Хулиан Руис е колумнист от испанското централно издание „Ел Мундо“. Мадридист по убеждения, авторът винаги предлага полемични текстове, в които критикува остро и свои, и чужди. Предлагаме ви неговия коментар за снощното „Ел Класико“, спечелено от каталунците с 4:3.

Тези дни бях в Лондон и гледах Моу с неговия Челси. Какви лекции изнася той на Пелегрини и Венгер! Как им се присмива. А даже не искам да си помисля за дяволитото му изражение, след като е изгледал снощи Реал – Барса. И е видял кашите, забъркани от поредицата от грешки на тандема „А-З“, Анчелоти – Зидан, както и тези на Тата. Смешен мач. Никога не бяхме виждали Мадрид и Барса с толкова много издънки, с тактически и позиционни пропуски, извън всеобщите футболни разбирания. Колко далеч сме от онези мегасблъсъци, разкрили пълния блясък на футбола по времето на Пеп Гуардиола и Жозе Моуриньо! Колко много са загубили тези два отбора! Свлекли са се чак до катакомбите.

Най-напред разполагаме с „невероятния“ тандем, със смешния тандем между Анчелоти, подкрепян от Крал Флорентино, и Зизу. Големият тандем не е спечелил нито един важен мач през сезона. От своите четири срещи с Барса и Атлетико загуби три и завърши наравно в една, по чудо, на „Висенте Калдерон“. Сега ще ми кажат, че въпреки всичко, може да се спечели титлата. Даже тенекиената купа на може да се спечели. Упорството на медийните вождове от Мадрид пък е пропорционално на провалите на тандема. Защитават детско-юношеската школа. А два от головете на Барса дойдоха заради безумно слабия Карвахал. Иско е много надценен, Иара се изгуби някъде, а Хесе вече е анулиран. Какъв баланс в средата на терена, забележете. С Модрич, Ди Мария и застаряващия Алонсо, всеки сам за себе си, толкова различни един от друг. Баланс – жив майтап! Ужас. Държи Бейл заключен на фланга, а „котката“ Бензема е направо жалък. Суарес би вкарал три гола от нула възможности. Бензема получи пет чисти шанса и реализира по-малко от половината. Това е срам, Зизу.

Ами Нарциса Роналдо. Това беше n-тият голям мач, в който той се провали. Нетърпим е неговият индивидуализъм и негативното влияние, което оказва върху колектива. Ако го сравним с Меси, резултатът е гротеска. Изобщо сравненията между двамата са чиста мадридска пропаганда. Меси сам донесе победата на Барса, понеже и Тата бе под всякаква критика.

Първо, пусна Неймар по дясното крило, където самият бразилец не обича да играе. А пък така помагаше в защита, че Марсело и Ди Мария направиха пътека по фланга на Дани Алвеш. Оттам дойдоха и головете на Бензема. Защитният баланс на Барса е катастрофа, понеже никой отпред не пресира. Пеп със сигурност също се смее в Мюнхен. Даже не могат да го копират добре.

И какво ни остава? Познатите неща. Изгонването на Рамос, който за пореден път остави отбора си с 10 души. А този факт се утежни от представянето на Пепе. Всеки път, когато видя влизанията му и жестовете му, ме заболява стомахът.

Не знам дали медийните „гурута“ ще продължат с пропагандата за „требъла“. Но както винаги, ще преминат от еуфория към пораженчество. Вече бяха обявили Барса за мъртъв след загубата от Валядолид. За щастие, първенството е живо и в него Атлетико Мадрид е лидер.

Ако обичаш, Моу, не се смей.