевява силна плесница, а след това ти поднася най-сладките изживявания, за миг те праща в Ада, а след това ти отваря широко портите на Рая. Това важи с пълна сила и за ансамбъла ни по художествена гимнастика, който спокойно можем да определим като необикновен. Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Найденова, Християна Тодорова и Любомира Казанова са нещо повече от обикновени гимнастички, те са изключително нежни и крехки момичета, но надарени с лъвски сърца. И го доказаха на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, където прибавиха в колекцията на своите успехи, единственото отличие, което им липсваше.
Грациите си извоюваха с много труд правото си да се зоват олимпийски медалистки. Те извървяха изключително сложен път, докато стигнат до почетната стълбичка в Рио, а спечеленият от тях бронзов медал от най-престижния спортен форум на планетата спокойно можем да кажем, че има стойността и блясъка на златен.
Причините са немалко. Момичетата ни се представиха по великолепен начин на финала в града на кариоките. За разлика от голяма част от своите конкуренти, в това число и Русия, те не допуснаха груба грешка при нито едно от съчетанията си, а тази тяхна стабилност и упоритост по пътя към сбъдването на мечтата им ги изстреля в призовите места. Нещо повече, ансамбълът ни имаше еднакъв резултат с втория – Испания, но минимална разлика в оценката за изпълнение донесе на иберийките сребърния медал.
Възпитаничките на Ина Ананиева заслужаваха повече от всеки друг този момент, а зад внушителния им успех се крие не само страховит труд, но и впечатляващата психическа устойчивост. Нито един от конкурентните ни отбори не понесе толкова тежки удари по пътя си към Рио и то по-малко от два месеца преди старта на Игрите. Грациите успяха да се съвземат след случилото се с тяхната съотборничка Цветелина Стоянова с помощта на треньорския си щаб и Илиана Раева, понесоха стоически всички негативни коментари по свой адрес и сякаш всичко това кали волята им и доведе до тяхното израстване. Въпреки всички неприятности, те продължиха да работят тихо и единно, сякаш бяха юмрук, който бе готов да удари, когато моментът настъпи. Нежните създания се вкопчиха в мечтата си, която месеци по-късно превърнаха в реалност.
Безспорно ансамбълът ни ще остане в историята на художествената ни гимнастика като един от най-успешните. Грациите ни постигнаха всичко в своя спорт, а сега ще се оттеглят в мига на най-голяма слава. Тук, разбира се, на фона на бленувания успех, следва да споменем името на Цветелина Стоянова, която не успя да изживее заедно със съотборничките си паметния триумф в Бразилия, но има своя съществен принос за класирането за Рио и за всички останали завоювани титли. Своето „браво“ заслужава и нейната заместничка Любомира Казанова, която въпреки скромния си опит се включи класно, като истински боец.
Тези момичета плениха България – със своята скромност, със своя талант, с борбеността си, с амбицията си, с последователността си, със силата на духа си, с нежните си усмивки и със смелите си сърца. Те направиха своя запомнящ се бенефис в Рио, като вероятно само Любомира Казанова ще продължи в следващия ни ансамбъл, за когото летвата е вдигната доста високо.
Сега обаче всички погледи трябва да са насочени към олимпийските ни медалистки, към треньора им Ина Ананиева и Илиана Раева, защото този успех го изковаха те. Респект към златните момичета с лъвски сърца!